Огромните влечуги са бродили из равнините на днешна Патагония

Преди около 70 милиона години страховито влечуго е бродило из равнините на днешната Патагония в Южна Америка.

Въпреки многото прилики със съвременните си потомци, „Kostensuchus atrox“, както е бил наричан, се е откроявал с 3,5-метровото си телосложение и 250 килограма мускули. Според палеонтолозите, то е притежавало всички качества на хищник, способен да се справи с едра плячка, дори със средно големи динозаври. Откритието му хвърля светлина върху малко известен аспект от екосистемата на късния период Креда - третият и последен период от мезозойската ера.

Най-поразителната черта на това животно са зъбите му. Повече от петдесет остри зъба, някои с дължина над пет сантиметра, са били покрити с устата му. Назъбеният им вид, сравним с остриетата на сатър, разкрива ясна способност за раздробяване на мускули и кости. Тези страховити природни оръжия са позволили на Kostensuchus бързо да разчленява плячката си, доминирана от други големи хищници.

Палеонтолози откриха вкаменелостта на този нетипичен крокодил. Чудесно запазеният екземпляр съдържаше цял череп и няколко скелетни елемента. Името му съчетава препратка към патагонския вятър (kosten), египетския бог с глава на крокодил (Souchos) и гръцкото „atrox“, което означава свиреп.

За разлика от съвременните крокодили с дълги, плоски муцуни, Kostensuchus е имал уголемена глава, пригодена за огромна сила на ухапване. По-удължените му крайници предполагат по-голяма мобилност на сушата, което го прави по-вероятно да е сухоземен, а не строго воден ловец. Тази необичайна морфология свидетелства за адаптацията му към хибриден начин на живот, способен да изненадва както на брега, така и във водата.

Специалистите посочват, че муцуната му, с отворени напред ноздри, не е позволявала продължително потапяне, както тази на съвременните му потомци. Това потвърждава ролята му на сухоземно, а не на земноводно същество. С челюст, оформена да упражнява изключителен натиск, Kostensuchus е успял да се издигне до върха на хранителната верига. Хищниците и плячката от онова време е трябвало да се борят с неговото присъствие, страхувайки се от силата на челюстите му.

Kostensuchus atrox принадлежи към вече изчезналата група пейрозавриди, последните от които са били заличени от картата по време на голямото масово измиране преди 66 милиона години. 

Редактор: Цветина Петкова
Източник: БГНЕС