Огромно множество демонстранти излязоха в центъра на Берлин на протест срещу гласуването на промени в контрола по границите

2 февруари. Огромно множество демонстранти излизат в центъра на Берлин, за да изразят своя протест срещу гласуването на промени в контрола по границите и затягане на режима за предоставяне на убежище на мигранти. Законопроектът беше внесен от Християндемократическия съюз, а неговият лидер Фридрих Мерц и кандидат за канцлер на Германия прие гласовете в подкрепа от крайнодясната "Алтернатива за Германия".

Промените бяха внесени едва месец преди решителните избори на 23 февруари. Те дойдоха месец след нападението в баварския град Ашафенбург. В края на януари 28-годишен афганистанец уби с нож две годишно дете от марокански произход и 41-годишен мъж. Трагедията разтърси германското общество.

ХДС не е загубил подкрепа заради сближаването с "Алтернатива за Германия"

Внесените промени предвиждаха връщането на граничния контрол, ограничаване на миграцията, премахването на събирането на семейства на бежанци, които се ползват със субсидиарна закрила. В Бундестага, при гласуването на промените обаче гласовете на "Алтернатива за Германия" не бяха достатъчни и законопроектът беше отхвърлен. Това стана факт, след като няколко депутати от партията на Фридрих Мерц не присъстваха в залата и така не се постигна мнозинство.

Толкова многоброен протест германската столица не помни от десетилетия. Часове след демонстрацията между Бранденбургската врата и Колоната на свободата все още стояха плакати, на които беше изписано Shmerz – игра на думи с името на Фридрих Мерц и думата Shmerz, която означава болка.

Опитът да бъдат прокарани промените в режима за достъп на мигранти предизвика дългогодишния председател на ХДС и бивш канцлер Ангела Меркел да наруши мълчанието си. В изключително остро изявление тя определи решението на Фридрих Мерц да приеме подкрепата на "Алтернатива за Германия" като грешка.

От десетилетия между политическите партии в Германия има негласно споразумение крайната десница да бъде изолирана от решенията в страната. Всъщност политическите анализатори виждат в решението на Фридрих Мерц рискована стратегия, чиято цел е да привлече не толкова радикално настроените избиратели на "Алтернатива за Германия", които не са съгласни с антиевропейските и антонатовските позиции на формацията. Въпросът е дали по този начин кандидатът за канцлер няма да отблъсне част от собствените си привърженици, за които сътрудничеството с крайната десница е недопустимо.

След падането на германското правителство: Кои са кандидатите за нов канцлер на страната

В момента в Бундестага има 84 депутати, които или са емигранти или произхождат от смесени семейства. Срещаме се с един от кандидатите на Социалдемократическата партия в един от избирателните райони в Берлин - Ана Мария Тръснея. Тя вече е била депутат в Бундестага между 2023 и 2024 година. Ана Мария е на 30 години, родена е в Румъния. Пристига в Германия след като родителите и се развеждат. Днес, 18 години по-късно тя отново се впуска в изборите.

"Германия задължително трябва да избегне повтарянето на провалите при падането на Ваймарската република. Мисля, че се намираме в ключов момент – хората трябва да решат дали искат силна и здрава демокрация или да погледнем назад и да повторим провалите на национализма. Със сигурност перфектната формула би била да имаме канцлер от социалдемократическата партия – Олаф Шолц. Той е известен политик, направил много за европейската сигурност и суверенитет в тези трудни времена. Ние се борим да получим силна подкрепа от обществото, подкрепа за социалдемократите", коментира Тръснея.

Според нея въпросът с миграцията със сигурност е сериозен. "Виждаме, че това е едно от основните притеснения на хората. Политиките в областта на икономиката също са важни – колко силна всъщност е индустрията на Германия. Това са двете основни теми, по които хората искат да говорят. От друга страна – важни теми за обсъждане са пенсиите, заплатите, дали всеки получава заслуженото за работата си, дали живеят в жилища, които могат да си позволят. Бих желала да отбележа, че говорим едновременно за социалната сигурност и вътрешната сигурност на страната, но не бива да забравяме и международната", отбеляза тя.

Ана Мария Тръснея идва в Германия на 13 години - като емигрант от Румъния.

