
Снимка: iStock
Има ли риск от сблъсък със Земята
Астрономи откриха квазилуна близо до Земята. Малката космическа скала вероятно се е задържала край нашата планета, незабелязана от телескопите, в продължение на около 60 години, сочи ново изследване.
Новооткритият небесен обект, наречен 2025 PN7, е вид околоземен астероид, който обикаля около Слънцето, но остава близо до нашата планета. Подобно на Земята, 2025 PN7 се нуждае от една година, за да завърши обиколка около Слънцето.
Earth’s new quasi-moon has likely hidden in plain sight for decades https://t.co/rvqUjxYfXj pic.twitter.com/lI9nymP9vl
— New York Post (@nypost) September 15, 2025
Квазилуните се различават от временните минилуни, които понякога обикалят около Земята, като например 2024 PT5, която кръжеше около планетата два месеца през 2024 г. и може да е древен фрагмент, откъснат от основната ни Луна.
Новооткритият 2025 PN7 е само една от известни квазилуни с орбити близо до нашата планета, включително Kamo‘oalewa, за която също се смята, че е древен лунен фрагмент. Kamo‘oalewa е една от целите на китайската мисия Tianwen-2, изстреляна през май, чиято цел е да събере и върне проби от космическата скала през 2027 г.
China launches probe to collect soil from near-Earth asteroid.
— Black Hole (@konstructivizm) July 7, 2025
Tianwen-2 was launched into space on the evening of May 28, 2025, by a Long March-3B rocket, and will reach Kamo'oalewa by July 2026. This is an elongated asteroid, approximately 40-100 meters in size, which orbits… pic.twitter.com/kJD2BiKDhQ
Обсерваторията Pan-STARRS, разположена на вулкана Халеакала в Хавай, засне наблюдения на 2025 PN7 на 29 август. Архивни данни разкриват, че обектът е в орбита, подобна на земната, от десетилетия.
Квазилуната е успяла да избегне вниманието на астрономите толкова дълго, защото е малка и слабо забележима, казва Карлос де ла Фуенте Маркос, изследовател от Факултета по математически науки на Университета „Комплутенсе“ в Мадрид, който наскоро публикува статия в списанието Research Notes of the American Astronomical Society.
#Gravitas | What if we tell you that Earth has a new quasi moon? That’s right, a tiny asteroid that’s been quietly orbiting near us for decades, and no one noticed until now.@SaroyaHem tells you more pic.twitter.com/uuUbGQwXxz
— WION (@WIONews) September 19, 2025
Космическата скала преминава на разстояние до 186 000 мили (299 337 километра) от нас при най-близкия си подход към планетата, посочва де ла Фуенте Маркос. За сравнение, 2025 PN7 е средно на разстояние 238 855 мили (384 400 километра) от Земята, според NASA.
„Тя може да бъде открита само със съвременните телескопи, когато се приближи до нашата планета, както стана това лято“, обяснява де ла Фуенте Маркос. „Прозорците на видимост са редки и отдалечени едни от други. Това е предизвикателен обект.“
Учени разгадаха тайната на раждането на Юпитер
Откриването и изучаването на квазилуни може да разкрие повече за нашия ъгъл на Вселената, разказва още де ла Фуенте Маркос.
„Слънчевата система е пълна с изненади, затова продължаваме да търсим.
► Астрономите все още се опитват да определят размера на 2025 PN7. Около 98 фута (30 метра) е разумна оценка, каза де ла Фуенте Маркос. Възможно е също така диаметърът му да е 62 фута (19 метра), според EarthSky.
Космическата скала в момента е най-малката известна квазилуна, която е обикаляла близо до Земята, казва де ла Фуенте Маркос.
С течение на времето 2025 PN7 превключва между по-близка, по-кръгова орбита, подобна на земната, и подковообразна орбита, подобна на тази на Kamoʻoalewa. По време на подковообразната орбита космическата скала може да достигне разстояние до 185 милиона мили (297 милиона километра) от Земята.
Очаква се квазилуната да остане в настоящата си околоземна орбита още около 60 години, преди гравитационното привличане на Слънцето да я върне в подковообразна орбита.
► Съставът на космическата скала засега е неизвестен.
„На базата на малкото, което знаем досега, тя почти сигурно е скален и естествен обект — понякога стари спътници и ракетни отпадъци завършват в такива много-близки до Земята орбити, но често можем да различим „естествено“ (например астероидно) от „изкуствено“ (например спътник), въз основа на това как техните орбити се развиват в кратки времеви мащаби“, написа д-р Теди Карета, доцент в Катедрата по астрофизика и планетарни науки във Виланова, в имейл.
Астероид съхранява тайните на Слънчевата система (СНИМКА)
Докато 2025 PN7, подобно на Kamoʻoalewa, може също да е парче от Луната, са необходими повече данни, за да се потвърди това, казва де ла Фуенте Маркос.
Изследовятелят вярва, че 2025 PN7 е дошъл от пояса Арджуна. За разлика от основния астероиден пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, астероидите Арджуна не представляват отделен пояс. Вместо това те са група от малки космически скали, които имат орбити около Слънцето, подобни на земната.
►Въпреки че квазилуните и минилуните могат да се доближат до нашата планета, те обикновено не представляват риск от сблъсък със Земята, така че 2025 PN7 не е заплаха, добави той.
Изпращането на мисии за изследване на квазилуни, както се очаква да направи Tianwen-2 с Kamoʻoalewa, може да разкрие истинския произход и историята на тези любопитни космически скали — и също така да предостави други възможности, каза той.
„Тези астероиди са относително лесни за достигане от безпилотни мисии и могат да се използват за тестване на технологии за планетарни изследвания с относително скромна инвестиция“, каза де ла Фуенте Маркос.
Последвайте ни