Николова: Туризмът ще бъде включен в Националния план за възстановяване

Снимка: Архив

Работна група с участието на бизнеса и учени подготвя предложения по инструмента "Next generation EU"

Туризмът ще бъде включен в окончателния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Това заяви вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова в интервю за БТА.

Работна група с участието на бизнеса и учени подготвя предложения по инструмента "Next generation EU" в туризма, които ще са готови до края на тази година. Предстои да се оформи на тази база и финансовото им изражение, каза министър Николова и изтъкна, че е единодушно мнението, че са необходими значителни средства за подпомагане на сектора и за възстановяването му от безпрецедентната пандемия, тъй като се сблъсква с остра липса на ликвидност.

"Ние категорично подкрепяме насърчителните мерки и запазването на работните места, предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост и ще се включим с тематични идеи", допълни министърът.

Загубите от вътрешен и входящ туризъм възлизат на около 4,2 млрд. лв. по данни от НСИ и БНБ за първите 9 месеца от 2020 г. Очакванията са те да нараснат поради малкия брой туристически пътувания в края на годината. Не е изключено загубите от вътрешен и входящ туризъм да надхвърлят 5 млрд. лв. за цялата година, каза министърът на туризма.

Марияна Николова: България отново ще разчита на българските туристи за зимния сезон

Държавите членки на ЕС постепенно въвеждат ограничителни мерки до 7 или до 10 януари 2021 г., напомни министърът и посочи, че рестрикциите несъмнено се отразяват на плановете на туристите. "Според песимистичния сценарий пълен локдаун ще коства 1 млрд. лв. за зимния ни туризъм, но аз категорично отстоявам позицията да не се стига до такъв вариант", заяви министър Николова. "Стриктно се спазват разпоредбите на здравния министър и нашите единни указания за дейността на туристическите обекти и зимните съоръжения. Контролът е в ход и е безкомпромисен, защото на карта е заложен престижът на България като зимна дестинация с много конкурентни предимства и като международно признат ски център за професионалисти и любители", каза още министърът на туризма.

Марияна Николова заяви, че България настоява пред нашите партньори на Балканите границите ни да останат отворени или само в краен случай да се преминават с отрицателен PCR тест. Тя изтъкна, че има голям спад в ранните записвания, като при българите той е по-малък. Според нея по-късният старт на сезона е логичен, но страната трябва да спечели отново доверието на туристите, загубено заради пандемията. "Разчитаме на преобладаващо българско присъствие, но се надяваме и на визити "ласт минит" от Турция, Румъния, Република Северна Македония, Сърбия, защо не Израел, Молдова, Украйна и др. Очакваме да се задържи интересът към балнео- и СПА туризъм", коментира още министър Николова.

По думите й Министерството на туризма е в непрекъснат диалог с другите институции, отговарящи за управлението и планирането на европейски програми, в търсене на допълнителни възможности работещите в туристическия сектор да бъдат подпомогнати и през 2021 г. На първо време такива възможности се очаква да бъдат създадени във връзка с допълнителните средства, които бяха предоставени на Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика от Инициативата на Европейската комисия REACT-EU. Министърът напомни за различните форми на подкрепа за бизнеса досега.

Николова: Наблюдаваме обстановката за евентуално разхлабване на мерките

Въпреки че министерството работи за подготовката на Лято 2021, според министъра е твърде рано за прогнози, защото ситуацията се мени постоянно. "Ние трябва да планираме активна политика на традиционните за страната ни пазари, каквито са Русия и Германия. Работим и на още 18 пазара, които избират България за своя лятна почивка", коментира Николова и допълни, че към момента има заявен интерес от Германия, Полша, Украйна, Русия, Чехия, Израел, Великобритания и други традиционни за нас пазари. По думите й пак ще разчитаме на родните туристи, които да продължат да преоткриват страната ни като любима дестинация - независимо дали на морето, планината или някъде във вътрешността на страната. За политиката на ведомството по отношение на концесионерите на плажове министърът заяви, че ще се търси баланс в рестрикциите, като целта е задържане на интереса на бизнеса към стопанисването на плажните ивици, а и на местните управи към безстопанствените плажове.

