Брад Пит пред Нова: 5-годишният ми син бе изумен от танка в „Ярост”

След като спечели „Z-та световна война“, Брад Пит се завръща на големия екран с новото си заглавие за Втората световна война – филма „Ярост”. От 24 октомври българските киномани ще могат да гледат военната екшън-драма, а сюжетът разказва за екипаж от петима танкисти на смъртоносна мисия зад вражеските линии в Германия, през далечната 1945.

Защо точно този филм, какъв човек е неговият герой, успя ли семейството му да го посети на снимачната площадка и още любопитни подробности - четете в ексклузивното интервю, което Брад Пит даде за Нова!

Защо искаше да направиш този филм?
Преди всичко, аз съм фен на Дейвид Ейър - от HARSH TIMES до End of Watch. Във филмите му съзирам знание, което е отвъд мен. Знаех, че мога да науча нещо от този човек, а за мен това е най-важно от всичко. Дейв има много необикновен живот, включително и период, прекаран в атомна подводница. Обширните му познания и уважение към армията ме привлякоха. Те привлякоха всички ни. Знаех още след първото прочитане, че тук има нещо много специално и истинско. Не знаех и не осъзнавах колко е дълбоко, докато всички не започнахме да работим заедно и да виждаме резултатите. За всички нас това бе едно наистина уникално преживяване.

Какви подробности можеш да разкриеш за героя си, Уордеди?
Уордеди e командир на танк, а отговорностите му са първо към екипажа му - да гарантира, че духът им е висок и че работят като машина. Екипажът на един танк трябва да работи като машина. Ако не сработи дори една част, те няма да се приберат. Освен това той трябва същевременно да наблюдава бойното поле - да следи всички евентуални заплахи, защото войната връхлита бързо и безмилостно. Едно забавено действие може да направи така, че никой да не се прибере у дома.

Той изглежда много корав човек...
Той е строг и непреклонен. Трябва да е такъв, защото в битката е нужна яснота. Но в тихите си момента той е и човек, носещ тежестта на една дълбога загуба - прословутата дупка в сърцето - загуба, която никога не можем да обясним напълно, но със сигурност ни влияе; и именно тази трупаща се травма е създала дупка в душата му. Но да се върна на въпроса - екипажът ни е един от малкото, успели да останат заедно през по-голямата част от войната и да оцелеят. Разбирате ли, танковете ни далеч не са могли да се мерят с германските. Така че сме се борили с тях с помощта на численост. Шансовете за оцеляване са били малки. В началото на филма сме загубили пети член от екипажа и в семейството ни попада едно ново хлапе. Ако можете да си представите, танкът е едно много тясно и интимно място; ядем, спим, ходим до тоалетната, бием се - всичко в ограниченото пространство на една малка метална кутия. Това е нашият дом. Наблъскани сме заедно, но всеки от нас си има начин да се уединява; имаме си наш собствен метод на работа, собствен език. И тогава изведнъж ни пращат това ново хлапе. Не само че е нов, ами и и няма опит с танковете, както често се случва към края на войната. Понеже няма опит, той всъщност е заплаха, заплаха за оцеляването ни. Ако не може да се справи със задачите, целият екипаж е в опасност, мисията е в опасност и ще умрат хора. Така че това хлапе пристига с всички ценности, които имаме у дома: невинност, идеализъм, хуманност... но за тези ценности на бойното поле няма много място. Този парадокс става отговорност на Уордеди: да му избие всичко това и да го подготви за ужаса, който представлява войната. Той трябва да го накара да действа, не да мисли. Как може да отгледаш и възпиташ едно дете за един ден?

Това ли е пътуването, което Уордеди изминава във филма?
Да, част от пътуването му е да отгледа син за един ден, а тази връзка понякога е много болезнена. Трудно е за един баща да му се налага да наказва детето си. Понякога е още по-трудно за родителя. Става въпрос за преговори, обмен. Във филма виждаме тази размяна. Виждаме един много твърд и способен герой, изправен срещу невинността на това хлапе... и някъде по пътя... те се учат един от друг.

