Той не просто разбира теорията, а мисли „в геометрични образи“ - вижда решенията в ума си, без нужда от дълги изчисления

Григорий Яковлевич Перелман е руски математик, световноизвестен с това, че доказва хипотезата на Поанкаре - една от седемте задачи на хилядолетието, обявени от Clay Mathematics Institute.

През 2002–2003 г. Перелман публикува серия от статии онлайн, в които представя доказателство на хипотезата на Поанкаре - проблем, който е останал неразрешен повече от 100 години. Неговото доказателство използва и доразвива идеите на Ричард Хамилтън за Ricci flow - метод в диференциалната геометрия.

„Италианският Робинзон Крузо“: Той живя 32 години на самотен остров в бункер от Втората световна война

След няколко години на проверки от математическата общност, доказателството му е потвърдено. През 2006 г. Перелман получава Филдсовия медал - най-престижната награда в математиката, но отказва да я приеме.

През 2010 г. му беше присъдена и наградата от 1 милион долара от Clay Mathematics Institute за решаването на хипотезата на Поанкаре. Ученият отказва и нея, като заявява, че „не е заинтересован от пари и слава“.

Перелман живее скромно и изолирано в Санкт Петербург. Смята се, че се е оттеглил от активната научна дейност, макар някои да вярват, че продължава да работи по собствени изследвания. Той  често е цитиран като пример за гениален, но крайно принципен учен, който поставя истината и науката над признанието.

Ранни години

Григорий Яковлевич Перелман е роден на 13 юни 1966 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), тогава част от Съветския съюз. Произхожда от еврейско семейство от средната класа. Баща му Яков Перелман е инженер-електротехник, а майка му Любов Перелман - преподавател по математика. Именно тя първа забелязва необикновените способности на сина си и насочва вниманието му към науката.

Още като дете Григорий показва изключителна памет и аналитично мислене. Той се научава да чете на тригодишна възраст, а в училище демонстрира невероятна точност и логика в решаването на сложни задачи. Според негови съученици често не просто решавал задачите, а изнамирал нови начини за тяхното решаване.

Ученическите му години

Перелман учи в специализираната физико-математическа гимназия № 239 в Ленинград - една от най-престижните в страната. Там попада под грижите на изключителни преподаватели, които разпознават таланта му и го насочват към математическите олимпиади.

През 1982 г., едва 16-годишен, Григорий Перелман печели златен медал на Международната олимпиада по математика в Будапеща, като постига перфектен резултат – 42 от 42 точки. Това постижение го прави един от най-обещаващите млади математици в Съветския съюз.

Висше образование и първи изследвания

След завършване на гимназията Перелман е приет без изпит в Ленинградския държавен университет – в катедрата по математика и механика. Там негов наставник става проф. Александър Александров, а по-късно – Михаил Громов и Юрий Бурго, които ще окажат дълбоко влияние върху научното му мислене.

Още като студент Перелман започва да работи по геометрични и топологични задачи, които изискват голяма абстрактна мисъл. Преподавателите му често казват, че той не просто разбира теорията, а мисли „в геометрични образи“, вижда решенията в ума си, без нужда от дълги изчисления.

Коя е българката, оборила над 100-годишна теория на Нобеловите награди

След завършването си през 1987 г., той продължава с докторантура в Ленинградския отдел на Математическия институт „Стеклов“ към Академията на науките. Темата на неговата дисертация е свързана с геометричния анализ и Римановата геометрия - област, в която по-късно ще направи исторически пробив.

Ранна научна кариера и път към световното признание

През 90-те години Перелман участва в международни изследователски програми и специализации в САЩ - в Нюйоркския университет (Courant Institute) и Stony Brook University.

В този период той вече е признат от световната математическа общност като един от най-дълбоките млади геометри на своето поколение. Колеги го описват като изключително скромен, но със „страшна вътрешна концентрация“ и философско отношение към математиката - за него тя е не просто наука, а начин на мислене и разбиране на света.

Път към откритието и тишината след славата

След престоя си в САЩ през 90-те години, където е имал възможност да преподава и да работи с някои от най-добрите математици на своето време, Григорий Перелман се завръща в Русия през 1995 г.

Той отказва всички предложения за постоянни позиции в престижни американски университети, като Харвард и Принстън. Причината - желанието му да остане в родината си и да работи в спокойствие и уединение, далеч от академичната суета.

Настанява се отново в Математическия институт „Стеклов“ в Санкт Петербург, където работи върху дълбоки проблеми в Римановата геометрия и топологията. Колегите му разказват, че прекарва дните си в мълчание, пишейки на малки листове и чертаейки по стените с тебешир.
Тогава почти никой не подозира, че той се е заел с една от най-сложните задачи в историята на математиката - доказателството на Хипотезата на Поанкаре.

Хипотезата на Поанкаре – „Светият граал“ на математиката

Френският математик Жюл Анри Поанкаре формулира своята хипотеза още през 1904 г. Тя се отнася до свойствата на тримерните пространства (3D многообразия) и задава въпроса: „Ако едно тримерно пространство е затворено и без дупки, може ли то да се смята за тримерна сфера?“ Целта ѝ е да бъде разбрана същността на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Десетилетия наред най-великите математици се опитват да докажат или опровергаят хипотезата, но без успех. Накрая, в началото на XXI век, именно Григорий Перелман намира начин.

2002–2003 г. — Публикациите, които променят света

В периода 2002–2003 г. Перелман публикува три кратки статии в онлайн платформата arXiv.org, без да ги предоставя на списание, без редактор, без рецензия. В тях, на общо около 70 страници, той доказва геометризацията на тримерните многообразия и по този начин — решава Хипотезата на Поанкаре, една от седемте задачи на хилядолетието.

Начинът му на публикуване е революционен: без да търси признание, без съавтори, без печалба.

Математическата общност реагира първоначално със съмнение, но след три години проверки, между 2003 и 2006 г., няколко независими екипа от САЩ и Китай потвърждават — Перелман е прав.

Отказът от наградите и славата

След потвърждението през 2006 г., Международният математически съюз решава да му присъди Медала „Фийлдс“ - най-престижното отличие в математиката, еквивалент на Нобелова награда.
Перелман отказва да я получи, заявявайки:

„Не съм заинтересован от пари и слава. Не искам да бъда изложен като животно в зоологическа градина“.

Ученици спечелиха 9 медала за България от международни състезания по математика

По-късно, през 2010 г., когато Clay Mathematics Institute му присъжда 1 милион долара награда за решаването на Хипотезата на Поанкаре, той отново я отказва.

Мотивът му е философски и морален: „Не смятам, че моето доказателство е по-важно от това на Ричард Хамилтън, който положи основите. Аз просто доразвих идеята му“.

Живот в усамотение

От 2010 г. нататък Перелман напуска Математическия институт, прекратява контактите си с научните среди и живее в скромен апартамент в покрайнините на Санкт Петербург със своята майка. Отказва интервюта, не използва интернет, рядко излиза от дома си. Съседите го описват като спокоен, вежлив и изключително скромен човек, който понякога разхожда котката си и купува най-обикновени храни.

Философията на Перелман

Перелман разглежда математиката като търсене на истина, а не като състезание за признание.
Една от най-известните му фрази гласи: „Истинският математик работи не за да бъде известен, а защото не може да не работи“. Той отказва да комерсиализира постиженията си и остава емблема на чистия ум, неподвластен на изкушенията на властта, славата и парите.

Редактор: Цветина Петкова