Жеко Стоянов за опита му за възраждане на Движението на горяните

През 1961 г. опирайки се на репресивните служби за сигурност комунистическата партия е унищожила и последната опозиция срещу тоталитарната си власт. Движението на горяните е смазано. 22-годишният по това време Жеко Стоянов, потомствен привърженик на БЗНС, решава да възроди организацията. Събира около себе си свои бивши съученици и разпространява позиви. Дейността му обаче скоро попада в полезрението на „Държавна сигурност”. Младите съзаклятници са поставени под наблюдение, а разговорите им прилежно записвани и документирани от агентите. В една ранна сутрин, Жеко Стоянов е арестуван в дома си. 

 „На другия ден в пет часа сънувам странен сън - Ямбол гори и едни войници - като немски, се подпрял. В този момент някой чука на вратата”, разказа той преливането на съня в действителността. Арестуван е. Побоищата се отлагат, докато Жеко Стоянов и неговите съзаклятници са прехвърлени в София. 

Инквизициите в килията продължават месеци наред. Побоите са придружавани с дълги и изтощителни разпити. По време на следствието е арестувано и момчето, което е разпространявало позивите срещу комунистическата власт.

Отбелязаха 70 години от създаването на горянските чети в България (ВИДЕО)

Процесът срещу групата на Жеко Стоянов се води в Ямбол за назидание на роднините и близките на съзаклятниците. Заседанията продължават точно една седмица. 

В съдебната зала майка му припада. Там е съпругата, детето му, което е на 3 години. На 2 декември 1961 година 22-годишният младеж чува присъдата си – смърт чрез разстрел. 

Жеко Стоянов очаква всеки ден да бъде отведен за разстрел. Започва да пише стихове. Един от тях е посветен на жена му Донка.

„Душата ми е пленник окован, не си ли ти, о, моя радост.

И всеки трепет мой и зов, в повяхналата рано младост”.

Това е изповед зад решетките в очакване на смъртта. „Чакам, чакам и на 19 януари ме преместиха”, разказва Стоянов.

Минават няколко тягостни месеца, през които всеки ден Жеко Стоянов очаква най-лошото. До момента, в който го уведомяват, че смъртната му присъда е отменена. 

По думите му неговата съпруга се е жертвала за него. „Жена ми тя си даваше живота заради мен…”, каза Стоянов. В килията той получава фалшивата молба за развод - два дни след като е чул смъртната си присъда. 

Гаврата с Жеко Стоянов продължава. Този път с един от най-милите спомени от малката му дъщеря. „На свиждането жена ми ми беше донесла кичур от косата й. Дъщеря ми правеха опити да я продадат… детето ти искат да вземат”, разказа Жеко Стоянов. 

Идва 1964 година, когато се навършват 20 години от девети септември. Жеко Стоянов е амнистиран. Той излиза на свобода пет дни след баща си, който също е освободен от затвора. Семейството се събира в малката къща в село Люлин за първи път от години. 

След затвора Жеко Стоянов работи като миньор, асфалтаджия, бояджия, хамалин. Споделя че има десетки професии, но всички те свързани с тежък физически труд. Неговата дъщеря, Ваня, чиято детска плитка остава в офицера от Държавна сигурност в затвора, израства с любов към литературата. Завършва педагогика, а Жеко Стоянов споделя, че неговото минало не и е попречило. Поне не в началото. 35 години след като излиза от затвора заедно с възрастния си баща той вижда края на комунизма. 

Жеко Стоянов става депутат от Обединените демократични сили след изборите през 1997 година. Една от най-големите житейски драми, с които се сблъсква семейството му обаче отново е свързана с Държавна сигурност. Дъщеря му, Ваня Жечева, вече е член на Комисията по досиетата. И тогава с нейния подпис трябва да бъдат разсекретени документите, според които нейният баща, осъден на смърт по време на комунизма, е посочен за информатор на Държавна сигурност. Документите от онази среща през далечната 1955 година, когато Жеко Стоянов е бил едва на 16 години. 

Така завършва тази изповед на осъдения на смърт Жеко Стоянов. Днес той е далеч от кулоарите на парламента и интригите на политиката. През годините той е преживял много. Но едно нещо не се е променило. Любовта на жена му. Същата, която е чула през сълзи присъдата: „смърт чрез разстрел”. Същата, която е занесла отрязаната плитка на невръстната им дъщеря в килията. Днес те продължават да бъдат ръка за ръка. Любов, проверена през годините. Отвъд смъртта. 

Целия разговор гледайте във видеото. 

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.