"Не правя компромиси с музиката си, за да постигна комерсиален успех", споделя изпълнителят в интервю за nova.bg

Атила е известно име сред почитателите на хип-хопа в България и не се нуждае от представяне, макар че е скромен откъм медийни изяви, за разлика от много свои колеги в бранша. Тази година Атила издава петия си солов албум “Ред и хаос” в колаборация с WORST, а това е добър повод да си поговорим за алтернативната българска рап сцена.

През 2019-а ще се навършат 40 години от излизането на Rapper's Delight на The Sugar Hill Gang – песента, която според повечето изследователи и журналисти, поставя началото на хип-хоп музиката и културата. Преди две години пък едно популярно списание обяви, че рокът е мъртъв и съвременната музика е доминирана от хип-хоп изпълнителите. Наистина ли хип-хопът доминира днешната музикална сцена и как се промени за тези 40 години?

Аз лично не мисля, че рокът е мъртъв, но определено световната музикална сцена се доминира от рап музиката в момента. Това не е хип-хоп. Това е рап музика и това уточнение е важно. Хип-хопът е култура съчетаваща в себе си рапа, графитите, брейкденса,диджейнга и бийтбокса като елементи. Рапът доминиращ класациите е предимно поп денс, танцувално ориентиран, в което няма нищо лошо, но ми иска да запазим понятието хип-хоп за нещо малко по-дълбоко и изпълнено със смисъл, нещо, което е усещане, а не продукт – начина, по който влизам в една стая пълна с хора; начина, по който говоря, обличам се, мисля, колективното усещане за изкуствата произлизащи от улицата и смелостта да създадеш от нищо нещо – това е ХИП ХОП, той е вътре в теб и е трудно да се обясни,но се усеща между хората живеещи с културата, а не с продуктите му.

Смятам,че ако човек наистина отдели време да прослуша и да потърси ще се убеди,че музиката и културата са еволюирали и са се развили за всички тези години. Страхотно време е да правиш рап музика – можеш да черпиш вдъхновение отвсякъде – музикална, литература, кино и да създаваш нещо ново и различно, което благодарение на интернет да достигне лесно и бързо до всеки човек. Всеки един от оригиналните елементи живее свой собствен живот и се превръща в субкултура сам по себе си, а музиката става все по-интересна и смела, гледаща с едното око назад към корените си, а с другото напред към експеримента.

А как се промени ти в музикално отношение за тези 15 години, през които се занимаваш с хип-хоп? Ако сравниш първия ти албум “Счупеното огледало” с този, който издаваш сега – “Ред и хаос”, какво би казал за изминатия от теб път?

Със сигурност разширих много музкалният си хоризонт за това време.Чисто личностно се промених – издадох “Счупеното огледало” на 21, а сега съм на 31 и ако не съм се променил, би било много лошо за мен. Някой от големите кино майстори, може би Белла Тар, беше казал,че реално всеки път прави един и същи филм, но малко по-добре. При мен е същото и с албумите – имам чувството,че винаги говоря за едни и същи теми, но с времето гледната ми точка и дълбочината, с която подхождам към тях, се променя и надгражда. Старая се да бъда по-добър и чисто технически като МС (master of ceremonies - артист, който изпълнява вокалите в рап песните), но и концептуално – да ровя по-навътре в себе си или проблема, с който се занимавам.

По отношение на звученето с WORST се опитваме да излизаме от комфортната си зона и да създаваме музика, адекватна на нашето време, но и естетически издържана. Шегуваме се, че албумът има бум-трап-блус звучене – събрали сме класическият бум бап рап, който толкова обичаме с добра доза съвременно трап звучене и щипка мръсни блус семпли. От това вадим някаква наша рецепта, което ни харесва и не прилича на нищо друго, което сме правили преди това.

“Ред и хаос” е името на новия ти албум, но как съжителстват двете в песните – сблъскват ли си, или се съчетават? Кой побеждава? Или се стига до шизофрения?

Албумът в цялостта си е ред и хаос. Нищо не може да съществува без ред, но не може да еволюира, без да мине през хаоса. Ред е познатото, ред и зоната на контрол . Хаос е новото, хаос е вселената, която тепърва опознаваш. Най-доброто място, на което можеш да бъдеш, е между двете – познавайки добре това около теб, но и доброволно сблъсквайки се с непознатото. Запознах се с тази концепция преди около 2 години и нещо от лекциите на проф. Джордан Питърсън, който впоследствие стана световно известно име и написа бестселър. Още тогава ми направи силно впечатление и я поставих като основна идея, върху която да стъпят парчетата от албума – концептуално и музикално. Надявам се да побеждава баланса между двете – в случая, всяка крайност е пагубна.