"Чувствах се така, сякаш съм в ледена вода. Тогава бях едва на 13 и дойдох в Берлин, в един доста хомогенен район. Аз бях единствената чужденка в класа си. Бях решена и устремена към това да науча немски език и да се интегрирам. От друга страна, доста често съм изпитвала на гърба си стереотипното мислене, дори дискриминация. Парадоксът в цялата ситуация беше този, че открих, че младите хора могат да допринесат за своята общност. Чрез изкуството ангажирах себе си в няколко доброволчески проекта и след 6 години се кандидатирах за пръв път за място в местния парламент", разказва Тръснея.

Според нея за 18 години градът се е променил доста. "Берлин се разрасна, към днешна дата тук живеят почти 4 милиона души. Отделно от това – в моя район през последните 15 години се пренесоха около 60 000 души. Вече има повече разнообразие, хора от много националности пристигат тук, включително и млади семейства, които искат да градят бъдещето си в Берлин. Тук те откриват природа, място, на което да живеят и да работят, един нов дом", смята тя.

Два дни след ключовото гласуване в Бундестага, за затягането на режима за емиграцията, християндемократите се събраха на своята партийна конференция. Делегатите бяха посрещнати от симпатизанти на Социалдемократическата партия, които носиха транспаранти, на които бяха изписани думите „Защитна стена“. Това е терминът, с който се описва изолацията на крайната десница от ключовите решения, които касаят бъдещето на Германия. Охраната на партийната конференция обаче не успя да спре група леви активисти, които проникнаха в залата. А единствено камерата на „Офанзива“ успя да улови техния протест.

След кратка суматоха членове на младежката организация на ХДС застанаха пред левите активисти. На един от техните плакати пишеше „Никаква толерантност към нетолерантността.“ Групата активисти беше изведена и предадена на полицията.

Германските депутати отхвърлиха противоречивия законопроект за миграцията

Християндемократите трябваше да дадат отговор. И той дойде лично от лидера на партията и кандидат за канцлер Фридрих Мерц.

"Искам много ясно и категорично да ви уверя - ние няма да работим с партията, която нарича себе си "Алтернатива за Германия". Нито преди, нито след това, никога. Тя е противник на всичко, което нашата партия и страната ни изградиха в Германия през последните няколко години и десетилетия", заяви Мерц.

Това обещание беше посрещнато с бурни аплодисменти от делегатите.

На партийната конференция срещнахме и един българин - Александър Козарев. В момента той живее в България и работи за австрийска компания. Но същевременно е член на младежката организация на Християндемократическия съюз.

Ще успее ли Фридрих Мерц да привлече избиратели от "Алтернатива за Германия" или стъпката определена от опонентите на християндемократите като разрушаване на табутата в германската политика може да бъде фатална? Търсим отговор от Гюнтер Кирхбаум, депутат от Бундестага и старши съветник по външната политика на християндемократите.

"Ние няма да направим никакви експерименти, които биха могли да навредят на републиката и биха били грешни за Европа. На първо място – ние се нуждаем от стабилна коалиция. Не може да има правителство на малцинството. Това, което видяхме през последните 3 години е, че ние имаше три коалиционни партньори. Три различни партии. Това се оказа проблем, тъй като тези партии нямаха почти нищо общо помежду си. Уверен съм, че ще имаме страхотен изборен резултат. Останалото е въпрос на преговори", смята Кирхбаум.

Наистина е символично, че точно в този момент, в залата, където се провеждаше конференцията на Християндемократическия съюз, зазвучава националния химн на Германия.

"Най-добрата формула би била, ако канцлер стане Фридрих Мерц. Желанието на коалицията да придвижи Германия напред. Когато говорим за икономическия ни растеж – ние сме на последно място в целия Европейски съюз. Германия може повече. Страната има по-голям и сериозен потенциал. Основните предизвикателства се изразяват в това, че сме под натиска на Китай, но и под този на Русия. Освен това се състезаваме и със Съединените щати. Само една обединена и силна Европа може да отговори на това", категоричен е депутатът.

"Ние ще се борим срещу "Алтернатива за Германия". Те никога няма да са наши партньори, никога няма да опция за коалиция. Няма да има сътрудничество помежду ни. Така беше досега, така и ще остане в бъдещето. Защо това е така? Представителите на "Алтернатива за Германия" искат да напуснем НАТО, да се откажем от еврото. Те са срещу трудовата миграция – нещо, което е необходимо на Германия. Нямаме нищо общо с тази формация и "Алтернатива за Германия" няма да бъде и никога няма да бъде наш коалиционен партньор", твърдо убеден е Кирхбаум.