"В неактивния сезон все още сме в процес на приключване на мерките, предвидени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето. Ситуацията с пандемията е много динамична и е трудно да се правят точни прогнози. Анализираме ефективността на тези промени и предстои да предложим нови мерки, които да стимулират и подпомогнат бизнеса", коментира още министър Николова.

Постпандемичният туризъм ще наблегне на алтернативните форми и на активния отдих, комбиниран със здравословни и СПА процедури, прогнозира министър Николова. "Паралелно с кризата дигитaлизaциятa cтaва все пo-вaжнa част от ежедневието ни. С paзвитиeтo нa тexнoлoгиитe се пoявява и ново пoкoлeниe пътници, кoитo имaт добри пoзнaния зa cъвpeмeннoтo цифpoвo paзвитиe. Друга глобална тенденция ще бъде отговорният туризъм. Tой предполага oгpaничaвaнe бpoя нa пoceтитeлитe и нa дocтъпa дo тypиcтичecки oбeкти пpи oпpeдeлeни ycлoвия. Очакваме и ръст и в индивидуалните пътувания", каза министър Марияна Николова.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Министър Николова, какви са Вашите очаквания за съживяването на туризма в страната през следващата година? Как ще изглежда постпандемичният туризъм? Кога най-рано ще се върнем на предкризисните нива като брой и приходи от туризма?

Отговор: Безпрецедентната заради Ковид кризата 2020 г. коренно промени понятията и традиционните представи в туризма. По-големи шансове имаха предприемачите с повече гъвкавост и нови решения в работата. Планирането на почивките и далечните пътувания все още са в период на най-големи изпитания и неизвестни. Очевидно ранните записвания отстъпват място на резервациите в последната минута.

Гъвкави решения според мен са водещото условие за справяне с настоящата ситуация. Много е трудно да правим прогнози кога секторът ще се върне към предкризисните си нива. По данни към 1 декември 2020 г. на Института на Световния туристически форум се очаква глобалният туристически сектор тази година да приключи със загуби на стойност 3 трилиона долара поради пандемията COVID-19. Прогнозите им сочат, че с разпространението на ваксините и въвеждане на нови правила за пътуване, загубите могат да спаднат на 1 трилион долара през 2021 г., а през 2022 г. се очаква глобалният туризъм да възстанови загубите и дори да нарасне с 25 на сто спрямо 2019 г., предпандемичният период.

Ние като институции правим всичко възможно до минимизираме рисковете. Полагаме максимални усилия да спасим сезоните съвместно с бранша и останалите сектори. Знаете, правителството начерта още в зората на Ковид заразата спешни социално-икономически мерки за над 2 млрд. лв. за преодоляването й у нас. Над 1,2 млрд. вече са насочени за заетост и социално включване за справяне с последиците от пандемията, осигурени от държавния бюджет и от Европейския социален фонд. Средства и форми за подкрепа търсим постоянно.

Сигурно е, че туризмът вече е неразделно свързан с принципите на здравословното и безопасно пребиваване. Което пък ни дава нови шансове да развиваме страната като четирисезонна дестинация и конкурентен маршрут за балнео- и СПА туризъм благодарение на изключително благоприятните ни природни дадености. Както се видя през лятото, повече шансове имаха малките населени места, семейните хотели, къщите за гости. В тях потребителите на туристически услуги могат да получат гарантирано качество, пълно спазване на медицинските изисквания и нашите антиепидемични указания, защото здравето е първостепенна ценност. Фокус в работата ни е прилагането на унифицирани протоколи за здравословни условия и безопасност, ефективна ваучерна система, по-активно публично-частно партньорство, силна програма за рехабилитация, оптимално използване на търговските ни представители в чужбина, целенасочена антикризисна реклама, ускорено издаване на електронни визи и др. Без промени в работата на бизнеса и въвеждане на иновации рестартът е невъзможен.

Несъмнено в бъдеще туризмът ще продължи да се изменя и трансформира. Почивките ще се променят спрямо познатите досега. Постпандемичният туризъм ще наблегне на алтернативните форми и на активния отдих, комбиниран със здравословни и СПА процедури.