“Майка вика много си ми странен, 15 години рап и не стана комерсиален - обяснявам колко съм запален”. Това е фраза от песента “Магарешки блус” в новия ти албум. Комерсиализацията на музиката е често повтаряща се тема в текстовете на много от българските рапъри. Сякаш се поставя някаква разделителна линия между стойностно и комерсиално. Съществува ли наистина такова противопоставяне? Ти гордееш ли се, че не си станал комерсиален, или се оплакваш, че си недооценен?

Фразата е казана с доста хумор, но има истина в нея. Основната ѝ идея е, че за да правиш поп музика и да си известен като име, се изискват определени компромиси с темите, звученето и т.н. Един вид сдъвкване, умишлено затъпяване на музиката, което аз не съм бил склонен да направя никога, нито пък ми е било цел. Не се смятам за неоценен. Издал съм вече пет солови албума и имам клубни участия доста редовно. По-важното е, че правя това, което обичам, без да съм зависим от публиката, правя “каквото усещам, че трябва – пък каквото ще да става”. За добро или лошо все още хората се интересуват от музиката ми, идват и пеят с мен по концерти и това само може да ме радва, чак ме изненадва понякога. Да, и аз взимам хонорари, и продавам албуми, но за щастие, финансовата ми сигурност не лежи върху музиката, което ми дава свободата да правя алтернативен български рап. Алтернативен на пластмасовите песнички между чалга и регетон, тъпите текстове с клишета за клубчета, мацки, коли и синтетични наркотици, и вечно повтарящият се клип на рапър, пеещ от сепаре на дискотека.

Освен че правиш рап, ти си и режисьор. Разказваш истории и с думи, и с образи. Коя от двете ти творчески същности е водеща и влизат ли в противоборство?

Живеят си в симбиоза. (смее се) Благодарение на хип-хопа добих куража да се занимавам с режисура. Рапирането в основата си е общуване, а смятам, че една от най-важните специфики от професията на режисьора е точно това умение за комуникация. Дните ми минават в снимки със страхотен екип от млади и надъхани творци, вечерите в правене на музика на сцена или пред листа. Чувствам се добре и това малко ме плаши – явно скоро трябва да се сблъскам с хаоса, ако редът е станал твърде много. Музиката и режисурата са в постоянен диалог и ги чувствам като парчето от една и съща картина, а не като различни занимания.

Направи ми впечатление, че не ти режисираш клиповете за новите си песни. Защо?

Да, с този албум реших да заложа визуалните решения в ръцете на колеги режисьори и оператори,с които винаги съм искал да работя. За двата клипа на "Магарешки блус" и "Търпение", бях по-скоро в една нова роля за мен, тази на продуцент, което също беше интересно.

За видеото на “Магарешки блус” хип-хоп режисьорът Йордан Стоянов, чийто документален филм за българския рап “Старата школа” ще излезе скоро, операторът Ангел Балакчийски – едно най-силните млади имена сред операторите в България  и монтажистът Бохос Топакбашян, когото всички познават просто като “Богоса на монтажа” - създадоха един  комедиен  проект с участието на големия актьор Китодар Тодоров. Наблегнахме на кино усещането и ситуационният хумор. Получи се страхотно. На моменти умирахме от смях с Китодар, който е в ролята на злия ми шеф. Концепцията с фабриката, в която работим с WORST в клипа, се заиграва с идеята за  системата в нашият свят и цената, която достойнството ти не трябва да плаща, за да си част от нея.

За видеото на “Търпение” имах радостта да продуцирам дебюта на талантливата млада надежда Елена Николаева като режисьор . Тя е страхотен оператор и визуален артист. Получих и огромната помощ на оператора Димитър Тенев – още едно младо име, набиращо сила в родната кинематография, от което ще изскачат само страхотии. Прекрасната Мария Суфиева е в главната роля иизпълни с непринудената си красота този проект.  С клипа на “Търпение” влязохме в малко по-експериментални води, на ръба на сюреализма и смелата интерпретация на текста. Това видео е един сън, една визуална алегория. Аз и WORST сме изключително доволни от резултата и сме благодарни за труда на всички страхотни хора,които ни подкрепиха.

Какво остана недоизказано в песните от новия ти албум?

Най-вероятно има доста недоизказани неща, защото вече започвам да мисля по новите проекти, които предстоят. Ако някога почувствам,че съм казал всичко, ще спра. Най-вероятно, обаче,  имам още поне два-три добри албума в мен, преди да запукам бенефисите в зала 1 на НДК на Коледа. (смее се) Шегувам се, няма да са в НДК. Все пак преди това елате да ни слушате на промоцията на албума “Ред и Хаос” на 28 септември в клуб “Микстейп 5”.

 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес