На всеки 6-8 км дълбочина има по един потънал кораб

 Следи от Големия потоп и Ноевия ковчег, а дори и от Атлантида. От десетилетия световноизвестни археолози и морски изследователи търсят артефакти не къде да е, а по дъното на Черно море. Освен легенди, тези експедиции носят и ценни открития. Вече са събрани детайлни данни за промените в морското дъно и живота на древните хора. Учените откриват останките от стотици потънали селища и плавателни съдове – от първобитните общества  през Античността чак до Османския период. От дълбините на Черно море идва и кораб на повече от 2500 години – смятан за най-стария запазен в света. Но нашето море е ценно не само с археологията си, с подводната флора и фауна, но и с хората, които обитават бреговете му от векове и продължават да търсят неговите тайна на сушата и под водата. За тях тази седмица в „Темата на NOVA” разказват журналистът Ани Салич, операторите Росен Илиев и Георги Георгиев.

 „Тук през Античността и Средновековието. са се намирали античните пристанища на Ахтопол. Този залив е пълен с корабокрушения”, обясни д-р Атанас Орачев.

„Има потънали плавателни съдове, кораби от зората на корабоплаването”, обясни д-р Найден Прахов, директор на Център за подводна археология, Созопол.

Сред скалите от Дуранкулак до Резово се крият тайни от незапомнени времена. Черно море е едно от най-младите морета, образувано само преди 7000 години - през последната ледена епоха. Тогава, казват, то е било сладководно езеро, а по-късно солена вода от Средиземноморието започнала да навлиза през Босфора. И така се превръща в днешното Черно море, което пази тайните на безброй народи и епохи, разказват специалистите от единствения по рода си в у нас Цнтър по подводна археология в Созопол.

Черно море чисто, туристите – объркани: Кой плаши летовниците със „зелена заплаха“?

„Специално за органичната материя – потънали кораби, дървени елементи, части от сгради, се запазват много добре в Черно море. Най-вече заради високата седиментация, която покрива тези археологически обекти и ги запазва много добре. От друга страна, там, където има потънали запазени кораби – там няма кислород”, обясни директорът на центъра д-р Найден Прахов.

„Минем ли границата със сероводород, на 150 метра имаме и въжета запазени. Можем да разчетем конструкцията на корабите на дъното, като един от тях е от времето на Марко Поло и отговаря напълно на описанията и старите снимки. Излиза, че на всеки 6-8 километра има по един потънал кораб”, обясни Кирил Велковски, морски геофизик, Център за подводна археология.

Снимка: iStock

Морските находки вече предизвикват интереса на чуждите изследователи. Какви са тайните на Черно море, се пита и милиардерът Ханс Раузинг. Той спонсорира един от най-големите проекти за морска археология в света. Изследователите на морското дъно използвали най-съвременна роботизирана дистанционна апарура, която се движи по самото дъно. Събирали данни за корабокрушения, антични селища и климатичните промени след края на последния ледников период. Сега подобна модерна техника имат и в подводния ни център по археология в Созопол.

Въпреки ежедневната работа, все още са проучени само 8 процента от бреговата ивица, а находки се крият навсякъде.

Благодарение на водолазите, богати колекции от амфори, каменни котви, останки от кораби на финикийци, древни гърци, римляни и византийци се съхраняват в археологическите музеи по Черноморието. Един от тях е музеят на котвата в Ахтопол. Там разказват за древното корабоплаване.

Разкриването на морските тайни и гмуркането срещат преди 60 години един от най-добрите български телевизионни и кино оператори – Стефан Тодоров с един от най-добрите познавачи на археологията по Черноморието – Атанас Орачев.

Всъщност подводната археология в България се заражда още през 60-те, когато срещу символичен членски внос всеки желаещ можел да се запише на курсове по ветроходство, делтапланеризъм или подводен спорт.

Защо плажът на „Слънчев бряг” позеленя от водорасли

Освен природните богатства на Черноморието, Стефан от десетилетия снима и археологически експедиции под вода.

„Най-хубаво е да се живее и да се гмурка там, където има гръцко име, защото гърците са избирали да живеят на най-хубавите места”, обясни той.

В миналото по морското крайбрежие риболовните даляни били собственост на заможни родове и се предавали по наследство.

Идеята за рибарско или морско училище възниква още след подписването на Ньойския договор, който забранява на България да поддържа военен флот и да обучава морски офицери. Единственият начин да се заобиколи забраната – бил обучението да се осъщестява в рибарското училище във Варна. Замислено било като сиропиталище, издържано от държавата, а възпитаниците трябвало да са здрави и физически издържливи момчета на възраст около 11-12 години. Те се обучавали 6-7 години и трябвало да учат рибна фауна, поправяне на лодки, риблов и морско дело.

Снимка: iStock

По-късно, заради засиления интерес – и гражданите на Созопол отправят молба за такова училище. Основният камък на острова „Свети Кирик и Юлита” е поставен на 5 април 1925, в присъствието на негово величество цар Борис и министри. След сериозна вонноморска подготовка, от тук ще излязат едни от най-добрите ни морски военни – гръбнак на българската армия но и на политическия ни елит.

В добро състояние е бил островът, докато го обитавали гранични войски, после бил разграбен, а междувременно прехвърлен за стопанисване на Министерството на културата. Което обещава да направи някогашното училище музей на черноморските цивилизации. През 2011  г. министерството обявява обществена поръчка за временно конструктивно укрепване на морското училище. Следва обжалване и така оттогава до днес.

„След близо 15 години чакане, можем да кажем, че до 2 години очакваме да отворим този прекрасен остров за посетители. Цели класове ще учат за българската и световната история в морското училище, където ще е централният музей”, заяви Мариан Бачев, министър на културата.

И преди да се превърне в регионален център за подводна археология за черноморския и долнодунавския регион, и вероятно дори – за Близкия изток и Централна Азия, центърът в Созопол работи активно по различни проекти с института по океанология и по биоразнообразие и с водещи археолози от целия свят.