Приемането на България в Европейския съюз - най-голямото ни постижение след 1989 г.

Специалният формат на NOVA - „Големите постижения“, представи десетте най-забележителни момента в историята на България след 1989 г. Сред тях попадат значими събития и личности в областта на политиката, културата и спорта, посочени в представително социологическо проучване на центъра за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл“. Зрителите избраха събитията от най-новата история на България, с които най-много се гордеят.

На първо място участниците в гласуването избраха приемането на България в Европейския съюз.

Второто място заема приемането ни в НАТО през 2004 г.

На трета позиция се нарежда третото място на Григор Димитров в световния тенис.

Приемането на България в Европейския съюз

На 22 декември 1990 г. Великото народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейските общности. На 25 април 2005 г., на тържествена церемония в Люксембург, е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС , а на 1 януари 2007 г., България стана член на Европейския съюз. Този дълъг процес на присъединяване към Общността е безпрецедентен, поради политическото единодушие, че България трябва да е в икономически и политически съюз с другите европейски нации.

Надежда Нейнски, според която членството ни в ЕС е най-голямото постижение за България, донесе в студиото лична карта. „Този предмет промени живота на всеки един от нас. На нея пише Европейски съюз, а отдолу - Република България. Един малък предмет, който значи много за всички ни. Животът ни се промени. По празниците мнозина решават да почиват в чужбина, не им се налага да чакат за визи и да попълват документи. Много наши деца спечелиха стипендии зад граница и се върнаха, за да се реализират. Всичко това ни се вижда напълно нормално, но светът се отвори към България и България се отвори към света. Когато възрастен мъж ме спря и ми каза, че е чакал този миг 80 години, си дадох сметка какъв огромен път сме преминали. Всеки от нас има свободен избор, а в момента България има сходни шансове с тези на останалите европейски държави и от нас зависи да ги изравним. Свободата и перспективата е само и единствено заради това, че България стана член на ЕС”, посочи дипломатът.

Приемането на България в НАТО през 2004 г.

НАТО, създадена през 1949 г., продължава да бъде основният гарант за мира и сигурността в трансатлантическата зона след разпадането на Източния блок. Основана на принципа „един за всички – всички за един“, членството в НАТО се превръща в национален идеал и цел без алтернатива за новоизлюпената българска демокрация през 1989 г. На 2 април 2004 г. българското знаме е издигнато над щабквартирата на НАТО в Брюксел, което и до днес остава едно от най-значимите постижения на българската демокрация.

Соломон Паси подкрепя именно това постижение. Той донесе в студиото ребро от кит, донесено от Антарктида. То е вещ, свързана с НАТО. "Като ръчен багаж я донесох през няколко страни. Едно от най-големите завоевания на България е излазът ни на този континент. Чрез влизането си в ЕС и НАТО правим повторение на голямо съединение. Военният алианс е символ на мира и сигурността, то е почвата, на която поникна всичко друго", посочи Паси.

Григор Димитров сред първите трима в световния тенис

Григор Димитров е определян като един от най-забележителните таланти в тениса още от ранна детска възраст, сравняван по качества на играта дори с легендата Роджър Федерер. Най-големият успех на българския тенисист до този момент е достигането до трето място на сингъл в световната ранглиста, на което остава цели 10 последователни седмици. Това се случва през 2017 г., след като печели титлата на заключителния финален турнир на Асоциацията на професионалните тенисисти. Успешната му кариера продължава и през настоящата 2024 г., когато милиони българи продължават да стоят будни в малките часове на денонощието, за да проследят забележителните му прояви на корта.

