Инициативата има за цел да изпрати силен отговор на евроскептичните сили

Лидерите на Франция и Германия подписаха във вторник последващо споразумение за Договора от 1963 година, с което подчертават дълбочината на партньорството си в сърцето на Европейския съюз.

Инициативата има за цел да изпрати силен отговор на евроскептичните сили в момент, в който Евросъюзът се бори с Брекзит и вероятна изборна победа на популистки националистически партии на изборите през май за Европейски парламент.

Новият френско-германски договор за приятелство беше критикуван с мотива, че отива твърде далеч, че няма достатъчно потенциал и е по-скоро символична инициатива на двама отслабени лидери.

Докато канцлерът Ангела Меркел обяви, че това ще е последният й мандат, президентът Еманюел Макрон се бори с протестите на Жълтите жилетки и срив в рейтингите му.

Междувременно крайнодесните лидери във Франция нападнаха споразумението със серия от конспиративни теории, според които Макрон "продава" френския суверенитет на съседа си отвъд река Рейн.

Новият пакт ще бъде подписан в германския граничен град Аахен, известен като Aix-la-Chapelle на френски, на 22 януари – точно в деня, когато през 1963 година германският канцлер Конрад Аденауер и френският президент Шарл де Гол подписат първоначалния Елисейски договор в Париж.

Новият документ обвързва двете страни за годишни междуправителствени срещи, наред с редовните срещи, в които участват по 50 депутати от всяка страна.

Следват трите ключови елемента от договора от 16 страници:

Сигурност и външни работи:

Двете страни се ангажират да застанат рамо до рамо в случай на военно нападение срещу която и да е от тях, потвърждавайки ангажимента, вече записан в договорите за ЕС и НАТО.

Париж и Берлин ще създадат и нов съвместен Съвет за отбрана и сигурност и ще се стремят да хармонизират правилата за износ на военно оборудване, за които понастоящем Германия поставя по-строги ограничения.

Франция подкрепя дългогодишната и дългосрочна кампания на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН - ход, който също така подкопава призивите Париж да се откаже от мястото си в полза на комбинирано представителство на ЕС.

По този повод френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен яростно прогнозира, че Париж в крайна сметка ще се откаже от мястото си в Съвета за сигурност в полза на Берлин и дори ще сподели контрола върху своя арсенал от ядрени оръжия.

Икономическо сътрудничество

Двете най-големи икономики на континента твърдят, че искат да създадат "немско-френски икономически регион с общи правила".

Нов 10-членен съвместен съвет от експерти ще се стреми да намери начини за хармонизиране на законодателство в трудните области на икономическото право и за премахване на бариерите пред инвестициите.

И двете страни искат да засилят сътрудничеството в областта на цифровата икономика и изкуствения интелект и да насърчат развитието на възобновяемите енергийни източници за борба с промените в климата.

Трансгранични връзки

Основен акцент е да се стимулират връзките между хората по 450-километровата обща граница, която много хора пресичат всеки ден за да идат на работа, на училище или за забавления.

Нов „граждански фонд“ със все още неопределен размер трябва да подкрепя сътрудничеството между градовете и трансграничните инициативи, сред които двуезични детски центрове и транспортни връзки.

Париж и Берлин също искат да насърчат повече граждани да учат езика на другата държава и да подобрят взаимното признаване на академичните квалификации.

За да се улесни всичко това, на някои региони може да се предостави по-голяма автономия, за да могат да заобиколят правилата и бюрокрацията – още една идея, на която критиците на договора гледат с подозрение и смятат за твърде много прехвърляне на права. 

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.