Паралелно с кризата дигитaлизaциятa cтaва все пo-вaжнa част от ежедневието ни. С paзвитиeтo нa тexнoлoгиитe се пoявява и ново пo?oлeниe пътници, ?oитo имaт добри пoзнaния зa cъвpeмeннoтo цифpoвo paзвитиe. Друга глобална тенденция ще бъде отговорният туризъм. Tой предполага oгpaничaвaнe бpoя нa пoceтитeлитe и нa дocтъпa дo тypиcтичec?и oбe?ти пpи oпpeдeлeни ycлoвия. Очакваме и ръст и в индивидуалните пътувания.

Въпрос: Какви са разчетите за загубите на българския туризъм от началото на пандемията до края на декември?

Отговор: Икономиката ни като цяло търпи огромни поражения от разпространението на Ковид-19. По данни на УНСС за първите шест месеца на годината реалният БВП се е понижил с 3.8 на сто спрямо същия период на 2019 г. Брутната добавена стойност общо за икономиката е спаднал с 3.4, като най-голям отрицателен принос имат секторите на услугите, а хотели и ресторанти допринесоха значително, което представлява около 25 на сто от цялото понижение. В световен план прогнозите на МВФ от октомври предвиждат спад в глобалната икономика от 4,7 на сто, в Еврозоната - 8,3 на сто, в САЩ - 4,3 на сто. Що се отнася до годишният темп на спад при посещенията на чужденци в България през април той е възлизал на около -89 на сто, като по-късно има известно наваксване - общо за първите десет месеца на годината понижението е в размер на -60.6 на сто (с 6 826.0 хил. по-малко посещения).

Николова: Контролът ще е безкомпромисен, важно е всички да спазват мерките

В съответствие с по-малкия брой чуждестранни посещения през периода януари-септември 2020 г. реализираните нощувки в местата за настаняване също отчитат съществен спад спрямо съответния период на предходната година. Общо за деветмесечието темпът на понижение възлиза на -56.2 на сто. За първите шест месеца на 2020 г. най-силно свиване на икономическата активност сред всички основни сектори в икономиката е отчетено при услугите по туристическа агентска и операторска дейност в размер на -83.2 на сто. Общо за хотелиерството и ресторантьорството понижението на активността е с ?70.2 на сто. Сравнително по-силно засегнат е подсекторът на хотелиерството, при който понижението на производството достига до -76.4 на сто спрямо -38.1 на сто в ресторантьорството.

За първите 10 месеца от 2020 г. в България са отчетени над 4,2 млн. туристи в местата за настаняване. От тях над 3 млн. са български граждани. Общият спад на българските и чуждестранните туристи за този период е 49 на сто по данни на НСИ за места за настаняване с 10 и повече легла, а спадът на чуждестранните туристи е 70 на сто.

Въпрос: Ще бъде ли включен туризмът в окончателния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на България и как това ще стане - като отделен стълб или към някой от съществуващите/в кой/? Какви ще са средствата за бранша?

Отговор: Да, ще го направим благодарение на партньорството си с бизнеса и браншовите организации. За пет месеца като министър на туризма проведох над 100 срещи с представители на различните подсектори. Винаги в диалог вземаме важните решения, а това ще легитимира позициите на отрасъла във възстановителния от кризата процес. Създадохме работна група за подготовка на предложения по инструмента "Next generation EU" в туризма. Тя включва представители на Министерството на туризма, които аз посочих, и експерти от туристическите организации и от висши учебни заведения. Групата ще формира конкретни предложения до края на тази година и тогава ще говорим за повече конкретика по тях. Предстои да се оформи на тази база и финансовото им изражение. Единодушни сме, че са необходими значителни средства за подпомагане на сектора и за възстановяването му от безпрецедентната пандемия. Нека не забравяме, че той е в Топ 3 на най-ощетените стопански отрасли у нас, а преди кризата формираше близо 12 на сто от БВП. На този фон туризмът е най-големият източник на доходи в Европа, представляващ 9,5 на сто от БВП на ЕС. Освен това секторът е пряко или косвено свързан и с редица други икономически дейности от четирите стълба на плана - Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Всичко това е предпоставка за един комплексен продукт, засягащ и общата заетост, и образователния процес и квалификацията, дигитализацията, новите технологии, иновациите в транспорта и много още общи сфери на дейност.

