Според „Трансперънси интернешънъл” през 2018г. 104 евродепутати са изкарали по около 100 000 евро, всеки от втора работа

Брюксел - столицата на Европа, мястото, в което се коват основните политики и закони на ЕС. За някои освен за законодателство, Брюксел е място за правене на пари. Според  доклад на „Трансперънси Интернешънъл” за 2018 г. 104 от общо 751 евродепутати са изкарали по около 100 000 евро, всеки от втора работа, извън основната им, което прави най-малко 18 млн. евро от странични дейности. Информацията е обобщение на попълнените данъчни декларации на евродепутатите.

„В тях някои просто пишат, че изкарват допълнителни пари като „консултант” или адвокат. Без да поясняват дали консултират някого от позицията на лобист, дали това лобиране се случва в Брюксел по законодателството, по което иначе работите като депутат”, обяснява Николас Айоса, главен политически анализатор в „Трансперънси Интернешънъл”.

В Топ 30 на депутатите с най-много странични доходи няма нито един българин. Класацията оглавява представителя на Прогресивния алианс на социалистите и демократите – италианецът Ренато Сору, който е декларирал доходи от над  1,5 млн.евро като директор на телекомуникационна компания. Втори е депутатът на Европейската народна партия  Атанас Гуога от Латвия, изкарал над 1,4 млн. евро от покер и предприемачество.

Желязков: Целта на пакета "Мобилност" е преразпределяне на пазара

„И дори като депутат да взимате пари за това, че сте член на борба на директорите на определена компания, пак може да имате интерес  в сферата на законодателството, което да облагодетелства компанията”, обяснява Айоса.

Етичния кодекс на депутатите не забранява втора работа.

„Лично аз смятам, че работата на евродепутатите изисква пълен работен ден. Не знам откъде колегите намират време да се занимават и със странични дейности”, коментира Ричард Корбет, евродепутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

В опит да овладеят този имиджов проблем, месеци преди евроизборите – през февруари, Ричард Корбет и колегите му гласуваха промяна в Правилника за работа на парламента. Тя задължава всички депутати с водеща роля по законодателни досиета да обявяват публично срещите си с лобисти. За останалите попълването на декларациите е по желание. Сайтът, на който ще се публикува тази информация, ще заработи в мандата на следващия европарламент.

„Ние не се опитваме да забраним лобизма. Просто работата на всички по веригата трябва да е прозрачна. Ако видите, че докладчик е вкарал определена  законодателна промяна, която обслужва този и този интерес и стане ясно,  че предишната седмица той се е срещал със заинтересованите от нея лица, тогава всички разбират за какво иде реч”, обяснява Корбет.

Освен към втората работа правилата в Брюксел се оказват по-либерални и по отношение на лобирането. Лобизмът в ЕС не е забранен. Представители на лобистка индустрия също настояват за по-ясно правила, когато става въпрос за работата им с Европарламента.

„Нека да сме наясно, ние като представители на индустрията на лобистите искаме да има повече прозрачност. Тя е важна за нас, за да може хората да видят, че добре си вършим работата и няма какво да крием. Не бихме работили за клиент, който иска от нас да правим съмнителни неща”, заявява Никълъс Уайт. Той е изпълнителен директор на АПКО, най-голямата лобистка компания в Брюксел, част от световен гигант в тази област. Подобно на останалите лобистки компании  и неговият офис е на метри от Европейския парламент.  

„Не е трудно да си уредиш първа среща с представител на Комисията или на Европарламента, който работи по дадена тема, от която се интересувате. Трикът е да се сдобиете с втора, за да продължите разговорите по темата. И на този етап компаниите от частния сектор се обръщат към експерти като нас за помощ”, обясни Уайт.

Той казва, че за компанията му работят бивш евродепутат и бивш генерален директор на ЕК. Ценят опита им.

„Съвет от човек, който е бил вътрешен в системата, е от помощ, когато стегнем до планиране на стратегията си или съветваме наш клиент”, обясняма Уайт.

2 години след края на мандата им бившите еврокомисари нямат право да работят за лобистки компании.

„Обсъжда се дали да не бъде въведен определен период след края на мандата и на евродепутатите. Те поне не са били вътре в администрацията, не са били част от изпълнителната власт, не са управлявали процесите в нея. Познанията и работа на депутатите е била част от публичните дебати”, обяснява Ричард Корбет.

От „Трансперънси Интернешънъл” смятат, че подобен изчаквателен период  задължително трябва да бъде въведен.  

„Използваме термина  „въртящите се врати”. Когато влиятелни евродепутати, напуснали парламента, започват да работят за лобистки организации без да е минал определено време от края на мандата им. И то работят по законодателство, по което са били активни до преди седмици. Намираме това за доста спорно”, обяснява Николас Айоса.

От „Трансперънси Интернешънъл” са убедени, че докато този въпрос не намери разумно решение, ще продължават негативните внушения не само за работата на лобистите, но и за членовете на ЕП.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес