„Епохата на автократите” и „Времената на силните мъже” – къде сбърка демокрацията?

Новият стопанин на Белият дом е Доналд Тръмп. За целия свят безспорно това е най-важната новина от изминала седмица. Много се каза по темата, но за какво може би не сме достатъчно далновидни? Виктория Бояджиева се срещна с международния анализатор и завеждащ политическия отдел на „Файненшъл таймс” Гидиън Рахман, за да обсъдят темата.

Господин Рахман, всички погледи са насочени към Америка. Доналд Тръмп отново влезе в Белия дом. Какво следва сега за САЩ? И не само - това кръстопът ли е за целия свят?

- Абсолютно да, така мисля. Доналд Тръмп няма да следва политиката на Джо Байдън, която основно се състоеше в подкрепа към други демократични държави по света и създаване на съюзи с други демокрации в Европа и Азия. Вместо това мисля, че Тръмп ще протегне ръка към Путин. Това от своя страна би насърчило антидемократичните сили в Европейския съюз. Подобен сценарий води до истинска и съществена промяна в световната и европейската политика. Политическите виждания на Джо Байдън, съответно и на Камала, в известен смисъл са повлияни от времето след световните войни, когато Америка осъзна, че трябва да бъде дълбоко ангажирана със сигурността на Европа и Азия. Тръмп обаче съживи различен възглед, който всъщност съществуваше в Америка през 30-те години на миналия век, а именно „Америка на първо място”. Това е фразата на Тръмп. Но това беше фраза, която изолационистите на Америка използваха през 30-те години. Виждането на Тръмп понастоящем е: „Вече не е нужно да бъдем световните полицаи. Това е загуба на пари. Просто ще се опитаме да направим Америка по-силна от всички останали, ще направим много пари. Светът може да се грижи сам за себе си.”

Републиканците си върнаха Аризона, печелят и общия вот

Доналд Тръмп е един от персонажите в книгата Ви „Епохата на автократите”. С какво той кореспондира с този така наречен от Вас профил на „силния човек”? Как да разпознаем един „автократ” в нашето съвремие?

- Една от основните общи характеристики е култът към личността. Това са всички лидери, които казват, че са уникални, специални и следователно трябва да им дадем власт. Възможно най-неограничена власт, защото те могат да решат проблемите на страната по начина, по който една демократична система не може. Така Доналд Тръмп, например, през 2016 г. описва проблемите на Америка. И тогава той казва: „Аз сам мога да ги оправя, само аз”. И според мен това правят всички тези лидери. И следователно, след като кажат това, те създават извинението да централизират властта около себе си и също така да разрушат контрола и баланса, които в една демократична система обикновено биха ви попречили да имате свръхцентрализация на властта. За да стане това факт, те започват да унищожават независимите медии, независимата съдебна система и т.н.

Байдън и Тръмп ще се срещнат в Белия дом на 14 ноември

Може ли да се каже, че „Епохата на силния човек” е и ерата на слабия дух?

- Ерата на силния човек започна през 2000 година с деморализацията на духа в Русия, когато Путин идва на власт. Русия премина през много хаотичен период през 90-те години и имаше копнеж за стабилност. Путин отговори на това. Но когато президентът на Русия дойде, той не каза, че ще превърне тази страна в автокрация. Всъщност той каза, че ще завърши прехода на руската държава към демокрация. Другото става ясно с течение на 20 години.

Как мислите, антидемократичната вълна се надигна заради тези лидери или те дойдоха на власт заради вълната?

- Мисля, че винаги е смесица. Знаете ли, въпреки много различните национални контексти тези лидери винаги се възползват от кризите в техните страни. Путин например казва: „Вижте Русия през 90-те години - хаос, корупция, огромен спад в стандарта на живот. Извлича и полза от тази носталгия по стабилността на Съветския период. Има предпоставки, които са необходими, за да позволят на тези лидери да влязат. Но след като влязат, те променят системата и се опитват да се укрепят във властта на всяка цена. Когато Путин дойде през 2000 г., ние си помислихме, че този стил на лидерство на силен човек, тип Сталин, принадлежи на историята и че наистина има само един начин да се управлява модерна държава и това е чрез демокрацията. Но след примера, който дават лидери като Путин, Си Дзинпин, Ердоган в Турция, може би Моди в Индия, да отстояват личността, а не системата, все повече лидери и избиратели по света си казват: „Добре, може би има друг начин”. Така се стига до вълна от тези популистки силни лидери по целия свят, включително в крайна сметка в Съединените щати с Доналд Тръмп.

