„Темата на NOVA”: На един полет разстояние (ВИДЕО)

Около 10 милиарда души всяка година правят над 370 милиона обиколки на Земята. Светът вече е на един полет разстояние – пътуваме все по-бързо, все по-удобно и до все по-далечни места, за които поколенията преди нас не са си и мечтали да видят. Но военните конфликти, финансовите кризи и трагичните авиоинциденти поставят въздухоплаването в нова, различна реалност. Погледнато така, не е учудващо, че всеки втори се сблъсква с аерофобия - страх от летене. В същото време данните от самолетния трафик показват, че само за няколко години пътниците, които избират въздушен транспорт, са се увеличили няколко пъти. Как се овладяват все по-тежките задръствания във въздуха и закъсненията на полети и какви са промените и уловките за пътниците след разширяването на Шенгенското пространство?

Всеки пасажер се качва на борда с надеждата броят на излитанията му да е равен на броя кацания. Понякога обаче това не гарантира щастливия завършек на пътуването. Точно преди седмица минути преди полунощ близо 300 души, сред които и деца, тръгват от Лондон за София със същия план. На българска земя обаче се оказват в капан без изход, заключени в ръкава, а после и на самия аеропорт.

„Тръгнахме в посоката, в която единствено можеше да се върви. Стигнахме до врати, които така и не се отвориха”, спомня си бившият здравен министър Асена Сербезова, която била на полета. Спасението дошло след близо час. Денонощие по-късно транспортният министър свика спешна среща. Важната задача пред държавата, митниците, „Гранична полиция”, Главна въздухоплавателна агенция и наземните оператори е как да посрещат пристигащите на българска земя по въздух, особено от страни извън Шенген. „Това е вече трето провинение за три седмици. Свършваме с глобите, започваме с истинските наказания. Българските граждани имат право да получат абсолютно същото обслужване, каквото e и в другите летища по света”, категоричен беше Гроздан Караджов.

Транспортният министър се закани да се преустанови „това унизително мотаене по коридори, слизане по стълби, возене после пак с автобус и минаване чак тогава на паспортна проверка”. Буквално за часове въведоха минимални стандарти за качество на услугите на най-големия аеропорт у нас, каквито с месеци преди това дори нямали описани на хартия.

Докато у нас властите все още търсят начин да разделят кацащите от трети страни от тези от Шенген, задачите в по-голям мащаб – под небето над Европа - са други. След над 10 години преговори, в началото на този месец Съветът на Европейския съюз постигна съгласие и увеличи прага на закъснение на полет, след който пасажерите да имат право на компенсация от 3 на 4 часа за по-близките дестинации. За дългите ще трябва да са минали поне 6 часа.

„Когато една авиокомпания знае, че тя няма да плаща обезщетение при закъснение до 4 часа, ще ни се наложи да висим повече по летищата. За нас по-важният въпрос е как да задължим компаниите, които не са от Европейския съюз, но пътуват към Европейския съюз, също да попадат в обхвата, защото понастоящем те не са длъжни”, разясни изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители Богомил Николов.

За компаниите, които са задължени от еврозаконодателството да плащат обезщетения обаче, е непосилно да покрият всички претенции от пътници, които сега варират между 250 и 600 евро при закъснение над 3 часа. Това коства над 8 милиарда евро годишно на бранша. Част от компенсациите дори са напът да тръгнат нагоре, което зарадва пътуващите, но и ги накара да се замислят за чия сметка ще е това.

„В един момент, когато самолетните компании започнат да обезщетяват с много големи суми, те няма да могат да си ги покрият от билетите на клиентите, които не са били закъсняващи, и трябва да плащат за онези, които са закъснели. Може да се окаже, че самолетните компании трябва да фалират и ние да ходим пеш”, разсъждава Георги Керелов.

На летище „Васил Левски“ в София всички погледи са вперени в таблото с надежда закъснение изобщо да няма. „Притеснявам основно в първия да няма, за да не стане грешка с втория. Мисля, че всичко ще е наред в крайна сметка. Досега не ми се е случвало някакво огромно закъснение – в рамките на 15-20 минути най-много”, коментира Станислава. Тя обаче не крие, че не знае как точно да постъпи, ако самолетът закъснява с над 3 часа.

Отговорът: „Досега, ако Вие не подадете жалба до авиокомпанията за закъснението, няма да получите такова обезщетение. Докато сега тя ще бъде длъжна да преведе на всички пътуващи в даден полет сумата в някакъв срок. Не е необходимо да попълваме формуляри и жалби”, обясни Николов.

До 4 месеца Европарламентът трябва да реши дали промените все пак ще влязат в сила. И докато европейските институции обсъждат след колко часа закъснение да бъдат компенсирани пътуващите, проверяваме как в Унгария се справят със закъсненията.

