Немският клиничен психолог разбулва тайните за тълкуването на сънища и неосъзнаваното

„Голяма част от това, което е реално вътре в нас, не се осъзнава, а това, което се осъзнава, е нереално”, казва основателят на психоанализата Зигмунд Фройд преди повече от сто години. Цял свят е чувал за неговите теории и хипотези за сънищата, неосъзнатото, нагоните, сексуалността, неврозите и техниките за тяхното лечение. Но познаваме ли добре научното му наследство? Какъв е бил Фройд?
„Той е имал невероятно чувство за хумор. От студентските си години е събирал вицове. Някои от тях съм публикувал в книгата. Фройд е бил невероятно рационален човек. За него чувствата не са били толкова важни. Бил е убеден, че разумът е най-важното за човешкото преживяване”, отговаря немският клиничен психолог Кристфрид Тьогел, който представи в София книгата „Фройд набързо”. Тьогел посвещава 25 години от живота си в изследване на всяко съчинение, написано от австрийския учен и успява да съкрати трудовете му само в 200 страници, достъпни за обикновения читател. 

Фройд започва да пуши тютюн на 24 години – отначало е пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета за работа. Въпреки предупрежденията на своя колега Вилхелм Флис и влошаването на здравето си, Фройд остава пушач, като в крайна сметка заболява от рак на небцето.

Две са откритията, които са обезсмъртили Фройд – това, че е разгадал тайната на човешкия сън и че пръв е намерил универсалния ключ към човешкото подсъзнание. Той виждал в съня „царския път към несъзнаваното”. Сравнява го с втори език, който трябва да се преведе на езика на съзнанието и казва, че който разбере съня, е разбрал неврозата, перверзиите, психозата и детския душевен живот. Според австрийския невролог и психолог неврозите са следствие от неосъзнавани (изтласкани) комплекси от представи. Те в най-честия случай имат сексуално съдържание, а невротичните симптоми са един вид заместващо задоволяване.

 

По какъв начин Фройд интерпретира сънищата на пациентите си?

Тьогел: В практиката си той кара пациента да легне на дивана и да разкаже какво е сънувал. И ако в съня му има пушка, той не казва задължително, че това е мъжки полов член, а пита с какво пациентът сам го асоциира. Не е давал готови отговори.

Може ли даден сън да се повтаря при различни етапи от живота ни?
Тьогел:
Има периоди в човешкия живот, когато един и същи сън може да се повтаря - например сънувате, че отивате на изпит или че изпускате влака. В практиката имахме пациент, който сънуваше, че кара кола без педали и никога не успява да я спре. Оказа се, че той интерпретира по този начин взаимоотношенията си в екипа, с който работи. Причината е, че те непрекъснато му казвали, че отива много далеч и че трябва да продължава.

Любимата Ви фраза от Фройд?

Тьогел: Тя е от „Бъдещето на една илюзия”, в която се казва: „Гласът на разума е тих, не спира преди да е победил”. Думите му са във връзка с религията. Той е бил атеист. Забранил е на жена си да пали свещи за Шабад. Само веднъж през живота си е ходил в Синагога – на сватба. Бил е невероятно рационален човек.

Прогресът върви ръка за ръка с варварството. Потиснатите емоции не умират. Те са заставени да замълчат, но вътрешно продължават да влияят на човек. Сънищата са царският път в безсъзнанието. Никога една параноя не е напълно безпочвена. Всичко, което правите в леглото е прекрасно и абсолютно правилно – важното е само да се харесва и на двамата.
- Пет цитата от австрийския психолог Зимунд Фройд

По-рационално ли е съвременното общество?
Тьогел:
Ставаме рационални за неща, които не ни засягат лично. В личния си живот, в брака, в отношенията с децата и в политиката не сме много рационални.

Това означава ли, че по-лесно решаваме проблемите си и нямаме нужда от психоаналитици?
Тьогел:
Проблемите, с които идват пациентите при психоаналитиците, общо взето са едни и същи. И винаги проблемите или симптомите на дадено заболяване (понякога това е дори само главоболие) се причинават от неосъзнат конфликт. Любопитно е да се отбележи, че страната с най-много психоаналитици е Аржентина.

Може ли да се каже, че сме по-невротични в днешно време?
Тьогел:
Не бих казал. Няма емпирични данни за това дали хората сега са по-невротични, или не. В Америка например през 60-те и 70-те години беше нормално да се каже, че човек отива при психоаналитик. Хората си правеха даже рeклама с това. В момента тази мода е отслабнала, но сигурно ще дойде време, в което пак ще е модерно да се афишира, че човек ходи на терапия.

А по-агресивни ли сме?
Тьогел:
Сега сме по-чувствителни към човешкия живот, отколкото в миналото. В световната преса е новина, когато се съобщи, че американците са убили 10-12 души в Афганистан или Ирак. А през Втората световна война при бомбардировки стотици са губили живота си и хората са възприемали това за нормално. Фройд има един труд, написан през Първата световна война, когато тримата му синове са на фронта – двама на източния и един на западния фронт. Тогава той остро критикува правителството, казвайки че в мирно време всеки, който убива човек, отива в затвора, а при война правителствата превръщат убийството в патриотичен дълг, а това е лицемерие.

До каква степен може да се въздейства на човек под хипноза?
Тьогел:
Доста добре може да се въздейства, но Фройд се отказва от хипнозата, защото терапевтичните успехи не са дълготрайни. Тя влияе само върху симптомите, а не върху причината за болестта.

Има ли наплив от хора, които се интересуват от психология?
Тьогел:
В немските университети има много желаещи да следват психология, но в Германия сега има 13 000 безработни психолози. Всички искат да учат психология, а после не намират работа. Повечето следват с надеждата да разберат по-добре себе си, да разрешат собствените си проблеми. Любопитен факт е, че самоубийствата при психолозите са повече, отколкото при останалите хора. Човек не може сам да се лекува, трябва му терапевт.

Германците често ли ходят на психотерапевти?
Тьогел:
Да, посещават ги често.

А какво смятате за книгите, свързани с психология, които дават съвети как да мислим позитивно, да привличаме успеха към себе си?
Тьогел:
Сред тях има много сериозни книги, но 80% от тях обаче не бих ги препоръчал, защото съветите, които дават не са дълготрайни и няма универсален лек за всички проблеми. Лошото е, че тези книги в повечето случаи се пишат от поведенчески психотерапевти, които лекуват симптомите, но не и причината за безсънието, за главоболието или други неразположения.

Автор: Анелия Тодорова

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес