Снимка: iStock
Това сочат данните на БНБ
Брутният външен дълг в края на януари 2023 г. възлиза на близо 45,1 млрд. евро (49,9% от прогнозния Брутен вътрешен продукт - БВП), съобщава Българската народна банка (БНБ). Това е с почти 3,963 млрд. евро (9,6%) повече в сравнение с края на януари 2022 г. (над 41,120 млрд. евро, 48,6% от БВП).
В края на януари 2023 г. краткосрочните задължения са близо 8,204 млрд. евро (18,2 на сто от брутния дълг, 9,1% от БВП) и се увеличават с близо 1,412 млрд. евро (20,8%) спрямо януари 2022 г. Дългосрочните задължения са близо 36,9 млрд. евро (81,8% от брутния дълг, 40,8% от БВП) и се повишават с близо 2,6 млрд. евро (7,4%) спрямо края на януари 2022 г.
КНСБ: България трябва да поиска преразглеждане на 3% дефицит
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление” в края на януари 2023 г. е 10,108 млрд. евро (11,2% от БВП). Спрямо края на януари 2022 г. нараства с над 1,888 млрд. евро (23%).
Външните задължения на Централната банка са над 2 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). Те се повишават на годишна база с 95,6 млн. евро. Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции” са 6,06 млрд. евро (6,7% от БВП). Те се увеличават за една година с почти 1,174 млрд. евро (24 на сто) спрямо края на януари 2022 г.
Външните задължения на „Други сектори” са почти 12,628 млрд. евро (14% от БВП) и нарастват с 215,8 млн. евро (1,7%) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на почти 14 263 млрд. евро (15,8 на сто от БВП), което е с 589,4 млн. евро (4,3%) повече спрямо края на януари 2022 г. То традиционно е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 31,6 на сто към края на януари 2023 г., при 33,3 на сто година по-рано.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.