„Вече 7 години съм в процеса по планиране, справяне с всякакви кризисни ситуации във въздуха. 24/7, 365 дни в годината, дори на Коледа, и на Нова година. Около 40 души през деня и близо 25 нощем сме тук, готови да откликнем на всяка ситуация на борда на нашите самолети в Европа”, казва Ищван Шайти. Той отговаря за Обединеното кралство в Оперативния контролен център на нискотарифна компания в Будапеща. Там работят 9011 души от над 100 държави. На най-горещия стол за смяната – този на „мозъка на всички операции“, както я наричат, седи Тими.

Макар и редки, инцидентите при въздушния транспорт понякога достигат мащабите на бедствие. На 12 юни тази година самолет с над 240 души на борда се разби в жилищен района в Индия. Оцеля само един пътник. Анализите на авиоинцидентите, обаче, показват, че броят на жертвите намалява драстично през последните две десетилетия.

„Всяка година има над 40 милиона полети по света. Статистиката казва, че се случват 2 до 3 тежки, фатални инцидента на година. През 2023 г. имахме само един такъв инцидент с 80 загинали. Има други години, в които има 2 или 3. Средната вероятност да попаднем в такъв инцидент е 1 на 15 милиона. Всичко друго, което правим, дали караме ски, дали сме някъде на морето, дали сме на планина, дали сме в кола, дали сме дори в кино и в театър, всъщност вероятността е по-голяма и правим нещо по-рисковано”, твърди пилотът Марио Бакалов.

Той отговаря за стотици животи всеки път, когато седне на работното си място. Отговорностите му не приключват с това да транспортира пасажерите от точка А до точка Б, колкото и далеч да са те на световната карта. „Преди всеки полет самолетът се проверява задължително от нас, пилотите. Това е от една страна по документация, от друга страна самите системи в самолета, и от трета страна сме задължени преди всеки полет да направим обиколка около самолета, така нареченият outside check или walk around, в който да видим най-важните неща, свързани със самолета - колесници, крила, гуми и така нататък, дали всичко е в изправност. Така че самолет не излита, без да бъде проверен. Безопасността в авиацията не е опция, тя е просто задължителна”, казва пилотът.

Въпреки всички проверки, всеки втори, който се качва на борда, се сблъсква с повишена тревожност. "Кабинният екипаж е трениран, обучен да успокоява такива хора. От време на време ми се случва и аз да си поговоря с няколко от тези пътници, защото хората искат да видят кои са тези, на които се доверяват всъщност. Преди време на дълъг полет през Океана получих обаждане от моите колеги от кабинния екипаж, че има пътник, който има притеснения и искал да говори с мен, за да се увери, че знаем пътя от Америка за Европа над Атлантически океан, че знаем точно къде да завиваме и как да навигираме”, споделя Бакалов. Отговаря за безопасността, за пристигането навреме, а когато не е в пилотската кабина – прави онлайн обучения срещу аерофобия - страхът от летене. Все пак не всичко е изцяло в неговия контрол. „Имам голям респект от природата. Все пак летим с 950 км в час на 12 км височина при ветрове, дъжд и бури. Миналата седмица, например, имахме от Лондон слот поради лошо време. Слотът означава, че не получавате право за излитане и трябва да излетите в дадено време. Това дадено време, обаче, беше 4 часа напред във времето, което доведе напълно неразбиране защо. Има си обаче причина. Някъде из маршрутите, улиците в небето, се получава много трафик - тапи, както от София до морето, например. Затова трафикът се регулира. Не тръгват всички наведнъж. В крайна сметка компанията реши да нулира целия полет”, разказва пилотът.

Дори много по-малки закъснения водят след себе си ново, тъй като целта на авиокомпаниите е самолетите им да прекарват колкото се може по-малко време на земята. В авиокомпанията с 237 самолета Ищван е намерил ново име за това – „авиационен тетрис“.

Въпреки всичко българинът лети все повече. „Няма самолет, в който да се качите, и той да не е пълен. Борбата в момента между градовете е да вземат паркомясто за нискотарифна авиокомпания. Тези, които летят до България – всяка една от тях има поръчки за 40-50 самолета до 2030 година. Има ли паркомясто – това означава 200 души всеки ден. Като имате 10 самолета, това са 2000. Като имате 100 самолет, това са 20000. Като ги завъртите в 24 часа по няколко пъти, това означава, че вие може да имате 500 000 в един ден”, пресмята директорът на Института за анализи и прогнози в туризма Румен Драганов. Средно всеки българин е пътувал около 7 пъти през изминалата година.

Тази година всички авиокомпании очакват ръст на пътникопотока от и до всяка точка на света – с милиони. „Все по-масово става. Има една статистика, която казва, че в следващите 18 години световният трафик ще се удвои. Всички трябва да се подготвим - авиокомпании, летища, също така институциите, които се занимават с авиация. Разбира се, трябва подготовка за това нещо и то ранна. Затова повечето големи летища в света строят терминали”, казва МАрио Бакалов.

Технологиите също правят тази прогноза все по-реалистична. В началото на юни за първи път изцяло електрически самолет превози пътници до летище в Ню Йорк. Расте и жаждата на човека да преоткрива света около себе си и да стига все по-далеч.