Мануела Малеева, която защитава тезата, че постиженията на Григор Димитров са най-значими за страната ни, донесе в студиото свой медал от Олимпиадата през 1988 г. „С него искам да пожелая много успехи на Григор, скоро ни очаква Олимпиадата в Париж. Този медал за мен е свързан с много вълнуващи мигове, най-голямото ми постижение. Аз пристигнах по-късно от другите, защото играех в турнир, който спечелих. Мигът, в който победих в ¼-финалния си мач и знаех, че ще бъда медалист, беше прекрасно. Тогава вече бях омъжена за швейцарец, беше ми и треньор, но българската делегация не го допусна заради тогавашния режим. Вероятно, за да не разбере някакви тайни. Майка ми му звънна след ¼-финала и му каза, че съм спечелила. Той тръгна от самолета от Цюрих за Сеул, за да ме подкрепи на полуфинала. Получи специален пропуск, за да ме гледа. Бяхме заобиколени от хора, които нямаха нищо общо със спорта. Заради някои от тях не можа капитанът Дора Рангелова да участва, защото ѝ беше казано, че квотата е запълнена и не дойде, а имаше право”, припомни Малеева.

Веселин Пантелеев-Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам

Цигулката е един от най-сложните за овладяване музикални инструменти. Нищо сложно обаче не изглежда да има в него, когато се намира в ръцете на Веселин Пантелеев-Ешкенази, световноизвестният български цигулар, който в продължение на почти четвърт век заема една от най-престижните позиции на европейската музикална сцена - концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Международният му успех е символ и на едно цяло поколение талантливи и световно признати български цигулари, сред които блестят имената на Васко Василев - най-младият концертмайстор на Лондонската кралска опера, Албена Данаилова – концертмайстор на Виенската държавна опера, Йоанна Каменарска – първата жена концертмайстор в историята на Хамбургския филхармоничен оркестър и още много други.

Според актрисата Силвия Лулчева успехите на Веско Ешкенази са най-значимото събитие за страната ни след 1989 г. „Донесох две негови награди, предоставени от майка му - музикант на годината и отличието, завоювано през 1988 г. от надпреварата Карл Флеш.  Цигуларят Васко Ешкенази с единия крак е стъпил твърдо на българската земя, а с другия - на покрива на музикалния свят. Още преди падането на визите хора като него бяха нашата виза за света. Да покажем на хората, че сме много повече от чушкопек, мартеница и кисело мляко. Ние сме люлката на славянската писменост и култура и сме представители на древен и много талантлив народ”, каза още тя.

Ивет Лалова, европейска шампионка на 100 м

11 секунди и 28 стотни. Публиката в Хелзинки е на крака и я аплодира – Ивет Лалова, европейската шампионка на 100 м. Този резултат носи на България първа титла в късия спринт в богата й лекоатлетическа история. Случва се във финландската столица, където през 2005 г. Ивет Лалова пропуска Световно първенство, по нейни думи „плачейки, докато го гледа“. Причината е, че няколко месеца по-рано спринтьорката чупи бедрената си кост в Атина при сблъсък с друг лекоатлет на пистата. И въпреки огромната болка и трудности, след 2 години Ивет се завръща още по-усмихната и по-добра и печели още първото състезание, в което участва.

Филип Атанасов-Фифо, станал популярен от предаването „Игри на волята”, донесе свой златен медал по лека атлетика. „Той е отпреди няколко години, когато работих в енергото като инженер. И отличията от по-малки състезания са важни за спортистите. И Ивет Лалова е спечелила стотици медали от по-малки състезания преди европейската ѝ титла. Това е пътят на един спортист”, посочи той.

Футболната 1994 г.: Четвърто място за българския национален отбор по футбол на Световното първенство в САЩ и „Златна топка“ за Христо Стоичков

Сред големите постижения на България през изминалите 35 години, съвсем закономерно се откроява успехът на българския национален отбор по футбол, който класира страната ни на четвърто място на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ. Тогава спортът се превърна и в социална терапия, която върна усмивките на българите в най-трудните първи години на Прехода. В края на същата победоносна година, един от националите затвърди огромния български успех, получавайки най-високото признание в световния футбол – „Златна топка“. Изключителният футболист Христо Стоичков напълно заслужено застана до легенди като Франц Бекенбауер, Мишел Платини, Йохан Кройф, Карл-Хайнц Румениге, Марко Ван Бастен и Боби Чарлтън.   

