Творбите на баския писател са преведени на 32 езика

Интересен, забавен и отворен към света, в който живее, баският писател Бернардо Ачага грабва читателя още от първата фраза в своите произведения. Казва, че ако началото не е добро, книгата ще загуби очарованието си. Той е един от най-превежданите испански писатели, а книгите му са разпространени в 32 държави, последната от които е Етиопия. Въпреки многобройните заглавия обаче, на книжния пазар в България могат да се намерят едва две - "Обабакоак" и "Синът на акордеониста". Преди ден известният писател пристигна у нас, за да се срещне със своите почитатели. Малко преди тази трепетна среща, Ачага отдели от времето си, за да отговори на нашите въпроси. Как се ражда идеята за неговия псевдоним, коя от творбите си чувства най-близо до себе си и кои са най-известните му стихове, вдъхнали живот на незабравими испански песни, той разказа специално за NovaNews.bg.

 

Добре дошъл в България! Идвате, за да представите своите две книги, преведени на български език. В „Обабакоак” описвате Вашия дом. Бихте ли го описали за нашите читатели?
В тази книга описвам дома в широк смисъл – страната като дом. Когато кажем Страната на баските, не говорим за едно единствено място. В Европа и в Страната на баските на всеки 10 километра можем да кажем, че нещо се променя. Аз съм от едно място, което в детството ми изглеждаше доста старинно – там в църквата се пееше на латински, а в обществото ни Фройд не съществуваше. Маркс и Ленин също. Така че в този смисъл светът беше подобен на този на Вергилий. Не искам да кажа, че е бил буколичен свят, само старинен. Историята на това място, моята собствена история, е преходът от онзи свят, който описах, към другия свят, в който съществуват Фройд, Маркс и Ленин, където съществува революционната борба и насилието, което ние познаваме под името ЕТА. Това беше голямата промяна на нашето общество. Струва ми се, че боговете ще ми помогнат и третата част от моят живот да бъде толкова спокойна, колкото и първата.

В тази посока кое Ви носи най-голямото щастие – детството или зрелостта?
Обикновено за детството се говори с думи като щастие и нежност. Аз обаче го виждам като период с максимална наситеност 10 - това е времето, когато нямаш време, защото трябва да ходиш да играеш на топка, да плуваш, да прочетеш книга в библиотеката… Нямаш време за нищо. А в настоящето животът ми притежава известна нежност и мекота.

В нашата действителност, когато светът се тресе от атентати и терористични заплахи, как гледате на индивидуалността и различността в глобалния свят?
Нека да кажем, че не носът е направен за кърпичката, а кърпичката е направена за носа. В този смисъл политиката съществува, за да откликва на особеностите на ситуацията, да отговаря на нуждите на обществото. В края на 19 век политиката-кърпичка не е на висотата, за да откликне на нуждите на обществото, каквито са проявите на национализъм. В нястоящето в Испания има усещане, че държавата е един куфар, който не може да затворим, защото вътре са натъпкани прекалено много неща. Така или иначе, смятам, че кризата в Испания ще бъде положителна. Защото трябва да се стигне до едно ново равновесие – трябва друг куфар. Доказателството е, че в Испания двете мажоритарни партии са миноритарни в Каталония и в Странта на баските...

Нека да Ви върна назад във времето. Доста любопитна е историята за избор на творчески псевдоним. Разкажете как избрахте името Бернардо Ачага?
Бях на 20 години и учех икономика, но имах огромното желание да пиша, само че нямах пишеща машина. А това е важно! Писането на ръка не е достатъчно обективно - това е като писането на писмо. А аз исках да пиша литература все пак. По онова време само един от студентите - Бернардо, имаше пишеща машина и се съгласи да ми я даде. Написах своята първа статия в живота си и когато свърших, се замислих - един добър писател трябва да има псевдоним. Така взех втората си фамилия – тази на баща ми – Ачага. А Бернардо ми каза: „Аз ти дадох пишещата машина, така че ще използваш моето име”. Поради тази причина се казвам Бернардо Ачага. Това беше началото на моята кариера като писател.

Книгите Ви са преведени на 30 езика и разпространени в поне 32 държави. Какво още да очакваме?
Особено съм развълнуван от факта, че има още една страна, в която моите книги са преведени. Това е Етиопия. Когато бях млад и пишех поезия, една от книгите ми се казваше „Етиопия”. Миналата седмица „Обабакоак” излезе на книжния пазар в Етиопия.

Спомняте ли си някой от стиховете, които сте писал за Етиопия?
Много от моите поеми са превърнати в песни. Спомням си поне за около 50 от тях. Тук нося плоча, в която има две песни на известния певец Микел Лабоа, чийто текст съм написал аз – „Старинно сърце”.

Кое най-важното за Вас като писател – как започва една книга или как свършва?

За мен решителният момент е как започва. Обикновено си гледам бележките, за да видя някаква цепнатина, за да проникна в един свят, който впоследствие ще се превърне в новела. Завършването е вече почти технически проблем.

Започвате книгата „Синът на акордеонистът” с поемата „Живот и смърт на думите”. Това е доста силна поема. Смятате ли, че написаните думи живеят вечно?
Все още четем „Риданието на Гилгамеш”, което е написано преди около 8000 години. Смятам, че книгата има тази вековна памет. И в този смисъл смятам, че е вечна.

Коя от Вашите книги написахте най-бързо?

Най-щастливата ми книга, която написах най-бързо и която най-много ми е помогнала икономически, е „Мемоарите на една крава”. Написах я за 23 дни на ръка. Ето и историята.
Исках да напиша книга и поисках от един приятел да отида при него за известно време, а той имаше къща на село с крави. Аз обаче изпитвах истински ужас от кравите, усещането беше все едно се разхождам сред лъвове. Въпреки това прекарах три месеца в тази къща. В крайна сметка не написах нищо. Мина време и отидох с жена ми в дома на моя преводач в Париж. И докато бяхме там, видях реклама на сирене, от която една крава ми се смееше. Тогава ме осени мисълта, дойде ми музата и за 23 дни написах тази книга. В Германия тя стана доста известна, направиха я на радиотеатър. В Испания са я чели почти всички деца, тъй като се преподава в училище. Така че това е най-щастливата ми книга, благодарение на опита сред джунглата от крави.

Къде са най-добре приети произведенията Ви?
Историята на моите книги е различна и зависи от страната. Някои от тях са добре приети в Англия. Там, където говорят немски, политическите ми книги са най-добре посрещнати. Например имам една сатирична книга с малко черен хумор – „Седем къщи във Франция” за Леополд II Белгийски. Това е една черна история. Написах тази история - и в Англия, и в Щатите имаше добър отклик. Във Франция обаче - никакъв. Така че това е като парабулата за семето – когато посяваш, никога не знаеш какво ще порасне.

Автор: Анелия Тодорова

 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес