Френският парламент не прие държавния бюджет за 2026 г. заради политически разногласия

Френските законодатели не успяха да постигнат съгласие по държавния бюджет за 2026 г. по време на заседание на съвместната комисия, което принуждава правителството да търси спешно законодателно решение за временно удължаване на бюджета за 2025 г., съобщи Euronews.

Комисията, съставена от седем сенатори и седем депутати, прекрати работата си за по-малко от час, тъй като разногласията бяха толкова дълбоки, че реални преговори на практика не започнаха. Бюджетният докладчик на Сената Филип Жювен призна „липсата на споразумение за общ текст“, който да бъде приет от двете камари в законово установения срок.

Премиерът Себастиен Лекорню заяви, че съжалява, че парламентът няма да може да гласува бюджет преди 31 декември. В публикация в социалната мрежа X той посочи, че правителството отчита „провала на съвместната комисия, заседавала без участието на кабинета“, и изрази съжаление от „липсата на политическа воля сред парламентаристите“. Лекорню обяви, че от понеделник ще започне срещи с лидерите на политическите сили, за да бъдат обсъдени мерки за защита на гражданите и условията за намиране на изход от ситуацията.

Фискалният съвет: Как дефицитът се вдига, когато приходи и разходи се намаляват по равно?

Очаква се правителството да внесе специален закон, който временно да прехвърли бюджета за 2025 г. в началото на 2026 г., докато дебатите продължават. Подобен акт би позволил на държавата да продължи да събира данъци и да изплаща възнагражденията на държавните служители след 1 януари.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало предупреди, че подобен специален закон може да бъде само краткосрочно решение и ще доведе до дефицит „значително по-висок от желаното“. По думите му той няма да включва мерки за икономии и ще блокира необходимите увеличения на разходите, включително за отбрана. Вилроа подчерта, че Франция се излага на сериозен риск, ако бюджетният дефицит надхвърли 5% от брутния вътрешен продукт.

В момента дефицитът на страната е 5,4% от БВП – най-високият в еврозоната. Правителството на малцинството настояваше бюджетът за 2026 г. да ограничи дефицита под 5%, след като вече се отказа от първоначалната си цел от 4,7% заради скъпи компромиси със социалистите. Единствената приета версия – тази на Сената – предвижда дефицит от 5,3% и разходи с 9 млрд. евро над целта. Разликите между управляващите, които залагат на по-ниски разходи и данъци, и социалистите, настояващи за по-високи бюджети, се оказаха непреодолими.

НС прие удължителния бюджет, ще има и еднократни индексации на заплатите в публичния сектор

Политическият застой се задълбочава на фона на продължаващата криза във Франция, започнала след предсрочните избори през 2024 г., свикани от президента Еманюел Макрон. Те доведоха до фрагментиран парламент и засилване на крайнодесните формации. Лекорню беше назначен за премиер през септември и преназначен през октомври, след като двама негови предшественици бяха свалени от парламента заради мерки за бюджетни съкращения. Той се ангажира да приеме бюджет до края на годината без да използва конституционните механизми за прокарването му без гласуване.

Инвеститори и рейтингови агенции следят внимателно фискалната позиция на Франция на фона на растящия държавен дълг. Към третото тримесечие на 2025 г. дългът на страната достига 117,4% от БВП. Вилроа предупреди още, че доходността по френските облигации се отдалечава опасно от германските и се доближава до италианските, което значително увеличава разходите по финансирането на държавата.