По думите на Ана Мария Тръснея, ако проектозаконът за затягане на миграционната политика не е бил отхвърлен, последствията са щели да бъдат сравними с това да налееш бензин в огъня. "В момента има враждебна атмосфера, насочена към мигрантите като цяло. Нещо, което смятам за абсолютно несправедливо. Да, в действителност има проблеми, свързани с терористични атаки, но причината за тях не се корени в хората, а в системата. Това е резултат на факта, че полицейските управления не си сътрудничат едно с друго, необходимата работа по превенция не се извършва. Също така има хора с психични проблеми, но те не получават необходимата помощ и се превръщат в опасност за останалите. Това обаче не означава, че всички мигранти, че тези почти 23 милиона души от 84-милионното население в Германия са вредни за страната", коментира тя.

Тръснея смята, че Мерц казва много популистки неща напоследък. "По този начин той се надява да получи по-голям брой гласове и да бъде избран за канцлер. В дългосрочен план обаче ние имаме планове от по 50 точки, съставени от Олаф Шолц. Прокарани са закони, които регулират нелегалната миграция – те са доста успешни. Ние имаме много модерно законодателство за нелегалната миграция, тези хора се включват в трудовия пазар и са работна ръка. Ние оценяваме приноса на мигрантите, които идват например от Турция или други държави, които не са част от Европейския съюз. Някои имат и двойно гражданство. Мерц говори празни приказки, които няма да доведат до подсилване на сигурността на страната – нещо, което е от изключителна важност за населението тук", подчерта тя.

Депутатката счита, че крайната десница в ЕС се разраства. "Ако искаме да имаме Европейски съюз, основан на заедността и на единството, което да ни превърне в суперсила, това е в правилната посока. Но ако всеки казва – Австрия е на първо място, Германия е на първо място, Италия е на първо място – тогава няма да можем да победим заедно и ще паднем разединени.
Парадоксът се корени в това, че хората усещат, че животът им трябва да се промени към по-добро. Доходите през последните години не са се увеличавали с кой знае колко, въпреки повишаването на всичко останало. Инфлацията повлия на всичко – цената на живота нарасна, стойността на продуктите, които купуваме от магазина. Всичко стана по-трудно за хората. Мисля, че през последните 3 години имаше доста одобрителни реакции към това, че Германия подкрепи Украйна в битката срещу Русия, като освен това достави хуманитарни помощи за редица чужди държави. Сега обаче хората искат да видят и техния собствен живот да се подобрява. Те се усещат несигурни, искат да знаят по какъв начин мигрантите се интегрират в страната", отбеляза Тръснея.

На въпрос ако парламентът не беше отхвърлил проектозакона за затягане на миграционната политика, какво би означавало това за Германия, Гюнтер Кирхбаум отвърна:

"Сложно е, тъй като се намираме на финала на мандата си като парламент. Мога да кажа, че това би било сигнал, че искаме промяна, че желаем реформа на миграционната политика, защото нашите общности и градове са на ръба. Те не могат да предоставят жилищата, които са необходими. Тук говорим за цялата инфраструктура. През годините сме демонстрирали високи нива на солидарност – спомняте си, когато приехме над милион души, идващи от Сирия и военната зона на Близкия изток. Що се отнася до Украйна – вече имаме повече от милион души, украински бежанци, бягащи от войната. Ние трябва да се погрижим за тях, защото се вътре в държават. Но сме на ръба", категоричен е той.

Според Кирхбаум е необходимо силно трансатлантическо партньорство. Християндемократите вече неколкократно декларираха подкрепата си за Украйна и настояха за удължаване на военната помощ и по-специално доставката на система за противовъздушна отбрана. А по отношение на бизнеса, на партийната конференция Фридрих Мерц обеща данъчна реформа и намаляване на регулациите за компаниите.

По този начин германската икономика трябва да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен и Европейския съюз. Дали стратегията на Фридрих Мерц за привличане на избиратели от "Алтернатива за Германия" ще сработи? Преди гласуването на затягането на режима за мигрантите Християндемократите водеха убедително според различни проучвания с резултат между 29 и 30%. На второ място изоставаше "Алтернатива за Германия" с 21%, а едва трети с около 16% бяха социалдемократите. Първият канцлер на Федерална република Германия Конрад Аденауер е обичал да казва.

Този материал е осъществен съвместно между NOVA NEWS и "Дойче веле".