Стоян Мавродиев: Мерките на правителството през ББР могат да компенсират поне 2% от потенциалния спад на БВП

Очаквахме, и то с определена доза вероятност, рецесия, а то се получи корона рецесия или наслагване на криза върху криза, г-н Мавродиев. Опустошителна ли ще бъде, или заради мобилизацията на човешки и финансов потенциал в световен мащаб, може би не?

- Към днешна дата знаем основно данните от Китай за спад на бизнес активността, които са около 20-25% „across the board“ – т.е. във всички индекси и сфери като инвестиции, потребление, промишлена активност. Първоначалните индекси в Европа също гравитират около това число. Това е изключително сериозен спад, който предполага тежък удар върху транспорта, туризма и индустрията. Позитивното в случая е, че правителствата и водещите централни банки изглежда са взели поуки от изпитанията на финансовата криза през 2008 г. и взеха ранни, целенасочени и мащабни мерки за опазване на финансовата система. Защото именно тя може да рестартира бързо икономиката, когато здравният проблем бъде разрешен – да се надяваме, възможно най-скоро.

Ще пренареди ли световната икономика тази пандемия? Ще има ли нови световни лидери, ще се промени ли структурата на икономиките? Какви други следствия очаквате след нея?

- Аз лично съм консервативен в очакванията си за някакви земетръсни промени в световните икономики. По-скоро трябва да следим какъв вид криза ще имаме – дали такава от вида V, т.е. бърз спад и бързо възстановяване, на каквото се надяваме всички и работим в тази посока, или по-продължителна рецесия и бавно възстановяване. Към момента все още няма достатъчни данни, за да се направят каквито и да било обосновани прогнози.

Българската банка за развитие има ключова роля в спасителния пакет. Увеличаване на капитала с 500 млн. лв., засега, за да станете гарант пред банките, към които фирми от засегнатите браншове имат задължения, както и допълнителни 200 млн. лв. отново като гаранции за необезпечени безлихвени кредити до 1 500 лева. Обяснете механизма по който това ще става, ясен ли е вече?

- Още с първите индикации за криза ББР започна да мобилизира своя ресурс, който благодарение на усилията ни през последните две години в момента е на наше разположение. С екипа ми подготвихме пакет от мерки, които бързо бяха одобрени от правителството и се превръщат в основен стълб на икономическия пакет за противодействие с ефектите от COVID-19 върху нашата икономика. Както и премиерът, и финансовият министър заявиха, ББР ще създаде портфейлна гаранционна схема на стойност 500 милиона лева, която ще може да гарантира кредитни портфейли за около 2,5 милиарда лева в търговските банки. Така ние ще дадем инструмент на банките, с който те на свой ред да дадат глътка въздух на най-засегнатите от кризата бизнеси: фирмите от секторите на търговията, услугите, в това число транспорт, туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, логистика, експортни компании. Тези бизнеси ще получат ликвидност, адекватно преструктуриране на задълженията, подходящо пренареждане на вноските и други облекчения, които ще договорят директно със своите банки-кредитори. Това е особено важно – клиентите ще се обръщат към търговските банки у нас, като програмата е отворена за всички кредитни институции, опериращи в страната. Втората мярка е насочена към краткосрочно финансиране за хора, заети също в тези най-тежко засегнати сектори. ББР отново ще е в ролята на гарант на търговските банки, които имат възможност да отпускат по определен механизъм малки, безлихвени кредити на физически лица до 1500 лева.

Кога ще станат ясни подробностите?

- Процедурите са в напреднал етап, те се работят интензивно още преди капитализацията на ББР да бъде факт. Банката има сериозна експертиза и потенциал, изграждан през годините, и ще продължи да работи, така че да отговори на очакванията на затруднения в момента български бизнес. Освен правителствения пакет, до дни ББР ще обяви и собствена програма за директно кредитиране на микро фирмите – при значително облекчени условия. ББР има възможност да ползва още средствата по кредитната линия, която преди година подписахме с Китайската банка за развитие за 1,5 млрд. евро. От нея 1 млрд. са все още неизползвани, като по тази сума сме в напреднала процедура за усвояване. Преди седмица договорихме и ново споразумение за 75 млн. евро с европейското подразделение на още една китайска банка – това е ICBC, най-голямата финансова институция по размер на активите в света. Да не забравяме и отличния ни диалог с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, с които си сътрудничим по Плана „Юнкер“ и други европейски програми. Всичко това създава цял пул от възможности за допълване на мерките, начертани до момента.

Кога обаче се очаква да стане факт програмата и хората да започнат да се възползват от тези заеми?

- За да бъде увеличен капиталът, следва да се изпълнят голям брой процедури: Общо събрание на акционерите, което в случая би следвало да се свика в спешен порядък, подаване на новата информация в БНБ, вписване в Търговския регистър. За да скъсим преговорите с банките, ББР ще използва отново шорткът (от англ. език: пряк път – бел. ред.), чрез вече съществуващите гаранционни договори на дъщерното ни дружество Национален гаранционен фонд с голяма част от търговските банки. Така че реално нови договори ще имаме с едва 3-4 банки. По всички тези процедури екипът ми работи буквално денонощно, за да може бизнесът да бъде подпомогнат в спешен порядък.

Какви гаранции има, че тези мерки няма да ни измъкнат от блатото на корона паниката и да ни натикат в друго блато – на лошите заеми? Изобщо възможно ли е да има такива, при тази степен на неопределеност?

- Лошите заеми са неотменна част от банковата дейност и със сигурност през идните месеци те ще се повишат като процент от общия кредитен портфейл на банковата система. Въпреки това, трябва да отбележим три неща. Първо, ББР издава гаранция на търговските банки, а те предоговарят съответните кредити с бизнесите по бизнес планове и стратегии, които банката-кредитор вече познава добре. И второ, българските търговски банки за последните 10 години преминаха през две глобални финансови кризи и доказаха, че умеят да преценяват рисковете относително добре – дори по-добре, отколкото в системите на някои по-развити от България страни. Трето, банковите регулатори и централни банки вече дадоха ясен сигнал и проведоха първи политики по временна либерализация на режимите до отминаването на пика на здравната криза. Тези три довода ни дават увереност, че и при сегашната криза българската банкова система остава и ще остане стабилна.

Какъв е общият ефект на двете мерки за икономиката? Ще е достатъчен ли той, за да смекчи удара коронавируса?

- Без да изчисляваме мултипликаторния ефект, очаквам прекият ефект от двете мерки да бъде на стойност над 2% от БВП. Разбира се, тук не говорим толкова за ръст на икономиката, колкото за компенсиране на потенциален спад, който би се реализирал при липсата на мерките на правителството и намесата на Българска банка за развитие. При по-оптимистичните сценарии, вероятно може да се изчисли и мултипликаторен ефект, който да повиши оценката от 2.5%. Но нека бъдем консервативни в очакванията си, така че ако ефектът е по-голям от тях, това да бъде добра новина.