От Ню Йорк до София: Журналистите, които разказаха за 11 септември

Преди 25 години Манхатън се превръща в сцена на ужас и хаос. Ден, който завинаги променя не само историята на Съединените щати, но и тази на целия свят.

„Голямата ябълка“ е погълната от гигантски пламъци. Пепел, тухли, азбест и цимент закриват хоризонта. В първите часове информацията е разнопосочна, а теориите – различни. Най-важната задача обаче е една – да бъдат спасени човешки животи.

25 години по-късно се връщаме към онези мигове с разказите на българи, които са били преки свидетели на атентатите, както и на журналистите у нас, които отразяват на живо часовете, разделящи живота от смъртта.

Кадрите от Ню Йорк показват мащаба на трагедията.

„Сградите просто се сринаха“, разказва очевидец пред "Ройтерс".

Друга жена споделя, че видяла хора да скачат от сградата и единственото, което искала, е да разбере дали сестра ѝ е добре.

Долен Манхатън е погълнат от дим. И на земята, и във въздуха настъпват критични минути. Битката е за глътка въздух.

Тогавашният американски президент Джордж Буш обявява: „Два самолета се разбиха в Световния търговски център при очевидна терористична атака срещу страната ни“.

„Братя за цял живот”: Историята на едно приятелство, родено в деня на атаките срещу Световния търговски център

Недалеч от мястото на атаката се намира дипломатът и журналист Енчо Господинов. Той пристига в Ню Йорк с влака на Grand Central. „Още тогава усетих, че нещо не е в ред“, разказа той.

Господинов се установява в Съединените щати в края на миналия век като постоянен представител на Международния червен кръст. В онзи ден полицай пред сградата, в която се намира, го предупреждава: „Нещо лошо стана в южната част на града, събирай си хората и бягайте някъде да се скриете“.

Следват шок, неяснота и предчувствие за апокалипсис.

CNN излъчва на живо. Именно по телевизията Господинов вижда, че една от кулите близнаци е ударена и дими силно. Отвън обаче започва да се случва нещо още по-страшно.

„Чуваха се виковете на бягащи хора, които се опитват да намерят спасение, да влязат в някоя отворена сграда, далеч от мястото, което по-късно започна да се нарича Ground Zero. В града нахлуваше огромна вълна от дим и миризма на изгоряло“, спомня си Господинов.

След рухването на сградите настъпва и телекомуникационен срив. Семействата остават в информационно затъмнение. Никой не знае със сигурност кой е жив и кой – мъртъв.

Една гледка обаче завинаги остава в съзнанието на Господинов – хора, които скачат от горните етажи в отчаян опит да се спасят.

В другия край на Манхатън по същото време се намира кореспондентът на NOVA Антоанета Николова, тогава кореспондент на „Дойче веле“. Тя се готви за интервю с българския посланик в Съединените щати Филип Димитров.

„Той се бавеше, трябваше да се появи от сградата на Обединените нации. През това време телефонът вече звънеше сериозно. Хората ме питаха дали съм добре и дали виждам какво се случва“, разказва Николова.

В тази част на Манхатън първоначално е спокойно. Животът изглежда постарому. Но картината рязко се променя. „Ситуацията беше шокова в първия момент. След това започнаха много хора да тичат, блокираха мостовете и мястото, на което се намирах, приюти много българи, които не можеха да се приберат по домовете си извън Манхатън“, спомня си тя.

Секундите се превръщат в минути, а минутите – в часове. Информацията е оскъдна, а спекулациите – различни.

Идва новината, че е атакуван и Пентагонът. Засилва се и страхът, че към Ню Йорк летят още самолети-камикадзе.

Господинов разказва, че при евакуацията на екипа му от ФБР съобщават, че сградата на ООН може да бъде следваща цел.

► Новината стига и до София

На близо 8000 километра от Ню Йорк новината връхлита и София.

В нюзрума на NOVA е следобед – около 16 часа българско време. Международен редактор забелязва случващото се по CNN. „Нещо става в Ню Йорк, най-вероятно става дума за авиокатастрофа“, казва той. Тогава вторият самолет се врязва в Южната кула.

По NOVA започва извънреден ефир. Зад микрофона са Николай Дойнов и Миа Сантова.

Информацията е ограничена. „Моментално започнахме да търсим информация. Нямаше интернет такъв, какъвто го познаваме в момента, нямаше социални мрежи. Представете си ограничеността на информацията, с която се е налагало да работим“, спомня си Миа Сантова.

Ефирът продължава часове наред. „Чувството, което изпитвахме тогава, беше на журналистически интерес, защото това е събитие, което няма равно на себе си, поне към онзи момент. За хладнокръвие не можеше да става въпрос, защото информацията постоянно се променяше“, разказа водещият на NOVA Николай Дойнов.

„102 минути, в които наистина целият свят се обърна нагоре с краката“, казва Сантова.

През същия ден международният редактор на NOVA Александрина Аврамова е в Министерството на правосъдието като репортер. Получава кратко обаждане – спешно да се прибира в телевизията.

Когато пристига, извънредният ефир вече започва. Аврамова превежда на живо информацията от CNN. „Не можеш да си позволиш да изпаднеш в паника, защото това няма да е в полза на зрителя“, каза тя.

По думите ѝ истинското осъзнаване на мащабите на трагедията идва много по-късно.

25 години след атаките въпросът за моралната равносметка остава.

„Няма морал в тази работа. Интересите на държавите, интересите на отделни групи хора – чисто икономически, политически, всякакви – са много по-силни, отколкото чувството за някакъв морал“, каза Николай Дойнов.

За Александрина Аврамова 11 септември е събитие, което променя света, хода на историята и американската политика. „Не бива да допускаме това никога да се повтаря, защото това е наистина една огромна трагедия, която беляза началото на този век“, каза тя.

А за Енчо Господинов споменът за този ден остава завинаги: „Кофи Анан винаги повтаряше една африканска поговорка – че раната заздравява, обаче белегът остава“.

Повече гледайте във видеото.

От 17:00 ч. по NOVA NEWS ще бъде излъченa премиерата на документалния филм „11 септември: Денят, който промени света“.

ВСИЧКО ЗА ОТБЕЛЯЗВАНЕТО НА 25-АТА ГОДИШНИНА ОТ АТЕНТАТИТЕ В САЩ ЧЕТЕТЕ ТУК