Как да разпознаем автократа от самото начало?

- Границата между автократ и популист демократ е не е много ясна. 

А и къде по скалата са диктаторите? 

- Това са хора, които наистина не спазват закона. Те са хора, които развиват култ към личността. В Китай дори записват мъдри мисли на Си Дзинпин в Конституцията на страната. Те също така често са националисти, защото са склонни да казват, че ще се застъпят за обикновените хора и за нацията. Казват: „Представлявам нацията, разбирам нацията и ще отстоявам нейните интереси.”

Екипите на Зеленски и Тръмп са се договорили да започнат подготовка за среща между двамата

Повечето от хората, които имат право на глас, са родени в мир.Забравихме ли уроците от световните войни? 

- Със сигурност е вярно, че хората, които имат пряк спомен от световните войни са все по-малко и по-малко. Може би колкото по-дълго имаме мир и стабилност, хората забравят рисковете на автократичната система, защото просто гледат всички социални проблеми на настоящата ни система. Ако трябва да посочим едно единствено събитие, крайъглен камък за демокрацията, бих казал, че това е финансовата криза от 2008 г. Тя наистина разби вярата  на много хора в демокрациите. След това те се разочароваха. Усъмниха се, че капиталистическата система не работи чак толкова добре след като има такъв спад в заплатите в Съединените щати и в Европа. За мен всъщност демократичният свят се възстанови доста добре и показа изобретателността и гъвкавостта на демокрациите да измислят начини за смекчаване на някои от проблемите, но това създаде период на популизъм и недоволство. Ситуацията се усложни още повече сега от пандемията, при която много хора се почувстваха ощетени.

Хората са чувствителни към свободата си и в същото време подкрепят хора, които ограничават свободата им, така ли?

- Да, това е малко парадоксално, нали? Но, знаете ли, мисля, че друго нещо, което със сигурност дестабилизира западната политика в момента, е мигрантската криза. Антидемократите казват: „Вижте, нашата система се проваля. Силна и истинска ли е една държава, ако не контролира границите си добре? Популистите заявяват „Не ни харесва това, а нашите политици не изглеждат в състояние да го спрат.” Чуваме подобни популистки призиви от Виктор Орбан или Тръмп, които коментират: „Добре, мога да го направя - ще изградя стена, ще депортираме хора.” Сега изборите в Австрия препотвърждават това. Имаме демократично избран лидер, който говори не просто за отказ на нови мигранти, но за депортиране на хора, които вече са австрийски граждани, но са с друг цвят на кожата. И това е расизъм, който се завръща в отговор на осъзната криза. Тези силни авторитарни лидерите се хранят с кризите. Те казват, че не можем да си позволим нормални демократични правила в условията на криза. Всички те твърдят, че са демократи, но и че нямаме подходяща демокрация, защото елитите я контролират. Те предефинират демокрацията, твърдейки че те са истинските демократи, защото са сред хората и срещу елитите.

Защо Тръмп беше подценен за трети пореден път

Каква беше грешката на демокрацията, за да има достатъчно хора, които вярват в идеи, които я подкопават отвътре?

- Демокрацията не е съвършена, така е. Винаги ще има хора, които са недоволни от ситуацията. Но когато тези хора дойдат на власт, народът в крайна сметка стига до извода, че те почти неизменно са корумпирани. Грижат се за себе си, за семействата и приятелите си. Те не представляват народа. Ако погледнете историята на популизма, най-често, когато тези хора стъпят на власт, не са много компетентни и разочароват собствените си последователи. Така че, ако не унищожат демокрацията ,след това често биват отстранени на следващите избори. Тръмп загуби през 2020 г., отчасти, защото се не справи с пандемията.Той се върна, да, но ще видим до кога. Демократичната система може да държи тези популистки лидери под контрол, ако успяваме да запазим демократичната система. Всъщност мисля, че една от причините да се страхуваме за бъдещето на западната демокрация е, че ако погледнете анкети в Съединените щати, по-възрастните хора казват, че е много важно да се живее в демокрация. Сред младите това убеждение отслабва. Същото е в големи части от Западна Европа, а това е опасно. Така че не малко хора съзнателно изберат силен, авторитарен лидер. 