В резултат на обективната невъзможност да упражняват дейността си предприятията в сектора се сблъскват с остра липса на ликвидност. Предприемането на национални решения, водещи до облекчения за икономическите субекти, ще повиши жизнеспособността на отрасъла и ще подобри икономическата среда. Ние категорично подкрепяме насърчителните мерки и запазването на работните места, предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост, и ще се включим с тематични идеи.

Въпрос: Какво показват разчетите на министерството за размера на подкрепата за бранша, засегнат от коронакризата до момента? Ще продължи ли занапред, как и докога?

Отговор: В последните месеци правителството и екипът ми работим много усилено да търсим конкретни възможности за подпомагане на туристическия сектор. Реализирахме пилотен проект за "Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19". Той е в помощ на малкия бизнес в туризма със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. в размер на 10 млн. лв., като бенефициент на средствата е нашето министерство. Договорите са финализирани и започна изплащането на финансови средства към 720 предприятия - туроператори и турагенти. Сумарните стойности на всичките им обороти са 1 088 848 500 лв.
Към края на ноември данните от Министерството на икономиката сочат, че над 48 млн. лв. са отпуснати на туристическия бизнес по ОПИК. От тях за микро- и малки фирми са преведени над 23 млн. лв. По другата помощ "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" са одобрени проекти на обща стойност общо около 25 млн. лв. Министерството на икономиката ще отпусне още 156 млн. лв. за компенсиране на бизнеса за втория период на ограничения, и за които могат също да кандидатстват фирми от нашия бранш.

Друга мярка, която нашата институция договори с Министерството на финансите, възлиза на 51 млн. лв. за специфична помощ на туроператори и туристически агенти. Този вид държавна помощ беше регламентирана с промяна в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Средствата са в допълнение на вече осигурената субсидия от 10 млн. лв. по ОПИК и също ще ни бъдат предоставени за компенсиране загуби на бизнеса от 1 март 2020 до края на годината. Те са натрупани заради откази от ваучери на клиенти и удържани от доставчици суми. Безвъзмездната помощ е в размер 4 на сто от оборота на туроператорите и турагентите без ДДС през 2019 г. Изпратено е уведомление до Европейската комисия и компенсации ще се изплащат след положително решение, като сроковете са много ускорени.

Социалните мерки за затворените бизнеси 60/40 и 80/20 (специално в туризма), директната помощ "Запази ме" от 24 лева на ден за осигурените на 8-часов работен ден обхващат допълнително още 356 хил. души. В бюджета за следващата година са предвидени 300 млн. за продължаване на мярката 60/40, която за туризма е 80/20 и настоявам да продължи до май 2021 г.
Правителството даде зелена светлина и на още една подкрепяща схема - за преодоляване на последиците от пандемията е осигурената държавна помощ в размер на 35 евро за всяка седалка в чартърните полети. Тя е за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на такива курсове до България с цел туризъм. Правителството осигури 55 млн. лв. за настоящата и за следващата година. Мярката е разчетена за 400 хил. туристи за двете години и вярвам, че при благоприятни епидемични условия тези пътувания ще се осъществят. Към този момент са постъпили 29 заявления за подкрепа, които в момента се разглеждат.

Николова: Ще има зимен сезон, надяваме се на 30% резервации

Преди броени дни Министерският съвет отпусна допълнително и 4 993 723 лв. за 2020 г на Министерството на туризма за преодоляване на последиците от пандемията. С тези средства се предвижда две години след отмяната на извънредното положение ведомството да предоставя държавна субсидия на туроператорите, които ползват въздушни превозвачи с валиден лиценз за чартърни полети до България с цел туризъм. Средствата са в размер 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет не по-малко от 100 места.
По мярката 60/40, която за сектор туризъм е 80/20, отчитаме запазването на близо 30 хиляди работни места. Всеки работодател със затворен бизнес може да кандидатства за 60 дни с обхват около 50 хиляди души. Дневната помощ от по 24 лв. за хора в неплатен отпуск заради кризата ще бъдат получени директно до 10 дни. Съществува и мярка за краткосрочна заетост, която също се отнася до самонаетите лица. Обезщетението за тях е 290 лв.

