Лос Виванкос: Чрез изкуството можем да бъдем вечни

Иновативни, модерни, интересни. Такива са седемте братя от световноизвестната група Лос Виванкос, които на 14 декември ще представят на българската публика своето шоу „Аетернум”.
Критиците ги наричат „Великолепната седморка”, а представлението им се радва на успех в Турция, Германия, Мексико и други страни. Сред знаменитостите, които те очароват с присъствието си на сцената, са принцесата на Монако Стефани и Антонио Бандерас.
„За кратко сме на тази земя, но чрез изкуството си можем да бъдем вечни”, казва Елиас, най-големият от седемте братя в Лос Виванкос. Всеки от тях свири на класически музикален инструмент - цигулка, виола или виолончело.
Страстта към музиката и изкуството приемат от своя баща Педро Виванкос, въпреки че са родени от четири различни майки. Любопитно е, че те имат още 32-ма братя и сестри по бащина линия, но само те се занимават професионално с музика и танци.
Казват, че за тях семейството е най-важно и ако то липсва, ще се чувстват загубени. Това е и причината да се обединят под името „Виванкос”. Ето какво още разказаха те на NovaNews.bg за своето шоу.

Как се появи идеята за групата Лос Виванкос?
Елиас: Израснахме в доста артистично семейство. От деца учим класически танци, бойни изкуства и музика. Винаги сме искали да обединим усилията си в подобно шоу, но всеки от нас градеше своята самостоятелна кариера. Докато един ден си казахме: „Това е моментът!” и се събрахме. Работехме в престижни компании, получавахме високи заплати, но напуснахме работата си, за да направим нещо наше. Беше рисковано, но успяхме. Научихме се да смесваме фламенко стъпките, балетните скокове, опасни акробатични скокове, както и да танцуваме и с главата надолу. Освен това събрахме семейството заедно, което беше страхотно.

Колко време подготвяхте това шоу?

Джошуа: Отне ни една година, за да подготвим този спектакъл – да поставим танците, музиката, осветлението, облеклото.

А колко време ви трябва, за да се възстановите след представление?

Худа: Понякога само час, ако имаме още едно шоу след това.

Има ли разлика между публиката по света?

Елиас: Да, разбира се. Немската публика тропа с крака по пода в знак на одобрение. В Латинска Америка хората са по-експресивни и викат повече. В Русия имаше хора, които познаваха добре техниката на танците. На американците шоуто им се струваше доста забавно, а пък европейската публика е по-образована. Затова и начинът, по който реагират на спектакъла е различна. Но по-важното е, че чрез представлението си изпращаме послание до зрителите, че всичко е възможно, че мечтите могат да се сбъднат. Може би заради това публиката по цял свят харесва шоуто ни. Фактът, че аз и братята ми танцуваме заедно на една и съща сцена, е сбъдната мечта.

Освен танцьори сте и музиканти. На какви инструменти ще свирите?

Елиас: По време на спектакъла свирим на електрическо виолончело, цигулка, плюс перкусия от пиано и саксофон. В една част от представлението братята ми свирят на флейта, докато останалите правят специфичната фламенко перкусия с обувките си. Освен това на сцената ще се появим и с доста интересно облекло. Някои от моделите са решени в стил 18-и век, въпреки че има и доста футуристични модели. Имаме и огромно количество аксесоари, направени от дизайнера, който се грижи да гардероба на Лейди Гага, Мадона и Дженифър Лопес. По време на шоуто може да ни видите с около 70 различни тоалета.

Имате ли някакъв специален ритуал преди да излезете на сцената?

Елиас: Всеки спектакъл изисква голяма доза съсредоточаване. Затова преди всяко шоу се усамотяваме за два часа. Трябва да сме добре отпочинали, за да изиграем добре своите стъпки. Освен това се събираме и си казваме, че трябва да играем така, сякаш ни е за първи и последен път и да дадем всичко от себе си.

Кой доминира над останалите в групата и добре ли се разбирате помежду си?

Израел: Родителите ни от малки ни научиха да бъдем единни и да обичаме семействата си.

А помните ли имената на всичките си братя и сестри?

Елиас: Да, ние се срещаме с всички тях, въпреки че имаме братя, които живеят Канада и в Щатите. Паметта ми изневерява само за най-малките ни братя, които в момента са на около 20 години.

Какво правите в свободното си време?

Джошуа: Обичаме да играем на шах.

Кой е най-добър в шаха?
Елиас: Много се състезаваме помежду си, но по-добре да не казвам нищо, че ще ме убият. За момента Худа е на върха на топ 10 при играта на шах помежду ни.

Споделете интересен момент от миналото ви.

Елиас: Докато следвах виолончело в консерваторията, преподавателят ми каза: „Елиас, не може да се разкъсваш така – ходиш едновременно на уроци по виолончело, на балет, на бойни изкуства. Трябва да избереш какво да правиш. И докато не избереш какво искаш, няма да ти преподавам уроци по виолончело. И спрях да ходя при този учител. Години по-късно се събрахме заедно с братята ми в „Лос Виванкос”. Хубавото е, че вкъщи родителите ми винаги ми казваха, че ако имаш мечта, трябва да се бориш и да я следваш. И никога да не казваш: „Не мога”. Много им благодаря за този урок.

Наричат ви „Великолепната седморка”. Това ли е най-хубавият комплимент, който сте получавали?

Елиас: Да, така ни нарича пресата по света. Определенията са най-разнообразни – „Великолепната седморка”, „Боговете на танца”. Благодарим за всички тези комплименти, защото като артисти харесваме аплаузите. Но въпреки това се опитваме да не забравяме, че истински важното не е това, което казват за работата ти, а онези усилия, които полагаш всеки ден, за да предложиш на публиката едно качествено шоу.

Поставили сте и рекорд за най-бързи стъпки. Как стана това?

Елиас: Да, наистина поставихме рекорд в Книгата на Гинес за най-бързи стъпки. Дойдоха да заснемат шоуто ни и с няколко камери, гледани на забавен кадър успяха да преброят 1300 стъпки в минута, направени от брат ми Израел. Това е горе-долу два пъти повече от предишния поставен рекорд.

Ласкаете ли се от подобни награди?

Елиас: Имаме награди от различни места, включително от принцесата на Монако Стефания. Но най-важната награда е това, че аз и братята ми излизаме да танцуваме на една и съща сцена, че сме заедно, и че можем да споделим това с нашата публика.

Автор: Анелия Тодорова