Всяка година не по-малко от 324 милиона пътници използват влаковете

На 1 октомври 1964 година, близо две десетилетия след края на Втората световна война, първият Шинкансен (японската система от високоскоростни влакове или "влак-стрела") с удължен нос, наречен Хикари (светлина), е открит в Токио сред облаци от конфети, в присъствието на Негово Величество император Хирохито, припомня Франс прес.


Събитието изпреварваше само с девет дни церемонията за откриването на Олимпийските игри в Токио от 1964 г. За няколко седмици Япония щеше да се превърне в притегателен център на света, а Токио - във витрина на японския прогрес.


Освен с Шинкансен, тогава страната се похвали с първото цветно телевизионно излъчване на Олимпийските игри и с първия японски граждански самолет, произведен след войната, YS-11.


Железопътните линии трябваше на всяка цена да бъдат готови за началото на игрите: 66 тунела, 96 мостове, задачата не беше лесна, но японците показаха, че са способни да постигат целите си, особено когато залогът е да бъдат първи.


"Шинкансен, който тогава беше най-бързият влак в света, вдъхна увереност на населението", заявява 73-годишният М. Араки от Музея на железопътния транспорт, където сега се намира култовият влак.


Изведнъж става възможно разстоянието между Токио и Осака да бъде пропътувано само за два часа, със скорост 210 км./ч.


И до днес японските хлапета гледат с възхищение синьо-белия локомотив, който вече отдавна е задминат от постоянно обновяващата се линия от все по-бързи и комфортни влакове.


Това се дължи на факта, че Шинкаснен значително е надминал първоначално отредената му роля. Влакът допринася за подобряване на икономическата конкурентност в Япония чрез ускоряване и съсредоточаване на населението и индустриите в Токио.


Свръхбързият влак улеснява движението на хората от бизнеса и предоставя на пътуващите лесен достъп до туристическите обекти, каквато е старата столица Киото.


Маршрутът сам по себе си предоставя на много японци възможността да открият страната, минавайки в близост до свещената планина Фуджи.


Оттогава маршрутът не е променян, докато обслужването продължава да се усъвършенства, въпреки приватизирането през 1987 г. на историческата национална компания.


Най-новият Шинкансен притежава аеродинамичен футуристичен профил, форма, която му позволява да прекосява страната със скорост от 320 км./ч. Железопътната мрежа вече обхваща цялата площ на главния остров Хоншу, както и тази на Кюшу на югозапад.


Над 200 влака циркулират всеки ден между Токио и Осака във всевъзможни посоки с общо годишно закъснение от едва 30 секунди. Истинско високоскоростно метро.


За 50 години предана служба Шинкансен, на който японците гледат като на жив човек, е превозил милиарди пътници, без нито един инцидент. Само веднъж излиза от релси, заради внезапно спиране, предизвикано от земетресението в Ниигата през 2004 г.


Всяка година не по-малко от 324 милиона пътници използват мрежата Шинкансен. Отбелязването на 50-ата годишнина на влака съвпада с началото на строителството на линиите за новия влак Маглев (съкращение от магнитна левитация), който ще се движи със скорост от 500 км./ч.


Маглев ще свързва Токио и Осака през 2045 г. по маршрут в почти права линия, минаващ на 85% под тунели. Първият участък от него, който ще свързва Токио и Нагоя, ще бъде пуснат през 2027 г. Мнозина биха желали това да стане през 2020 г. за следващите Олимпийски игри в Токио.