Зам.-министър Николов: Кандидатстването само с матура е шанс за висшето образование

Как училища, преподаватели и ученици се справиха с шоковата дигитализация в изолацията покрай коронавируса, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година - Dir.bg разговаря със заместник-министъра на образованието Петър Николов, който отговаря за висшето образование.

Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията "Образование от А до #. Иновативното училище", което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. "Образование от А до #. Иновативното училище" е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

- Г-н Николов, един от акцентите в новата стратегия на висшето образование през следващите 10 години предвижда възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години. За кои специалности това ще е възможно и каква е целта?

- Имаме предвид европейската практика и опитът от нашата система за висше образование. В редица професионални направления има специалности, които предполагат възможност за по-кратък срок на подготовка от досега предвиждания за т.нар. академичен бакалавър четиригодишен срок на обучение. Там, където е възможно, ще бъде въведен тригодишният бакалавър с перспектива за надграждане в двугодишна магистърска степен.

- Отчита се, че по-краткият курс на обучение за придобиване на "бакалавър" е една от причините да се предпочитат университети в чужбина, защото в много случаи това означава по-динамична подготовка и по-бърза реализация на пазара на труда?

- В кои точно професионални направления и специалности ще се предлага тригодишният "бакалавър", решение ще се вземе след обсъждане с работодателите и с академичните среди.

- Предвижда ли се да има университети, които да предлагат изцяло онлайн обучение?

- Онлайн университетите са добра практика в световен мащаб, особено що се отнася до обучението на чуждестранни студенти или студенти от българската диаспора в чужбина. Тази форма на подготовка е особено подходяща и за системата на обучението през целия живот. Онлайн подготовката следва широко да се използва за надграждане на придобито образование, за придобиване на допълнителна квалификация или преквалификация. Провеждането на обучение в електронна среда през изминалите месеци потвърди възможността то да бъде полезна алтернатива на традиционното обучение по класическия метод.

Трябва да се отбележи, че дистанционното обучение се провежда по определени правила и изисквания, които са регламентирани в нарочна наредба. Националната агенция за оценяване и акредитация, съобразявайки се с тези изисквания, е органът, който дава акредитация за обучение в тази форма на подготовка. В момента, използвайки и опита, който висшите училища придобиха в условията на епидемична обстановка, работим по актуализирането на наредбата за дистанционно обучение.

- Какви са резултатите, с които разполага МОН, за онлайн обучението на висшите училища за втория семестър през тази година, които наложи COVID-19?

- Повечето висши училища имаха изградени електронно базирани платформи, които бяха използвани много успешно за провеждане на учебните занятия от разстояние и неприсъствено. Те позволиха на висшите училища да реагират много бързо, в рамките на дни, и да преминат от класическата форма на обучение в обучение от разстояние. Почти нямаше удължаване продължителността на обучението през летния семестър, а там, където това се наложи, бе поради естеството на обучението по определени специалности - основно медицинските специалности и училищата по изкуства.

Част от висшите училища проведоха семестриалните си изпити дистанционно чрез различни онлайн платформи в реално време. Друга част ги отложиха за по-късен етап, като се следи постоянно епидемиологичната обстановка, за да бъдат взети своевременно адекватни мерки. През целия период Министерството на образованието и науката подкрепяше провеждането на изпити чрез електронно базирани платформи в случаите, в които това беше възможно, както и при условия на равнопоставеност на изпитваните лица.

По отношение на кандидатстудентските кампании и записването във висшите училища една част от тях взеха решение да отложат провеждането на предварителни кандидатстудентски изпити и да проведат само редовни такива. В друга част бяха проведени предварителни изпити онлайн, като изцяло се гарантира равнопоставеност на кандидат-студентите от страна на висшите училища. Сроковете, за кандидатстудентската кампания на висшите училища, зависеха основно от датите за провеждане на държавните зрелостни и получаване на дипломите за завършено средно образование от зрелостниците. Беше изразена готовност на академичните ръководства да се съобразят с посочените обстоятелства и бяха променени сроковете за кандидатстудентските кампании и записването за обучение на първокурсниците във висшите училища в страната. Много от висшите училища решиха да не провеждат кандидат-студентски изпити, а да осъществят приема на база резултатите от държавните зрелостни изпити.