Учени: Арабският полуостров някога е бил савана с растителност

Американски учени от университета на Маями са установили, че Арабският полуостров някога е бил савана с растителност, а само преди 400 години валежите в региона са били пет пъти по-екстремни, пише „Юрикалърт”, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс адвансис”.  

Откритието насочва към необходимостта от по-добра готовност за справяне със стихийни природни бедствия в условията на нарастваща урбанизация.

Учени: Големи райони от амазонските гори никога няма да се възстановят

Резултатите от изследването показват, че последните 2000 години на Арабския полуостров са били много по-влажни, като някога регионът е бил савана с растителност, в която са бродили лъвове, леопарди и вълци, за разлика от днешната свръхсуха пустиня. 

За целите на изследването екипът е извлякъл седименти от дълбоководен басейн в залива Акаба. Направеният анализ е показал, че преди около 200 години е имало два пъти повече валежи, отколкото сега, а преди 400 години - пет пъти повече.

Учени: Глетчерите в Алпите се топят с рекордна скорост (ВИДЕО)

Получените данни предоставят уникален и много точен запис на тенденциите на валежите през късния холоцен. 

„Изследването е ключово за попълването на историята на климата в Близкия изток. То показва, че условията му могат да се променят драматично в този регион, както и че прогнозите за дългосрочна климатична стабилност не са добри”, казва Ейми Клемънт от изследователския екип. 

Променливостта на валежите през късния холоцен подчертава необходимостта от по-добра подготовка за внезапни наводнения и засушавания и от разбиране на бъдещите хидроклиматични тенденции на фона на бързата урбанизация на региона, отбелязват изследователите. 

Близкият изток се счита за гореща климатична точка, като на Арабския полуостров все по-често се наблюдават наводнения от проливни зимни дъждове, които се редуват с тежки суши, предизвикващи повсеместен хаос и хуманитарни катастрофи.

Катастрофалните наводнения на Арабския полуостров през зимата на 2024 г. подчертават неотложността на изучаването на честотата и причините за подобни екстремни метеорологични явления.