Какви са ползите и кои са „подводните камъни” в програмата?
В края на миналата година държавата врътна кранчето и сложи край на безплатното саниране. Тогава заложените 1 милиард лева бяха изчерпани, а сключването на нови договори спря. До преди дни, когато започна Епизод 2 на безплатното саниране.
На последното си заседание правителството на Бойко Борисов одобри нов милиард. А кметовете получиха зелена светлина да продължат с подписването на договори и обявяването на обществени поръчки.
Какво обаче включва безплатното саниране?
С парите всеки блок се топлоизолира външно, прави се ремонт на покрива, сутерена, подмяна на дограмата, ремонти по стълбищата, както и подмяна на електрическата инсталация, ВиК мрежата и изолация на парното.
Предварителните разчети показват, че допълнителният милиард вече е резервиран, тъй като регистрираните сдружения са почти три пъти повече от сключените до момента договори, с които беше изхарчен първият милиард по програмата.
Реално обаче исканията за финансиране са около 4 000, което означава, че най-вероятно тези, които са достигнали до този етап, ще се възползват от втория етап на програмата.
Сградите, които вече са поели към пълната промяна, са почти 2 000. От тях 228 вече са абсолютно готови.
След промяната ще бъдат обновени 150 хиляди жилища, които се ползват от 341 000 души.
С евросредства пък са санирани 158 сгради. Заради забавяне на програмата други 137 не успяха да бъдат довършени, но бяха прехвърлени към националната програма.Грубите сметки показват, че всички тези дейности за един блок излизат между 700 хил. и 1 млн. лв. И въпреки че не плащаме нито лев за санирането, то удря по джоба на всеки данъкоплатец. Пресметнахме, че ако хората на трудов договор у нас са над 2,3 млн., то за двата етапа от програмата всеки от нас има принос от 866 лв.
Все още обаче около безплатното саниране въпросителните са много. Новият екип на МРРБ отказа коментар по темата след наше искане.
За ползите и „подводните камъни” на санирането – гледайте във видеото.