Усещаше ли лично ти отговорност на снимачната площадка да действаш като лидер?
Разбира се, цялото преживяване беше едно задълбочено обучение по лидерство. Ако ни накараха да правим лицеви опори, аз бях първи на земята. В клас учех здраво. Никога не хленчех, не се оплаквах и не мрънках. Трябваше да знаят, че работя поне толкова здраво, че дори и по-здраво от тях. Беше моя отговорност да давам тон. Това беше така независимо дали камерите работеха, или не. И както можете да си представите, доста се стегнахме. По природа не съм от най-разговорливите, но бяхме в сутиация, в която петима мъже са напъхани в консервена кутия, а аз съм старшият - усещах отговорност да съм директен и открит с момчетата си, някои от които едва сега прохождаха в тази област. Аз им помагах, защото нашата индустрия е едно много объркващо място, особено за младите актьори в наши дни. Тревожа се за тях, защото толкова бързо ги сдъвкват и изплюват преди да са имали възможност да развият способностите си. Нужно е да имат глава на раменете и някой, който да ги направлява; и да се научат да казват "не". Това е най-силната дума, която имаме в бизнеса ни, но в действителност е нужно доста време, за да я научи човек. Понякога е нужно да се предпазваш.

Сравняваш екипажа на танка със семейство...
Да, има спречквания, дразнене, смях, миризми, близост, сближаване... налага се да свикваш с настроенията на другите и да предусещаш следващия им ход. И като патриарх на семейството Уордеди трябва да държи властта в свои ръце, но никога да не злоупотребява с доверието им, така че той ту ги окуражава, ту ги мачка в зависимост от необходимостта в момента. То трябва да поддържа духа на семейството: това голямо, дисфункционално семейство.

Очевидно режисьорът те е накарал да потренираш здраво преди да започнат снимките?
Ние искаме това. Искаме да бъдем тласкани на места, където не сме били. Идваме с определена идея, но понеже толкова дълго сме я обмисляли, тя може би е изпаднала в застой. Така че от време на време на човек му се иска да получи някой и друг удар, за да може да отвърне. Нужно е да си под напрежение, да усещаш, че всичко може да се случи - така живеехме всеки ден и това ни даде невероятни момент, които човек никога не може да планира.

Как се отрази на играта ти времето, прекарано с ветерани от Втората световна война?
Виждал съм ужасяващите снимки от онези времена и съм чел книгите. Така че да седя в присъствието на тези невероятни мъже, които са живели и оцелели през войната и са готови да споделят преживяното с петима ни, беше много вълнуващо. Те ни даваха тон и не мога да опиша огромното уважение и благоговение, с което си тръгвахме от срещите ни. Надеждата ми е, че те ще усетят поне частица от това в този филм.

Беше ли снимачната площадка място, на което семейството ти можеше спокойно да те посети?
Най-големият ми син познава всички танкове - толкова добре, че когато започнахме снимките го питах за разни неща. Той има обширни познания, които е натрупал сам от малък. Заведох петгодишния си син на снимачната площадка и той бе изумен от танка - и въпреки че нямаше никаква идея какво представлява войната или пък за какво служи танкът, той незабавно бе привлечен от него. Мисля, че става въпрос за онова необяснимо влечение на мъжете към машините.

Мислил ли си като млад да се присъединиш към армията?
Не, бях твърде непокорен... неуправляем. Никога не съм го обмислял. Носех се по течението и исках да изследвам света. Сега, на фона на опита, който съм натрупал и преживяното по време на снимките на този филм, изпитвам огромен респект към нещата, които караме тези мъже и жени да правят от наше име. Изпитвам огромно възхищение към тях.

Има ли много други режисьори, с които все още искаш да работиш?
Разбира се, в момента има много силни работещи режисьори, с които много бих искал да работя. Ценя режисьори, които имат оригинален глас, обичат предизвикателствата и много, много точна гледна точка. В крайна сметка, ние сме в техните ръце.

„Ярост” с Брад Пит, от 24 октомври в кината