Авторите на спектакъла обясняват как човек може да събуди истинското си „аз”

В недалечното бъдеще природата отстъпва място на сивите бетонни сгради, верните домашни любимци са растенията, а личността и емоцията са заличени. Имената на хората са заменени от номер, а животът им се стича по строго определен начин.

Децата не израстват в семейства с двама родители, а се отглеждат от специалисти. Глоба очаква всяка жена, дръзнала да отгледа детето си сама. Дори личният и интимен процес по зачеването на дете се е превърнал в нещо по-близо до заводска практика. Единствено медицинските прегледи решават кога една жена е готова да изпълни дълга си и да се подложи на ин-витро фертилизация.

Такъв свят описва спектакълът „Рея” чиято премиера се състоя наскоро. Постановката е дело на младия режисьор Петко Стоянов, който поставя въпросите за човешкото у хората и изгубената връзка с природата. Може ли обаче човек да възстанови разрушената хармония и да намери истинското си аз - това запитахме авторите на пиесата „Рея” Петко Стоянов и Здрава Каменова. Ето какво разказаха те за читателите на NovaNews.bg.

 

Спектакълът поставя въпроса за разрушената хармония между хората и околната среда. Какво трябва да се случи, за да върнем човешкия си образ, а не да приличаме на машини, както е в „Рея”?
Петко Стоянов: Това е моноспектакъл, който проследява активността на всеки един от нас, особено след въвеждането на дигиталните технологии като част от ежедневието ни. Образът на околната среда е само един провокатор, който ни напомня, че сме живи същества и сме част от всичко, което ни заобикаля, защото създаването на виртуалната реалност като средство за по-добра комуникация, всъщност ни отдалечава един от друг и от същността ни.  

Откъде ви хрумна идеята да вкарате природните стихии и бедствия в текста?

Здрава Каменова: От желанието да опишем един бъдещ свят. Отне ни много време да измислим по какъв начин да включим в „Рея” природните стихии, които ни връхлитат и унищожават цели райони, отнемат човешки животи. Тогава ни хрумна идеята, че това може да стане чрез рекламите, а те биха описали доста добре как ще изглежда прогнозата за времето в бъдеще. Ние си представяме, че след години ще може да си поръчваме кога да бъде лято и кога зима.
Петко Стоянов: Целта на тези текстови съобщения е да покажат отношението на системата към човека, защото за нея човешкият живот няма особена стойност в същността ѝ на личност. За системата човекът е продукт, стока, с която може да борави и да я поставя в математическите си уравнения, чрез които управлява обществото ни. Както например в прогнозата за времето системата уведомява, че е планирала стихия, която да вземе жертви и съобщава, че им се извинява предварително.

Постановката посочва, че извън града няма живот за хората, няма въздух, няма кислород, те не могат да съществуват. Какво искате да кажете с това?

Здрава Каменова: Това са представите ни за близкото бъдеще - природата е пострадала от набезите на хората и те са принудени да живеят в изолирани градове под купол с изкуствено създаден кислород, за да могат да съществуват.

В „Рея” връзката между родител и дете е нарушена от системата, която повелява, че емоцията вреди на живота. Вярвате ли, че това се случва и в съвременния свят?

Здрава Каменова: Общо взето в системата не е хубаво да се проявяват емоции. Затова тя ги посочва с пръст като вредни, но пък емоциите се хубаво нещо. Трябва да има емоции, за да има и човещина. Не напразно постановката завършва с фразата „Научи се да мислиш, за да викаш. Може и да не разбереш отговорите, но трябва да изкрещиш въпросите”. Смятам, че засега сме стигнали до това ниво.
Петко Стоянов: Аз бих го нарекъл „събуждане”, но както пътят ще е дълъг, така и въпросите, които ще задаваме, ще са много.

Как ще коментирате репликата „Родени сме, за да живеем заедно”?

Здрава Каменова: Любовно. Човек при раждането си разбира, че най-важното, което има, са миговете, прекарани заедно с любимите същества. За мен лично са ценни и миговете, в които творя.

Казват, че трябва да посадиш дърво, да отгледаш дете, за да разбереш, че не си живял напразно. Вие сте млади, но какъв е смисълът на живота за вас?

Здрава Каменова: Аз отглеждам две деца.
Петко Стоянов: Отглеждам две дървета.

Какви са следващите постановки, които ще реализирате?

Здрава Каменова: Бих искала Министерството на културата да ми отговори на този въпрос, защото доста трудно се осъществяват идеи и проекти в България. Имаме много проекти, които сме замислили, но трябва да имаме и пространство, където да ги осъществим.
Петко Стоянов: Организация „36 маймуни” работи в тази посока. Иска ни се да има по-голямо поле за изява на свободните продукции. Но сякаш институциите все още възприемат самия театър като ненужен.
Здрава Каменова: И нерентабилен. А на нас ни трябват места, където да репетираме и представяме постановките си.

Автор: Анелия Тодорова