Година след земетресението в Непал

В седмицата на трусовете – в Япония, в Еквадор, където загинаха над 650 души се връщаме година назад. 25 април 2015- та -  земетресение с магнутуд от 7,9 по Рихтер разлюля Непал. Ден по- късно последва  трус от 6,9 по Рихтер.  Почти 9 000 души загинаха,  над 100 000 бяха ранени. Година по-късно двама българи, видели с очите си трагедията и усетили стихията под краката си се върнаха отново там. Как изглежда Непал година след бедствието?

След опустошителното земетресение Непал се съвзема. По време на трусовете там имаше и българи. Година по-късно Татяна и Стоян все още помнят страшните картини след земетресението.

„Най-яркия ми спомен е паниката на животните. Всъщност паниката на гарваните във въздуха, и това усещане на смут, все едно идва краят на света”, спомня си Татяна.

„Катманду изглеждаше страшно, имаше навсякъде по улицата парчета тухли,  прах, хора, които се щураха насам-натам”, спомня си Стоян.

Срещаме се със Стоян само два дни след като се е завърнал от Непал, отново, година след ужаса.

„Миналата година започнахме някакви дейности, които са свързани с помощ на техните домакинства, и сега от чисто любопитство исках да видя дали наистина тези помощи, които сме пратили, са стигнали до техните получатели”, казва Стоян.

Месец след земетресението през 2015 г. Стоян издава книга и всички средства от продажбата й отиват за пострадалите. Татяна се връща в Непал само няколко месеца, след като е искала възможно най-скоро да избяга от там.

„Изглеждаше по същия начин Непал, нещата, които са паднали не са променени, много малко неща са възстановени, само уличните лампи и електронните табла бяха подменени, всичко беше все едно земетресението се е случило вчера”, разказва Татяна.

Заедно с група приятели създават благотворителна организация, с която не просто да събират средства, а всеки помага с ръцете си в строежа на съборените училища и домове. А хората, живеещи между най-високите върхове, виждат света съвсем просто. Спомените и срещите с хората на вълшебния Непал ще останат завинаги както за Татяна, така и за Стоян, който никога няма да забрави 4-годишния Гаураб Раи. То продавало цветенца от ягоди на хората, които минават. И тази година Стоян с изненада го намира на същото място.

Лицата на Непал са същите, година по-късно, и макар домовете на някои от тях все още да са купчина камъни, вярата им дава силата да продължават да се борят.

Репортер: Василена Гръбчева