От Камарата излязоха с позиция ден преди заседанието на НСТС

Българската стопанска камара (БСК) се въздържа от подкрепа на проекта за бюджет и средносрочната бюджетна прогноза, съобщиха от Камарата. Националният съвет за тристранно сътрудничество ще проведе заседание във вторник, на което се очаква да бъде разгледан и проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2024 г. 

В мотивите на БСК се посочва, че предложеният законопроект като цяло предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за преминаване към реално програмно бюджетиране, административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги, обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги, промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне размера на таксата за битови отпадъци на база количество, мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда, както и мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход. 

Какви са корекциите в Бюджет 2024

Според БСК икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи, казват още от БСК.

„Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги", се казва в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в еврозоната от 1 януари 2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. Затова от БСК предлагат да се обсъдят мерки за подобряване ефективността на държавните предприятия и намаляване на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Редактор: Маргарита Стоянчева