Не пропускайте и пилотния епизод на „Фермер търси жена”
Тя е от онези хора, които с размах завъртат глобуса и произволно избират следващата си дестинация с показалец. Куфарът й е пълен с истории, а ако искате да ви ги разкаже, ще трябва да си приготвите поне един ден. Тази вечер обаче, точно в 22.00 ч., ще се впусне в едно по-различно и непознато за нея пътуване – това на десетима фермери в света на любовта. Представяме ви водещата на „Фермер търси жена” и лице на емигрантската рубрика в „На кафе” – Диди Тодорова.
Не пропускайте и пилотния епизод на „Фермер търси жена” – тази вечер, неделя, от 22.00 ч., по Нова
Диди, запозна ли се вече с фермерите? Какви са впечатленията ти от тях?
Запознах се с историята на всеки един от тях и мога да кажа, че сред тях има много любопитни персонажи. Истината е, че това са много земни и истински хора, постигнали са всичко с много труд и усилие. Възхищавам им се за това, че са останали да се борят, за смелостта да търсят своята половинка по този начин. Сигурна съм, че момичетата ще се колебаят кого да изберат, защото десетимата са наистина много стойностни.
Какво очакваш от ролята си на водеща на предаването?
Очаквам да се запозная с много интересни хора, както и да науча много за фермерството в България. Покрай емигрантската рубрика в „На кафе” се запознах с някои български фермери, които са напуснали страната, защото смятат, че тук не можеш да оцелееш като фермер. Надявам се обаче с предаването да опровергаем това схващане и да покажем положителната страна на това да си фермер в България.
Какво предстои след излъчването на пилотния епизод?
След като представим десетимата фермери, на ход ще бъдат дамите. Те ще могат да кандидатстват за участие в предаването, като изпратят писмо на фермера, който ги е впечатлил най-много. След това, заедно с екипа, ще пътуваме до фермите на участниците, ще посрещаме заедно с тях трудните моменти и изпитанията, но надявам се, и сълзите им от щастие.
Като лице на емигрантската рубрика в „На кафе” си пътувала по цял свят. Коя държава те впечатли най-силно?
Много впечатляващо беше в Япония, защото е най-различно от всичко, което съм виждала. Впечатлиха ме културата и националното им самосъзнание. Японците са изключително учтиви и състрадателни. Крият истинските си чувства и емоции, защото да ги показваш там се счита за слабост. Дори след такова опустошително събитие като ядрената авария във Фукушима, японците не мислят за емиграция. Това се счита за национално предателство и дезертьорство. Точно обратното – въпреки високите нива на радиация там, купуването на плодове и зеленчуци именно от този регион се насърчава, за да се стимулират местните фермери. Още много други неща ме впечатлиха – видях японки, запалени по българската бродерия и народни танци. Жени на по 80 години танцуваха с такава енергия, каквато дори аз нямам. Знаеха подробности за видовете шевици, стиловете в танците. Обожават киселото ни мляко.
Кои са историите на наши сънародници, които са те впечатлили най-много?
Всички българи, с които се срещам в чужбина, са впечатляващи. Извървели са дълъг и труден път. Емигрантството е много сериозно и отговорно решение, съпътствано с жертви и лишения. Мога да дам много положителни примери – Боби Танчев, например, от Австрралия емигрира там, без да знае капка английски. В началото едва свързва двата края – в продължение на половин година яде само спагети за по 1 долар, а сега е собственик на най-популярното кафе-ресторант в квартал Редфърн в Сидни. Кафето му е уникално вкусно. Иван Донев – талантлив и млад дизайнер, който живее в Рим. Живял е в манастир. За да стигне до работното си място, всеки ден е ходил по 4 км. пеша и едва е свързвал двата края. Днес обаче шие дрехи за едни от най-популярните лица от шоубизнеса в Италия.
Знаем, че в Нова Зеландия си се срещала с български фермери?
Точно така. Светла и Митко Коларови от Нова Зеландия обслужват ферма с 300 крави. Стават по тъмно и лягат по тъмно. Собственикът на фермата, който е заможен новозеландец, каза, че от както двамата са поели контрола, продукцията и печалбата му значително са се повишили. Българската общност там е много силна – хората там живеят със спомените и традициите от България. Толкова далече от родината, те са повече българи от нас тук.
Разкажи ни някоя интересна твоя случка от пътуванията ти?
Безкрайно много са, но се сещам за една в Сидни. Когато пристигнахме, времето беше ужасно. Беше невероятна буря – падаха дървета, къщи се откъсваха от основите си и плуваха по улиците. Въпреки това обаче, в най-големия дъжд, аз и операторът Жоро Найденов се позиционирахме с гледка към операта и направихме живо включване в „На кафе”. Разбира се, по време на интервюто моят чадър излетя, събеседничката ми тръгна да го гони, чадърът на оператора се заби в окото му... Беше много лудо. След това, докато бяхме на пристанището, видяхме как действа австралийската полиция. Един човек, който беше пиян, се опита да прескочи и да влезе без билет на ферибота. Изведнъж от всички страни изкочиха полицаи и му сложиха електрошок на врата. Операторът ни, разбира се, засне всичко това с телефона. След това австралийският Daily Mail прояви интерес към кадрите ни – ние бяхме единствените, които бяхме снимали. Има още много истории, но ще ни трябва цял ден.
