Днес не могат да се намерят майстори, които да го поправят
В Европа през 15-ти век часовникът е имал само една стрелка, отбелязваща всеки час. Втората, за минутите се появява в края на 17-ти век. Стрелката, която започва да мери секундите започва да работи едва през 19-ти век. Тогава и часовникът навлиза по-масово в България. Днес Етнографският музей в Пловдив съхранява различни модели – стенни, каминни, джобни, настолни и будилници.
„Всеки един от часовниците е закодирал времето, в което е украсявал гостната на някой търговец или е стоял редом до пищовите в пояса на някой участник във войните”, разказа Биляна Попова, главен асистент в Етнографския музей в Пловдив. Стрелките на всички, с изключение на един, обаче, са спрели.
Днес, почти два века по-късно, не могат да се намерят нито части, нито стари майстори, които да вдъхнат живот на часовниците. Етнографите обаче могат да възстановят отчасти историите на някои от притежателите им само по модела.
По най-стария експонат в музея, обаче, няма следи за притежателя му. Той е от 1722 година, украсен с черупка от костенурка, рубин и сребърни нашивки. Един от най-ценните в музея е уникален екземпляр на най-голямата европейска фирма Юнг Ханс, произвеждала стенни часовници. Настолни часовници като него са правени само за лимитирани серии, а собствениците им са гледали на тях като на луксозна, а не практична вещ.
Репортер: Екатерина Костова