Голям брой лица от сектора ще получат финансиране както по ОПИК процедурите за подкрепа на микро- и малки предприятия и на средни предприятия за справяне с COVID кризата, така и по мерките за заетост, провеждани от Агенцията на заетостта, включително 60/40, "Заетост за теб", Мярка "290 лв." и "Запази ме". Това е доказателство, че те са правилно подбрани от правителството и са наистина полезни. 24 575 работни места в туризма, хотелиерството, ресторантьорството и транспорта са запазени с мярката за краткосрочна заетост на Агенцията по заетостта. До момента 1700 фирми и самонаети лица са се възползвали от нея, а платените средства са 20,7 млн. лв.

Мярката "Запази ме" беше трансформирана от 24 лв. на ден в 75/0, или хората в принудителна отпуска заради затворени бизнеси ще получават 75 на сто от осигурителния си доход. Това ще обезщетението, което ще се получава в периода 1 - 31 януари.

Работещите в туризма имат възможността да се възползват от финансиране също по програмите на Българската банка за развитие за гарантиране на безлихвени кредити на физически лица и за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на МСП, така и от механизмите, разработени от Фонда на фондовете за гарантиране на кредити.

Успех за общите усилия имахме и по искането за удължаване на мораториума за кредитиране на бизнеса заради пандемията, включително в туристическия бранш. Фирмите и гражданите ще могат да разсрочват кредитите си до 31 март 2021 г. Благодарни сме на решението на БНБ, което бе взето на база позицията на Европейският банков орган, който разреши на банките да осигурят ново разсрочване на кредитите за клиенти, пострадали от втората вълна на COVID-19. В министерството получихме много искания от туроператори и турагенти за т.нар. кредитна ваканция и това е напълно логично, тъй като туризмът е сред трите най-пострадали отрасли от кризата.

Министерството на туризма е в непрекъснат диалог с другите институции, отговарящи за управлението и планирането на европейски програми, в търсене на допълнителни възможности работещите в туристическия сектор да бъдат подпомогнати и през 2021 г. На първо време такива възможности се очаква да бъдат създадени във връзка с допълнителните средства, които бяха предоставени на Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика от Инициативата на Европейската комисия REACT-EU.

Въпрос: Останаха ли неподкрепени сегменти от туристическия бранш и какво обмисляте за тях?

Отговор: Не спираме да мислим за съдбата на всички хора, посветили се на туристическите професии. Те са лицето на българския туризъм и до голяма степен визията за страната ни е свързана непосредствено с тях. Често това са потомствени професии, поддържани с много лични усилия.

Преди броени дни подписах анекс за получаване на 3 129 600 лв. за подпомагане на специфични професии в туристическия сектор, пострадали от COVID кризата. Те са в допълнение на предходния проект по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. Решението за откриване на мярката "Подпомагане създаването и функционирането на организациите за управление на туристическите райони (ОУТР) за наемане на външни експерти" беше одобрено от Комитета за наблюдение на ОПИК на 1 декември 2020 г. Бенефициенти по помощта са близо 1500 екскурзоводи и планински водачи, които от началото на пандемията са без доходи, но сега ще имат възможност да представят местния туристически потенциал примерно с дейности по организиране на онлайн презентации и турове. Благодаря на колегите от Министерството на икономиката, на Управляващия органи на ОПИК, както и на Министерството на финансите за съвместните усилия да ни подкрепят и в този пилотен проект.

Въпрос: Моля да дадете два варианта - песимистичен и оптимистичен, за развитието на зимния сезон?

Отговор: Държавите членки на ЕС постепенно въвеждат ограничителни мерки до 7 или до 10 януари 2021 г. Рестрикциите несъмнено се отразяват на плановете на туристите. Според песимистичния сценарий пълен локдаун ще коства 1 млрд. лв. за зимния ни туризъм, но аз категорично отстоявам позицията да не се стига до такъв вариант. Стриктно се спазват разпоредбите на здравния министър и нашите единни указания за дейността на туристическите обекти и зимните съоръжения. Контролът е в ход и е безкомпромисен, защото на карта е заложен престижът на България като зимна дестинация с много конкурентни предимства и като международно признат ски център за професионалисти и любители.