„Аз нося реплика на стара кожена футболна топка. Тя препраща към 1863 г., когато са създадени правилата на любимата ми игра. Чрез нея се сещам, че каквото и постижение да направиш, трябва да знаеш откъде си тръгнал и защо си стигнал дотук. Футболът е игра, която е еволюирала много с годините. Аз нямам спомен от 1994 г. защото вярвах, че е първото от много велики неща. Оставих го да мине покрай мен, сега се питам дали го преживях. А тази топка винаги ме кара да се върна към основите си и ми казва "ако се върнеш отначало по правилния начин, пак ще стигнеш", каза Боби Борисов, който смята, че най-значимото ни постижение след 1989 г. е успехът на българския национален отбор по футбол.   

Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 г.

Гласът на Райна Кабаиванска, в съчетание с житейското й достойнство, накара света да повярва в българския потенциал, в най-добрите качества на българина, помагайки и на нас самите да имаме повече вяра в собствените си способности. Дебютът на родената в Бургас прима е директно в Миланската скала през 1961 г. и оттогава до днес Райна Кабаваинска се превръща в един от най-значимите оперни артисти на нашето време. „Проектирана съм в бъдещето“ – казва често за себе си Райна Кабаиванска и го доказва с преподавателската си дейност през последните години, откривайки и развивайки, включително със собствени средства, нови поколения оперни певци.

Мила Михова донесе в студиото златна пчела. Тя символизира божественото женско начало, организаторът на артистичен хаос около себе си и огромният труд, довел до велики резултати. „Две такива пчели притежават майка ми Дарина Такова и Райна Кабаиванска. Тя я сложи до снимките си с велики личности. Те двете са много важни за мен, Кабаиванска е моята втора оперна майка, изградила е сама името си по света във времена, когато не е имало социални мрежи и излъчвания на живо. А сега ежедневно помага на млади таланти от десетки страни. Майсторският ѝ клас няма еквивалент никъде по света. Той представлява уъркшоп, в който цял месец работиш с едно от най-големите имена в музикалното изкуство, а накрая почти всеки получава стипендия и има възможност да пее и да получи контактите, за да успее”, посочи Михова.

Българки, утвърдили се на международната политическа сцена

„Ако искате нещо да се каже, помолете някой мъж. Ако искате нещо да се свърши, то трябва да помолите някоя жена...“ Мъдрата мисъл на „Желязната лейди“ Маргарет Тачър почти буквално може да се проектира върху забележителните постижения на българките в международната политика и тяхното благотворно отражение върху международния престиж на страната. След 1989-а година това се превръща в логичен цивилизационен процес.

„Донесох предмет, който аз измислих. Той ще помогне на всички жени в политиката. Смятам, че въпреки малкия процент жени в политиката, те са постигнали много. Най-важният предмет за една жена в политиката е този сборник - от една страна е Конституцията, а от другата - учебник по Технология и предприемачество за 5 клас. Аз съм предприемач и ми беше много важно да разбера на какво учат детето ми. Оказа се, че учи частите на пералнята. Вътре в изобретението си съм залепила червило и гребен, защото една жена в политиката не може да си позволи да изглежда като мъжете. Много  е важно тя да има добър външен вид, първо се съди по него, а след това по професионалните умения. Дами, оставете мъжете и децата да се развиват със собствена скорост и инерция, защото жените ще ни оправят”, каза Оля Малинова, която е категорична, че успехите на българските политици жени са забележителни за историята ни след 1989 г.

Златен олимпийски медал за ансамбъла по художествена гимнастика – Токио, 2021 г.

Феноменът „Българска художествена гимнастика“ от дълги години прави силно впечатление на специалисти и анализатори навсякъде по света. Как така от средна по размерите си държава в Европа се раждат такива изумителни таланти, които независимо от политически турболенции и мъчителни исторически преходи съумяват да бъдат на върха, остава загадка за мнозина, но не и за устойчивата българска треньорска школа и нейните възпитанички, уникално съчетаващи през годините грация, характер и техническо съвършенство. В последния ден от Олимпийските игри в Токио, българският ансамбъл по художествена гимнастика, в състав Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова,  спечелиха златния медал, който единствено липсваше във витрината на този спорт у нас.

