
Той не просто разбира теорията, а мисли „в геометрични образи“ - вижда решенията в ума си, без нужда от дълги изчисления
Григорий Яковлевич Перелман е руски математик, световноизвестен с това, че доказва хипотезата на Поанкаре - една от седемте задачи на хилядолетието, обявени от Clay Mathematics Institute.
През 2002–2003 г. Перелман публикува серия от статии онлайн, в които представя доказателство на хипотезата на Поанкаре - проблем, който е останал неразрешен повече от 100 години. Неговото доказателство използва и доразвива идеите на Ричард Хамилтън за Ricci flow - метод в диференциалната геометрия.
След няколко години на проверки от математическата общност, доказателството му е потвърдено. През 2006 г. Перелман получава Филдсовия медал - най-престижната награда в математиката, но отказва да я приеме.
Grigori Perelman, mathematician who proved the Poincaré Conjecture and who refused to accept a Fields Medal and the $1,000,000 Clay Prize, spotted at a traffic signal. pic.twitter.com/sWjgYvRlTb
— Physics In History (@PhysInHistory) December 2, 2023
През 2010 г. му беше присъдена и наградата от 1 милион долара от Clay Mathematics Institute за решаването на хипотезата на Поанкаре. Ученият отказва и нея, като заявява, че „не е заинтересован от пари и слава“.
Перелман живее скромно и изолирано в Санкт Петербург. Смята се, че се е оттеглил от активната научна дейност, макар някои да вярват, че продължава да работи по собствени изследвания. Той често е цитиран като пример за гениален, но крайно принципен учен, който поставя истината и науката над признанието.
Ранни години
Григорий Яковлевич Перелман е роден на 13 юни 1966 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), тогава част от Съветския съюз. Произхожда от еврейско семейство от средната класа. Баща му Яков Перелман е инженер-електротехник, а майка му Любов Перелман - преподавател по математика. Именно тя първа забелязва необикновените способности на сина си и насочва вниманието му към науката.
Още като дете Григорий показва изключителна памет и аналитично мислене. Той се научава да чете на тригодишна възраст, а в училище демонстрира невероятна точност и логика в решаването на сложни задачи. Според негови съученици често не просто решавал задачите, а изнамирал нови начини за тяхното решаване.
Grigori Perelman on why he declined the Fields Medal and the $1,000,000 Clay Institute prize for solving the Poincaré conjecture. pic.twitter.com/RVb5eBqwpi
— Physics In History (@PhysInHistory) December 23, 2023
Ученическите му години
Перелман учи в специализираната физико-математическа гимназия № 239 в Ленинград - една от най-престижните в страната. Там попада под грижите на изключителни преподаватели, които разпознават таланта му и го насочват към математическите олимпиади.
През 1982 г., едва 16-годишен, Григорий Перелман печели златен медал на Международната олимпиада по математика в Будапеща, като постига перфектен резултат – 42 от 42 точки. Това постижение го прави един от най-обещаващите млади математици в Съветския съюз.
Висше образование и първи изследвания
След завършване на гимназията Перелман е приет без изпит в Ленинградския държавен университет – в катедрата по математика и механика. Там негов наставник става проф. Александър Александров, а по-късно – Михаил Громов и Юрий Бурго, които ще окажат дълбоко влияние върху научното му мислене.
Още като студент Перелман започва да работи по геометрични и топологични задачи, които изискват голяма абстрактна мисъл. Преподавателите му често казват, че той не просто разбира теорията, а мисли „в геометрични образи“, вижда решенията в ума си, без нужда от дълги изчисления.
Коя е българката, оборила над 100-годишна теория на Нобеловите награди
След завършването си през 1987 г., той продължава с докторантура в Ленинградския отдел на Математическия институт „Стеклов“ към Академията на науките. Темата на неговата дисертация е свързана с геометричния анализ и Римановата геометрия - област, в която по-късно ще направи исторически пробив.
Ранна научна кариера и път към световното признание
През 90-те години Перелман участва в международни изследователски програми и специализации в САЩ - в Нюйоркския университет (Courant Institute) и Stony Brook University.
В този период той вече е признат от световната математическа общност като един от най-дълбоките млади геометри на своето поколение. Колеги го описват като изключително скромен, но със „страшна вътрешна концентрация“ и философско отношение към математиката - за него тя е не просто наука, а начин на мислене и разбиране на света.
