От Омир до Нолан: Филмът „Одисея” и споровете около него

Премиерата на новия филм на носителя на „Оскар” Кристофър Нолан предизвика огромен интерес и разгорещени дискусии сред киноманите по света. Амбициозният прочит на вечния мит за пътуването на Одисей от разрушената Троя до Итака се превърна в едно от най-очакваните кинематографични събития, но и в повод за спорове относно мястото на древния мит в модерното общество. Повдигат се въпроси за културната принадлежност, историческата достоверност и за избора на актьорски състав.

Снимка: gettyimages

Въпреки че „Одисея” на Нолан се основава на епоса на Омир, създаден преди почти 3000 години, и до голяма степен се придържа към сюжета, филмът се разграничава от редица ключови елементи на оригиналната история, което води до недоволство от публиката. За разлика от античния мит, в който пътуването на Одисей към дома е белязано от постоянна и пряка божествена намеса, във филмовата версия свръхестественото остава на заден план. В Омировия разказ Атина е не само закрилница на Одисей, но и активен помощник на сина му Телемах, докато Хермес (образ, който напълно отсъства във филма) е в ролята на посредник между боговете и хората и също се намесва в съдбата на Одисей и неговия син. Във филма присъстват Зевс и Посейдон, но влиянието им също остава косвено, което измества фокуса от божествената воля към човешките избори и преживявания.

След световния успех на „Одисея“: Мицотакис благодари на Кристофър Нолан

Това обаче не е пропуск на режисьора, а напълно умишлено творческо решение. Кристофър Нолан не представя Одисей като непобедим митологичен герой, а като травмиран ветеран от войната. В лентата сблъсъците му с чудовища са метафори за борбата му с вътрешните му демони и вината, която го преследва заради жестокостите в Троя. Мат Деймън изиграва един сломен Одисей, който е тормозен от собствените си избори. Още едно интересно решение от страна на Нолан е да даде лице на гузната съвест на Одисей, а именно Атина (изиграна от Зендея). В края на филма разбираме, че образът на Атина, който съпътства царя на Итака, всъщност е момиче, загинало в ръцете на войниците му в Троя. То е останало в съзнанието на Одисей и сега се явява като въплъщение на вината и вътрешен коректив, напомняйки за човешката цена на войната. По този начин Нолан разкрива, че най-голямото изпитание за Одисей не е пътят към дома, а пътят към самия него.

Множество спорове се разпалват относно избора на актьорския състав, последвани от въпроси за расата и произхода на актьорите. Най-богатият човек на света - Илон Мъск, се изказа по темата, като сподели своето възмущение от избора на Нолан Лупита Нионг’о да бъде в ролята на Елена от Троя, съобщава Variety. Критиците на каста смятат, че избирайки тъмнокожа актриса да играе Елена, режисьорът е нарушил историческата достоверност или дори посегнал на изкуството на Омир. „Моята задача е да направя най-добрия филм, на който съм способен, по възможно най-искрения начин. Той неизбежно ще бъде различен от начина, по който всеки друг би адаптирал тази история, защото именно в това се състои адаптацията”, споделя режисьорът относно разнородните коментари за решенията му, пише Deadline.

Нионг’о отхвърля негативните реакции, подчертавайки, че става дума за адаптация на „митологична история”, въпреки че мнозина третират текста като исторически факт. „Нашият актьорски състав отразява света, в който живеем”, казва тя. „Не възнамерявам да прекарвам времето си в защита на избора. Критиките ще съществуват, независимо дали ще им обърна внимание, или не”, добавя носителката на „Оскар”. Спорът за цвета на кожата на актьорите и за историческата достоверност на филмовата адаптация успя да пренасочи общественото внимание от истински съществените теми, които филмът поставя - тези за войната, вината, травмата и човешката природа.

Къде свършва новият прочит и започва подмяната на класиката на "Одисея"

Как филмът превръща история на близо 3000 години в разказ за модерния човек? Погубването на цивилизоваността е централното философско ядро, чрез което Кристофър Нолан представя пътя на Одисей не като фантастично приключение, а като метафора за крехкостта на човешкото общество пред лицето на моралния разпад. Троянската война не е представена като славна победа, а като събитието, което отнема човешкото у Одисей. Извършените жестокости сриват цивилизованите задръжки на войниците. Така завърналият се Одисей не е триумфиращ крал, а изтощен воин, чието съзнание е заразено от насилието на войната. Пътят към дома се превръща в опит да се възстанови онова, което войната е отнела, а именно способността на човека да остане човек. Крайното послание на Нолан носи тревожен отзвук за съвременния човек – цивиизацията не е непоклатима даденост, а крехък избор, който лесно може да бъде изоставен под влиянието на личните амбиции, омразата и забравата.

Независимо от смесените мнения и противпречивите коментари по адрес на филма, „Одисея” на Кристофър Нолан жъне огромен успех в боксофиса. Бюджетът на филма е 250 милиона долара, а маркетинговите разходи се оценяват на още 125 милиона долара, което означава обща инвестиция от около 375 милиона преди разделянето на приходите с киносалоните, съобщава Forbes. Филмът е реализирал 988 милиона долара в световен мащаб, като остава на само 12 милиона от границата от 1 милиард долара. Адаптацията на античната гръцка епопея постига най-големия свеовен дебютен уикенд в кариерата на Нолан с приходи от 264,1 милиона долара и поставя рекорд, достигайки границата от 200 милиона долара приходи за изключително кратък период от време. Дейвид А. Грос, който издава боксофис бюлетина FranchiseRe, коментира: „Нолан се превърна в уникален и неповторим талант, който има вярна и ентусиазирана публика".

Филмът „Одисея“ увеличи продажбите на митологична литература във Великобритания

Едно от най-ценните последствия от успеха на филма е възраждането на интереса към оригиналния епос на Омир. Той насочва вниманието на ново поколение зрители към древната литература. В крайна сметка „Одисея” на Нолан не е просто опит да се преразкаже един от най-древните митове, а доказателство, че великите истории не остават застинали във времето - те продължават да се променят с обществата, които ги преоткриват.