Жорди Галсеран: Театърът е изкуството на бъдещето

„Методът Грьонхолм” е единствената ми пиеса, за която се е говорила като за „явление”. Играна е в над 60 страни. Само в Германия постановките са около 200. Гледал съм я разтълкувана по сто начина, с добри актьори, с лоши актьори, с епични декори, на маса с четири стола... в една от германските постановки всички бяха маскирани като гущери и се движеха в тетариум. Всеки път обаче сработва безотказно. Тя притежава редица предпоставки, които я правят универсална – хуморът, напрежението, амбицията като движеща сила на персонажите... И един конфликт, който всички разбират, защото на всички ни се е налагало да търсим работа”.

Това е един от многото коментари, които прави авторът на пиесата „Методът Грьонхолм” в пролога на книгата „Девет пиеси на Жорди Гарсеран”. Изтъкан от фино чувство за хумор, историята разказва за група хищни специалисти по "човешки ресурси", които подлагат на нечовешки изпитания търпението, възпитанието и достойнството на кандидатите за апетитно място в мултинационална компания. А репликите към желаещите работното място са доста пикантни и не дотам учтиви.

Пиесата, добила популярност в чужбина, намира място и в България – на сцената на театър „Сълза и смях”. Ще успее ли театърът да замени киното в сърцата на зрителите, питаме лично Жорди Галсеран.

„Методът Грьонхолм” изобличава наемането на персонал по най-ужасния начин. Как Ви хрумна този сюжет?

Идеята ми хрумна след една обява във вестника, разказваща за лице, натоварено със задачата да подбере продавачка за супермаркет. То беше записало своите впечатления за съответните кандидатки. Ставаше въпрос за доста неуместни забележки от рода „Тази не, защото е дебелана!” И въз основа на тази новина се замислих върху отношенията между хората, които имат власт да дават работа и онези, които си търсят работа. Пиесата представя четирима души в една тясна стая, които са подложени на изпитания. Целта е да се види докъде може да стигне човек в желанието си да постигне желаната работа.

А докъде наистина може да стигне човек?

Ако се предлага нещо достатъчно ценно, си готов да направиш всичко.

Вие имате ли познати, които са подлагани на подобно дискриминационно отношение при интервю за работа?

След като написах това произведение, мнозина ми разказаха как тях самите са ги интервюирали за свободно работно място. Но действителността определено надхвърли онова, което аз бях съчинил.

Как може да се преведе пиесата Ви „Бурунданга” и какво всъщност означава тази дума?

„Бурунданга” е вид дрога, която довежда хората до състояние, когато волята им е безсилна и те започват да говорят истината. Измислих романтична комедия, в която една девойка иска да открие най-трудното нещо на този свят, а именно дали нейният любим я обича наистина. Но в процеса на разкриване на истини въпросният любим започва да говори истини, за които тя дори не е предполагала, а именно, че той е член на терористична група.

Вие самият сядате ли сред публиката по време на Ваше представление?

Много рядко. Не ходя и на репетициите. Обикновено отивам от уважение само на премиерата и повече не стъпвам в театралната зала. „Бурунданга” например се представя вече пета година в Мадрид, а аз съм присъствал само на първата премиера.

Преживява ли криза испанският театър?

Театърът е изкуство, което вечно преживява криза, но моят поглед към нещата е оптимистичен, защото все повече хора искат да гледат живо представление. И противно на това, което мнозина смятат, аз мисля, че театърът е изкуството на бъдещето.

Успява ли Испания да прави добри пиеси с малко средства?

Най-добрият театър се прави именно така – с малко средства. Театърът е царството на думата и на актьорите. Всичко, което ни разсейва от тези две неща, според мен е излишно.

Това означава ли, че ще има все повече зрители в театралните зали?

Да, защото вкъщи имаме телевизори, на които можем да гледаме филмите почти като на кино и когато решим да излезем навън, искаме да видим нещо истинско. Затова отиваме в театъра.

Може ли киното да бъде заменено от театъра?

Театърът е най-простият път да стигнеш до зрителя, а той влиза в театралната зала, за да търси човешки чувства и вълнение. Това обаче се постига с искреност и добри актьори.

Какво бихте пожелали на българската публика?

Изненадан съм до каква степен хората познават моите произведения. Изпълнен съм със здравословна завист относно начина, по който вие обичате театъра.

Автор: Анелия Тодорова

Оператор: Мартин Стоянович