Непременно ли са лоши автократите? Някои нации предпочитат силната ръка.

- Има примери за хора, които са управлявали автократично, които не са били корумпирани, но са много редки. Често се дава за пример Сингапур. Но клопката при автократите е, че колкото по-дълго са на власт, толкова повече се откъсват от реалността. Може да мислиш, че първоначално представляваш хората, но ако си на власт 20 години и всички се страхуват от теб, всички гледат към теб, накрая полудяваш. И също започваш да вярваш, че си незаменим, защото всички ти казват, че си незаменим. Освен това става твърде опасно да се оттеглиш, защото все си нарушил закона, откраднал си пари или хората около теб. Ще има последствия, отмъщение или дори затвор. Много рядко е автократ в крайна сметка да не си помисли: „Добре, аз заслужавам да бъда най-богатият човек в страната или един от най-богатите хора в страната. Виж всички неща, които съм направил”. Винаги казват, че правят всичко за страната си. Никой не си казва: „Аз просто съм алчен” Дори Ким Чен-ун в Северна Корея ще ви каже, че той защитава севернокорейския народ, дори когато докарва страната до глад докато внася скъпо уиски за себе си.

Трябва ли да се борим срещу автократите и как? 

- Някои хора може да кажат добре, само журналисти като вас се интересуват от свободата на словото. Защо би му пукало на един беден човек за това. Това е аргументът на китайците - ние нямаме свобода на словото, но имаме висок стандарт на живот, което е по-важно от това дали вестниците могат да кажат каквото искат. Аз разбирам този аргумент, но в крайна сметка не го приемам. В крайна сметка, след като потиснеш свободата  - свобода на словото, свобода на съда, свободни избори, всъщност страдат и обикновените хора. Защото, ако погледнете света, най-богатите страни в света всъщност са демокрации. Това са държави, които повишиха стандарта на живот на обикновените хора, защото не позволяват на корумпиран елит да поеме страната им и да я управлява за своя собствена изгода, което в крайна сметка е начинът, по който автокрациите завършват. Освен това когато хората стават по-богати, те не са доволни да живеят в автокрации - няма сигурност на правата на собственост. Няма сигурност, че ако управлявате бизнес, че властта няма да реши, че иска вашия бизнес. И затова трябва да сте в демократична система - за да имате защитата на закона и защитата да можете да кажете публично какво се случва. В една демократична система в крайна сметка трябва да спечелите спора. 

Значи оръжието е информацията? 

- Информация, но също така и позоваването на закона. Например, когато Тръмп се опита да саботира предходните избори в Съединените щати, беше важно е да не му се размине. Може би ако погледнем назад, една от грешките, които Байдън направи, беше, че след изборите той и неговите хора си мислеха, “ако веднага изправим Тръмп пред съда, това ще разкъса страната.” И те чакаха, чакаха и чакаха, и сега, може би са чакали твърде дълго. Тръмп никога няма да бъде съден.

Какво са Вашите наблюдения за България? Какво е нашето отношение към автократите?

- Мисля, че България е като много от държавите, които са били в Съветския блок. Вие сте в ЕС отдавна и виждате ползите от това. Но винаги се прокрадват въпроси около това доколко е ефективен съюзът, адекватни ли са регулациите, във вашия случай – с мигрантския проблем отслабва ли държавата ви. Много страни в Европа задават въпроси за войната в Украйна и за тях са приемливи мнения като „Може би ние провокирахме Путин, може би разширяването на НАТО беше грешка, може би това е сценарий на Америка да завземе Европа”. Аз не вярвам в тези аргументи, но бих бил изненадан, ако ги няма в България.