Разказва „Дойче Веле”

Летните горещини и самба - ритъмът на сърцето на Бразилия. „Ние сме много щастливи, когато свирим. Всички се усмихват, щастливи са. Нашият музикален инструмент е продължение на тялото ни. Това е страст. Когато свирим, емоциите текат”, казва 32-годишата Мари Брага.

Тя участва в една от традиционните школи по самба, които се състезават помежду си в легендарния самбодром. Репетират близо година, често до 01:00 часа през нощта.

Самбата обединява всички в Бразилия - от тези, които току-що са се научили да стоят прави, до тези, които все още могат. 

„Самба никога няма да изчезне. Тя е нещо, което ни принадлежи напълно, което идва от нас и изнасяме по целия свят”, казва Мари. 
 
Самба и Рио вървят заедно. Независимо по кое време на годината, независимо къде, хората се събират за Samba De Roda. Музикантите седят в кръг и пеят заедно с гостите. Независимо дали на плажа в Ипанема или в баровете в центъра на града.
 
Защо тази любов? Защо тази преданост? Защо тази радост?

Има отговор, казва Мари. Семейството ѝ се готви за много гости. Чичо Ренато е зает в кухнята. От три дни готви месото за Feijoada. Яхнията сега може да е пир, но някога била храна за роби.
 
Мари обича да прекарва време с родителите си. Нейният пра-пра дядо е бил роб. Feijoada и самба са афро-бразилски. Наследството и страданието на предците не са забравени.

Доминго фамилиар – така Бразилците наричат типичната неделя. Семейството излиза, яде заедно и се наслаждава на времето си заедно. Децата играят, а родителите танцуват. Животът е хубав. Хората учат самба от деца. 

„За това става дума - да се събираме и да празнуваме”, казва Мари. Тя е смятана за талант на самба сцената – пее, свири на почти всеки инструмент, може да си изкарва хляба от изпълнението си и обича да радват другите.

В навечерието на фестивалa в Рио: Школите по самба с последни репетиции
 
Едно събитие разпалва любопитството на Мари - Samba do Trabalhador. То привлича до 3000 гости всеки понеделник. Организаторът - Муасир Луз, се смята за жива легенда. Но ръцете му вече не се подчиняват. Преди 17 години композиторът на самба разбира, че нещо не е наред.
 
„Опитах да вдигна безимения си пръст и не се получи. Казах на колегите си след шоуто. Това беше началото. Тогава разбрах, че имам Паркинсон”, разказва той. Въпреки че днес Муасир трудно твори самба, тя му дава сили да продължи. Текстовете му са весели или носталгични. Те дават на сърцето му убежище или силата да се излее всичко – болка, тъга, любов. 

Въпреки болестта, той продължава да композира. Тъй като писането му е трудно, използва мобилния си телефон. Въпреки всичко му предстои отново концерт пред много хилядна публика.
 
„Тази болест обича да те вижда как страдаш. И аз няма да ѝ дам тази възможност. Ще се забавлявам, ще пия, ще ям каквото искам. Когато свърши - свърши”, казва той. Сега е на 66 години. „Само на 66”, казва той. И иска да изживее много повече.
 
„Той вече ни е дал своето наследство. Много е специално да срещнеш такъв уникален човек”, казва Мари. 
 
Преди 20 години Samba do Trabalhador трябвало да бъде обикновено събиране на музиканти, празнуващи помежду си, като противовес на концертите през уикенда. Сега това е събитие, което не само привлича туристи, богати и бедни, но и ги обединява.
 
„Тук забравяме социалното неравенство. Всички ставаме едно. Самба дори събира красиви жени с грозни момчета. Не знам как става”, казва Муасир. Музикантите се сливат с публиката. Става празник за сърцето. Самба умее да прави това.

Повече гледайте във видеото. То е част от предаването „Истории от света” на „Дойче веле”, което се излъчва всяка неделя от 21:30 ч. и сряда от 22:30 ч. по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле” и в ефира на „Събуди се” по NOVA всеки уикенд.

 
 
 
 
Редактор: Ина Григорова