Симона Пейчева донесе в студиото обръч и топка. Това са два от петте уреда в художествената гимнастика, с който ансамбълът ни спечели титла от Олимпиадата в Токио. Именно това е постижението на България, което тя смята за най-значимо. „Уредите са от моята школа, на моите гимнастички. С тях всяка прохождаща гимнастичка започва да тренира. Топката е предмет, с който по презумпция всяко дете започва да си играе. Аз съм взела топката, когато съм проходила, а с нея спечелих и първия си медал на Световна купа. Тя е като магическо топче. А и много пъти топката в нашия спорт има различна стойност, в зависимост от коя страна ще я хванеш. Нашият спорт събира гъвкавостта на тялото и сложните елементи на уредите, в комбинация с характера да се изправиш пред зала с 30-40 000 души.  Един състезател трябва да е смел, за да излезе след дълга подготовка, а в конкретния ден да нямаш късмет и да ти се размине”, отбеляза Пейчева.

Мария Бакалова с номинация за наградата „Оскар“

Мария Бакалова от малка мечтае да покори световните сцени. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство и участва в няколко български филми, когато е поканена за кастинг за продължението на комедията „Борат“. Печели го в съревнование с няколкостотин актриси, а изпълнението й е посрещнато с нескрит възторг от критиците, които я определят за едно от най-интересните открития на Холивуд. Бакалова получава няколко престижни отличия, сред които Наградата на критиката – Изборът на критиците и е номинирана за БАФТА, Златен глобус и Оскар за поддържаща роля, която я прави първата българска актриса, достигнала до подобно признание. Гледката на Мария Бакалова, застанала рамо до рамо до други номинирани в категорията като Глен Клоуз и Оливия Колман за най-престижното отличие в света на киното през 2021 г., остава един от вълнуващите моменти през последните 35 години.

Според Калин Сърменов номинацията на Бакалова е постижение номер едно за България след 1989 г. „Нося предмет със символичен смисъл - ухо. То ми бе подарено от артиста Милен Пенев. Голяма част от аудиторията не знае кой е той. Нашето общество има нужда да подреди примерите си, за да създадем добри такива. Милен ми каза, че с това ухо ще стана велик, но неговият път е пример, който трябва да продължава. Този предмет е част от реквизит. Мария Бакалова е стимул не само за нашето съсловие, но и за всички у нас, че ако работиш стъпка по стъпка и знаеш кой си и къде отиваш, всичко е възможно”, твърди артистът.

Ето ги и петте подгласници на десетте най-значими български постижения след 1989 година, посочени от участвалите в представителното социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл”:

На почетното 11-о място с пистолет в ръка стои Мария Гроздева - легендарната ни спортистка участвала в рекордни 6 Олимпиади. Нейната непогрешима стрелба с пневматичен пистолет е донесла на страната ни цели пет олимпийски медала – 2 златни и три бронзови.

На 12-о място е невероятният успех на Георги Господинов с романа „Времеубежище“ и неговата преводачка Анджела Родел, които през 2023 г. печелят „Букър“ - една от най-престижните литературни награди в света. Без всякакво съмнение те постигнаха най-голямото международно признание в историята на българската литература досега.

България на два континента. 13-ото място в символичната класация на българските постижения след 1989 година е за научната дейност на Българската антарктическа мисия, осъществила в периода 1993-2022 г. над 30 успешни антарктически кампании, носещи на страната ни огромен международен престиж.

На 14-о място остава пробивът на боксьора Кубрат Пулев, който през 2012 г. носи на страната ни Европейска титла в свръхтежка категория, нокаутирайки руснака Александър Устинов в 11-ия рунд.

15-ото място е за световния шампион и носител на шахматен „Оскар” от 2005 година Веселин Топалов. Българският гросмайстори записа името си във вечната ранглиста на този спорт до имената на Боби Фишер, Борис Спаски, Анатоли Карпов, Гари Каспаров и Вишванатан Ананд.

А как децата на България определят великите постижения след 1989 г.? Гледайте във видеото:

Цялото предаване гледайте във видеото.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase