ЕП: Северна Македония трябва да спазва договора с България по пътя към ЕС

"Северна Македония трябва да продължи добросъвестното прилагане на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, както и на Преспанското споразумение с Гърция, в съответствие с Преговорната рамка". Това се казва в стратегията за разширяване на ЕС, приета днес от Европейския парламент.

В документа евродепутатите подчертават, че разширяването трябва да остане процес, основан на заслуги и обратим, като напредъкът на всяка страна кандидат зависи от реалното изпълнение на критериите и ценностите на Европейския съюз. Нито една държава не бива да бъде разглеждана като част от пакет и не може да има „преки пътища“ по отношение на основните принципи на Съюза.

Ново посегателство срещу българския клуб в Битоля

Европейският парламент отново подчертава значението на отварянето и публикуването на комунистическите исторически архиви, за да се насърчат търсенето на истината и помирението и да се укрепи демократичното управление. Евродепутатите акцентират и върху необходимостта от пълно прилагане на решенията на национални и международни съдилища, спазване на международните задължения по отношение на военните престъпления и изчезналите лица, както и противопоставяне на прославянето на военни престъпници и историческия ревизионизъм.

В документа се подчертава, че подходът, основан на заслуги, може да доведе до замразяване или дори връщане назад на преговорите за присъединяване, ако има отстъпление от основните ценности на ЕС. Преговорите могат да бъдат подновени едва след достатъчен напредък в реформите. Евродепутатите посочват, че държавите кандидатки, които изостават по отношение на демократичното управление, трябва да понесат последствия, за да остане процесът на разширяване действително основан на заслуги. В същото време Европейският съюз трябва активно да подкрепя демократичните институции в страните кандидатки, за да се укрепят стабилността и реформаторският импулс.

Стратегията определя разширяването като стратегически отговор на променящата се геополитическа среда и като ключова инвестиция в сигурността и стабилността на ЕС.

Авторът на доклада, евродепутатът Петрас Ауштрявичюс, подчерта, че в условията на днешните предизвикателства моделът на европейска интеграция трябва да бъде подобрен, така че да отразява по-добре интересите на Съюза и очакванията на страните кандидатки. „Разширяването на ЕС трябва да върви ръка за ръка с вътрешни реформи, които да защитят функционирането на Съюза и да подобрят процеса на вземане на решения, включително чрез по-широко използване на гласуването с квалифицирано мнозинство. ЕС трябва да приключи тези реформи до момента, когато водещите страни кандидатки изпълнят критериите за членство и бъдат готови за присъединяване“, заяви Ауштрявичюс.

В документа се отбелязва, че Черна гора и Албания са поставили амбициозни цели за приключване на преговорите за членство съответно до края на 2026 г. и 2027 г. Евродепутатите призовават ЕС да насърчава тези държави, когато амбициите им са подкрепени с реални реформи.

Отбелязва се, че най-тревожните тенденции и отстъплението от демократичните стандарти продължават в страните от процеса на разширяване с най-ниска степен на съгласуваност с Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, както и в държавите, чиито преговори за членство на практика са в застой, по-специално Сърбия, Грузия и Турция.

Външният министър на РСМ проведе телефонен разговор с Надежда Нейнски

Припомняме, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Правителството в Скопие отказва да изпълни това. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена на своята конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.