По думите му подобна инвестиция ще има огромно значение за българската икономика

Бившият вътрешен министър и заместник-министър на отбраната Валентин Радев коментира възможността германският концерн „Райнметал“ да изгради два нови завода у нас. По думите му подобна инвестиция ще има огромно значение както за българската икономика, така и за оръжейната ни индустрия.

„България е специализирана в производството на боеприпаси и средства за близък бой. Почти всички калибри – от малките, през средните, до най-големите – се произвеждат у нас. Имаме обаче и слаби места, като например барутите и взривните вещества. Именно затова новината за евентуален завод е толкова добра“, подчерта Радев.

Най-големият завод за барут в Европа ще се строи в България (ВИДЕО+СНИМКИ)

„И сега страната ни е добре позиционирана – имаме заводи, които доставят продукция за конфликтни зони по целия свят. Но сътрудничеството с такъв гигант като „Райнметал“ ще ни изведе още по-напред. Това ще постави България не само на европейската, но и на световната оръжейна карта“, коментира бившият министър.

Той припомни, че подобни съвместни предприятия компанията вече има в Литва, Унгария и Румъния. „Чудя се защо чак сега идват при нас, при положение че България има дългогодишна традиция в боеприпасното производство“, каза Радев.

Слабите места – барути и взривни вещества

„По времето на Варшавския договор у нас имаше завод в Смядово, специализиран само във взривни вещества. След промените производството там спря. Днес частично барути се правят в „Арсенал“, но в малки количества. За да произведем един снаряд или патрон, обикновено внасяме барута отвън“, обясни той.

„Това е слабост, защото зависим от външен внос. Войната в Украйна показа колко е важно да имаме собствено производство на барути и взривни вещества. Именно тук новият завод може да даде сериозен тласък“, допълни Радев.

За 155 мм калибър и натовските стандарти

Според него евентуалното производство на 155-милиметрови снаряди е логично решение.
„До момента сме били специализирани в руските калибри – 152 мм, 130 мм и други. Но сега е време да преминем и към натовските стандарти. В българската армия все още няма системи с 155 мм, но преговори с европейски партньори се водят. Това е оперативно съвместимо оръжие и ще отвори нови пазари за България“, заяви Радев.

Борисов на среща с директора на „Райнметал” в Дортмунд: България е идеално място за инвестиции в отбранителната индустрия

Въпросът със сигурността

Относно опасенията, че изграждането на подобни заводи може да направи страната ни цел при ескалация, Радев бе категоричен: „Не виждам това като риск. Нашият стратегически партньор са САЩ, а от Европа най-близки връзки имаме с Германия. България е една от най-сигурните държави на Балканите и подобна инвестиция не увеличава заплахите за нас“.

Икономически ефект и предизвикателства с кадрите

„От гледна точка на икономиката това е отлично. Данъците и осигуровките ще остават в България, а пазарите са осигурени – в момента има огромен недостиг на боеприпаси. Само Украйна се нуждае от над 2,4 милиона снаряда годишно, а „Райнметал“ може да произведе около 750 хиляди. Пазарът е гарантиран“, подчерта Радев.

„Сделката с „Райнметал“ ще е от полза не само за икономиката, но и за позиционирането на България като ключов играч в отбранителната индустрия. Въпросът е да намерим хората, които да застанат зад машините“, обобщи Валентин той.

В същото време бившият министър изрази притеснение за кадровото обезпечаване на новите мощности: „Големите ни заводи като ВМЗ и „Арсенал“ вече се задъхват от липсата на квалифицирани хора. Техникумите са затворени, специалистите се търсят из цялата страна. Това е най-големият проблем, който трябва да бъде решен“.

ВМЗ и частните компании

По думите му държавният завод ВМЗ не е на нивото на частния „Арсенал“, но подобни инвестиции могат да променят това. „В „Арсенал“ работят 12 000 души – град в града. ВМЗ може да се развие, ако държавата се погрижи за подготовката на кадри и ако се създаде устойчива връзка между образованието и индустрията“, коментира Радев.

Редактор: Цветина Петкова