Настоявам пред нашите партньори на Балканите границите ни да останат отворени или само в краен случай да се преминават с отрицателен PCR тест. Обсъждахме темата при всички мои визити в региона с колегите и бизнеса. България продължава да е интересна като целогодишна дестинация за нашите съседи въпреки пандемията, защото ни свързва автомобилен транспорт. Безспорно има голям спад в ранните записвания, като при българите той е по-малък. По-късният старт на сезона е логичен, но трябва да спечелим отново доверието на туристите, загубено заради пандемията. Разчитаме на преобладаващо българско присъствие, но се надяваме и на визити "ласт минит" от Турция, Румъния, Република Северна Македония, Сърбия, защо не Израел, Молдова, Украйна и др. Очакваме да се задържи интересът към балнео- и СПА туризма, които са много актуални в тези болни времена. Убедена съм, противоепидемичните мерки ще помогнат да има сравнително нормален зимен сезон, стига обстановката с разпространението на заразата да го позволи, както и общата дисциплинираност по мерките и социалната дистанция. Още на 21 октомври 2020 г. с моя заповед бяха въведени единни правила за противоепидемични и санитарни мерки в курортите през зимния сезон 2020/2021 г. С тях се въвеждат обща практики и база за проверка на изпълнението им. Включени са норми не само за туристите и обслужващите екипи, но и за кабинковите въжени линии, седалковите лифтове и влекове, ски училищата и ски гардеробите. Ски курортите ни отговарят на тези изисквания и очакват гостите си, за да докажат, че неслучайно страната ни получи печат като дестинация за безопасност и хигиена (Safety and hygiene travel stamp) на Световния съвет за пътувания и туризъм (WTTC). Компромис в това отношение няма да допуснем.

Надявам се нашите сънародници, както през лятото, така и сега да подкрепят зимния туризъм. Използвам повода да благодаря на премиера Бойко Борисов и министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, които подкрепиха мен и искането на бранша чрез техния председател Ричард Алибегов да се разреши заведенията в хотелите да работят на 50 на сто от капацитета си и да изхранват на график единствено гостите им.

ТУРИЗЪМ НА РЪБА: Има ли шанс за оцеляване на бранша?

Въпрос: Върви и подготовката за Лято 2021 г. При благоприятно развитие с ваксините какви са прогнозите ви за лятото на целевите за страната ни пазари за този сезон? Възможно ли е да се появи условието - на почивка само ваксинирани?

Отговор: Разбира се, работим за подготовката на Лято 2021, но е твърде рано за прогнози, защото ситуацията се мени постоянно. Ние трябва да планираме активна политика на традиционните за страната ни пазари, каквито са Русия и Германия. Работим и на още 18 пазара, които избират България за своя лятна почивка. Към момента има заявен интерес от Германия, Полша, Украйна, Русия, Чехия, Израел, Великобритания и други традиционни за нас пазари. Но всичко е много динамично и непостоянно. Пак ще разчитаме на родните туристи, които да продължат да преоткриват страната ни като любима дестинация - независимо дали на морето, планината или някъде във вътрешността на страната.

Въпрос: Предвиждат ли се някакви облекчения за концесионерите на плажове, с които да се стимулира повече плажове да са с безплатни услуги?

Отговор: За нас винаги е било много важно посетителите на плажовете да получават качествени услуги, а тази тежка кризисна година ни изправи пред неочаквани изпитания за безопасността, здравето и живота на хората - както посетители, така и обслужващ персонал. Факт е, че пандемията наложи по-строг контрол върху дейността на концесионери и наематели на плажове по договорите им. От друга страна, смятаме, че е нужен баланс в рестрикциите, за да можем да задържим интереса на бизнеса към стопанисването на плажните ивици, а и на местните управи към безстопанствените плажове. В неактивния сезон все още сме в процес на приключване на мерките, предвидени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето. Ситуацията с пандемията е много динамична и е трудно да се правят точни прогнози. Анализираме ефективността на тези промени и предстои да предложим нови мерки, които да стимулират и подпомогнат бизнеса. Стремежът е те да привлекат повече потребители от различни възрасти и с различни предпочитания, включително и хора със специални потребности, като същевременно насърчим и предприемачите.

ВСИЧКО ЗА КОРОНАВИРУСА У НАС И ПО СВЕТА ЧЕТЕТЕ ТУК

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК или iOS (Apple) ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.