Път към откритието и тишината след славата
След престоя си в САЩ през 90-те години, където е имал възможност да преподава и да работи с някои от най-добрите математици на своето време, Григорий Перелман се завръща в Русия през 1995 г.
Wishing a very happy birthday to Grigori Perelman, a true genius of our time! His groundbreaking work on the Poincaré conjecture and his refusal of the prestigious Fields Medal have made him an enigmatic figure in the mathematical community. pic.twitter.com/R1lLNxRk7k
— Saikat (@_Saikat__Maity_) June 13, 2023
Той отказва всички предложения за постоянни позиции в престижни американски университети, като Харвард и Принстън. Причината - желанието му да остане в родината си и да работи в спокойствие и уединение, далеч от академичната суета.
Настанява се отново в Математическия институт „Стеклов“ в Санкт Петербург, където работи върху дълбоки проблеми в Римановата геометрия и топологията. Колегите му разказват, че прекарва дните си в мълчание, пишейки на малки листове и чертаейки по стените с тебешир.
Тогава почти никой не подозира, че той се е заел с една от най-сложните задачи в историята на математиката - доказателството на Хипотезата на Поанкаре.
Хипотезата на Поанкаре – „Светият граал“ на математиката
Френският математик Жюл Анри Поанкаре формулира своята хипотеза още през 1904 г. Тя се отнася до свойствата на тримерните пространства (3D многообразия) и задава въпроса: „Ако едно тримерно пространство е затворено и без дупки, може ли то да се смята за тримерна сфера?“ Целта ѝ е да бъде разбрана същността на Вселената чрез връзка между формите, пространствата и повърхностите. Десетилетия наред най-великите математици се опитват да докажат или опровергаят хипотезата, но без успех. Накрая, в началото на XXI век, именно Григорий Перелман намира начин.
Russian mathematician Grigori Perelman was offered the Fields Medal in 2006 and the Millennium Prize of 1 million dollars in 2010 for his contribution in solving the Poincaré Conjecture, an open problem in mathematics for a century. He rejected both of them. pic.twitter.com/PIvELF85HD
— World of Statistics (@stats_feed) August 5, 2025
2002–2003 г. — Публикациите, които променят света
В периода 2002–2003 г. Перелман публикува три кратки статии в онлайн платформата arXiv.org, без да ги предоставя на списание, без редактор, без рецензия. В тях, на общо около 70 страници, той доказва геометризацията на тримерните многообразия и по този начин — решава Хипотезата на Поанкаре, една от седемте задачи на хилядолетието.
Начинът му на публикуване е революционен: без да търси признание, без съавтори, без печалба.
Математическата общност реагира първоначално със съмнение, но след три години проверки, между 2003 и 2006 г., няколко независими екипа от САЩ и Китай потвърждават — Перелман е прав.
Отказът от наградите и славата
След потвърждението през 2006 г., Международният математически съюз решава да му присъди Медала „Фийлдс“ - най-престижното отличие в математиката, еквивалент на Нобелова награда.
Перелман отказва да я получи, заявявайки:
„Не съм заинтересован от пари и слава. Не искам да бъда изложен като животно в зоологическа градина“.
Ученици спечелиха 9 медала за България от международни състезания по математика
По-късно, през 2010 г., когато Clay Mathematics Institute му присъжда 1 милион долара награда за решаването на Хипотезата на Поанкаре, той отново я отказва.
Мотивът му е философски и морален: „Не смятам, че моето доказателство е по-важно от това на Ричард Хамилтън, който положи основите. Аз просто доразвих идеята му“.
Живот в усамотение
От 2010 г. нататък Перелман напуска Математическия институт, прекратява контактите си с научните среди и живее в скромен апартамент в покрайнините на Санкт Петербург със своята майка. Отказва интервюта, не използва интернет, рядко излиза от дома си. Съседите го описват като спокоен, вежлив и изключително скромен човек, който понякога разхожда котката си и купува най-обикновени храни.
Философията на Перелман
Перелман разглежда математиката като търсене на истина, а не като състезание за признание.
Една от най-известните му фрази гласи: „Истинският математик работи не за да бъде известен, а защото не може да не работи“. Той отказва да комерсиализира постиженията си и остава емблема на чистия ум, неподвластен на изкушенията на властта, славата и парите.
Последвайте ни