„Непознатите земи”: Китай – между древните ритуали и светлините на бъдещето

В Китай пулса на хилядолетната история бие с бурното темпо на съвременния живот. Дворците, храмовете и каменните стени шепнат легенди за императори и династии, докато по оживените булеварди на мегаполисите блестят небостъргачи с отражение към бъдещето. Улиците никога не спят, изпълнени с музика, аромати и светлини. Китай е мястото, където миналото диша в настоящето, а настоящето се движи в ритъма на милиони стъпки и човешки истории – от Пекин, през Сиан до Шанхай.

В сърцето на многомилионната столица, скрит сред паркове и оживени улици се издига Небесният храм. Духовният центъра на Китай.

„В момента сме в едно от най-свещените места на Китайката империя – Небесния храм, и това личи по самото му име. Но което е уникално и нашите зрители го виждат, това е кръглата форма. Това е ротонда. Досега всичко,което виждахме са правоъгълни храмове или дворци , докато сега виждаме ротонда”, разказва проф. Николай Овчаров, археолог, Explorers Club Bulgaria.

Небесният храм е построен през 15-и век по време на династия Мин и е предназначен само за императорите, които идват да се молят за добра реколта и мир в империята. Цялата архитектура е изпълнена със символика.

„Това е един ландшафт на ритуала - място, където чрез пространството, чрез ориентацията се осъществява комуникацията с небесното. Космологична география, която напълно отразява разбиранията на китайците от късното средновековие за устройството на света. И ако в някои части на Европа са спорили дали Земята е кръгла, или плоска, дали с формата на кълбо или диск, тук са смятали, че е под формата на квадрат”, обяснява доц. д-р Димитър Желев, ГГФ- СУ, Explorers Club Bulgaria.

Днес храмът не е запазен само за императори. Всеки може да дойде и да се помоли за своите желания. И може да опитат по различни начини, като например с ритуал, в който си пожелава нещо и пляска възможно най-силно.

Освен като място за молитви и ритуали обаче в храмът се развива и друга уникална социална традиция – известният „пазар за булки”. В миналото храмът и околността му не били само духовен център, но и място, където хората се срещали, обменяли новини и търсели бъдещи съпрузи. Тази традиция е запазена и до днес.

„Много популярно място в Китай е Небесният храм, а именно пределите на храма се използват от хората, които имат синове и дъщери, неомъжени, неоженени, да дойдат да ги обсъдят с други родители и така да им намерят булка или съпруг. Тук се разбират за това кой на колко години е, с какво разполагат и решават за това дали са подходящи едни за други”, обяснява Лъчезар Гудев, Explorers Club Bulgaria.

И въпреки че тук снимките са забранени заради личната информация, успяваме да видим, че има родители с обяви. В тях се пишат данни за възраст, образование, семейство и имотно състояние.

Местният екскурзовод ни разказва, че всъщност тази традиция вече е на изчезване. Както почти навсякъде в развитите държави, и тук браковете вече не са уредени от родителите, а се случват след онлайн запознанства.

Място за нови запознанства и срещи е и един от най-добре запазените символи на древен Китай – Градската стена в Сиан. Тук миналото е в директен сблъсък със съвременния живот, като че ли самият град се движи между времеви пластове. Величието на империята се усеща, докато се разхождаме по широките каменни пътеки, а отгоре най-добре се виждат търговските улички, семейства, които разхождат децата си, млади хора, които се срещат тук, където преди стотици години са се събирали прадедите им.

„Ако искате да видите в нашия план Плиска, Преслав и Търново в едно, трябва да дойдете тук в Сиан, защото Сиан е бил столица на китайската империя в различни периоди от 2 век преди Новата ера, до разпадане на империята в края на 19 век. Ето от тук от този древен град са тръгвали подправки, коприна, с които нашите боляри през 13-14 век са се киприли в столицата Търново”, обяснява проф. Овчаров.

Сиан напомня за магическо място от приказките. Особено впечатляваща е атмосферата вечер. Сградите са обгърнати от светлини в пъстри цветове, а голяма част от хората са облечени в традиционни носии. Но историята бързо се слива с модерното, тук, където градът не спи и се случват запознанствата очи в очи, не онлайн.

И ако тук пъстрите цветове завладяват, то кулминацията е Шанхай, който може да определим като светлинния мегаполис. Тук се вижда истинския ритъм на Китай. Невероятни гледки, барове, дискотеки.

Тук енергията не спира. До изгрева, когато улиците опустяват, защото всички са на работа. А работната седмица в много от случаите е 6 дни в седмицата. Отпускът – около 5 дни, но почти никой не го ползва. Същата е системата и при децата, за да получат успешно образование учат по 7 дни, ако включим и частните уроци. Целта на всички е да стигнат до най-развитите, големи градове, защото и заплатата е най-висока.

„Когато събереш десетки милиони хора в един град, няма как да не се чудиш как да осигуриш тяхната сигурност, именно затова Китай е шампион със своята система за камери за наблюдения. Те следят всичко, дали пресичаш неправилно, дали си мил с хората, дали вършиш нещо противообществено. Именно по този начин държавната власт в Китай успява да осигури тази хармония, защото дисциплината и хармонията са националната философия на Китай”, обяснява доц.д-р Димитър Желев.

За да видим ритъма на живота отвисоко, се качваме върху Перлата на Шанхай - телевизионната кула, висока цели 468 метра.

Така Китай се откри пред нас като страната на контрастите, страна, която ни върна в хилядолетната история и едновременно с това ни изстреля в бъдещето, години напред.