Над 150 рекорда, една мечта: Кристиан Лопес - да прекрачиш границите на тялото и ума

Да изкачиш височината на Еверест няколко пъти, докато си в сграда в Испания. Да тичаш на токчета, заднешком, с белезници, с превръзка на очите. Да балансираш стол или дори планински велосипед… на брадичката си. Да бъдеш мъж с хронична диагноза диабет тип 1, която привидно ограничава физическите ти възможности, но всъщност отключва огромния потенциал на тялото и съзнанието ти. Да не можеш да си поемеш дъх от умора, но всъщност да дишаш с пълни гърди, защото си сбъднал мечтата си. Това е част от необикновения живот на един обикновен испански университетски преподавател. Кристиан Лопес е автор на над 150 подобрени рекорда на „Гинес“. За някои се готви с години, други му отнемат само няколко месеца. Не се спира пред нищо, не слага ограничения на възможностите си, в неговия речник не съществува словосъчетанието „не мога“. За сметка на това умът му е изпълнен с думи като „мечти“, „стремежи“, „изпълнени цели“, „постоянство“, „непоколебимост“… И постоянните въпроси – защо пък не, какво ако… Те водят в живота му необичайни приключения, симпатични лудости и гонят скуката. С широка усмивка, която не слиза от лицето му, оптимизъм, неспирен ентусиазъм, необятни вяра и увереност, че невъзможни неща и на практика, и на теория няма, той вдъхновява с действия и с личен пример завладява и заразява. Ексклузивно пред nova.bg Кристиан Лопес разказва за пътя към мечтите, който всеки е способен да си проправи. Сам.

♦ Здравей, Кристиан! Приятно ми е да се запознаем!

Здравей, много съм щастлив, че съм тук с теб!

♦ Знам, че постоянно трупаш рекорди, като вече имаш над 150.

Да, непрекъснато се стремя към рекорди! Всички са свързани със солидна подготовка и физически усилия. Не всички разбират колко е трудно, затова ти благодаря!

♦ Постиженията ти са наистина възхитителни, но ще започна от самото начало – какво беше твоето детство?

О, детството ми винаги е било много динамично. Все бях на улицата и играех футбол или тенис с приятели. Дядо ми - бащата на майка ми, беше неотлъчно до мен. Именно той ми предаде ценностите на един спортист, като винаги ми казваше следното: „Кристиан, бъди смел, за да успееш да преодолееш всички предизвикателства пред себе си”. И до ден-днешен тези думи звучат в главата ми. Макар той да си отиде през далечната вече 2003 г., все още усещам подкрепата му и се старая да съм най-добрата версия на себе си. Дължа всичко на него.

♦ Как започна приключението ти с подобряването на рекорди? Кой беше първият и как се почувства в онзи момент?

Всичко започна през 2017 г., когато изкачих най-много стълби за един час в една от най-известните сгради в Толедо. Нарича се Ел Алкасар. 41 пъти изкачих девететажна кула, като слизах с асансьор. Преди това вече бях обиколил цяла Европа, подготвяйки се из различни сгради. Бях изкачвал дори 60-етажни здания в Германия, Англия и Нидерландия. Аз зорко следях рекордите на „Гинес” и си мечтаех да видя името си там. Ето, че се реших. Постижението ми е още по-трудно, защото имам диабет тип 1. На 12-годишна възраст ме диагностицираха с тази болест. Оттогава постоянно се опитвам да си намирам поводи да бъда непрестанно активен, но лекарите не ме съветваха да практикувам спортове с висока интензивност. Насочваха ме към пилатес, плуване, статично колоездене, а аз все ги питах защо да не мога да правя по-интересни неща. Не се примирих и се записах в клуб по лека атлетика. Тренирах усърдно и не изпитвах затруднения да покривам нормативите. Така доказах, че дори хората с хронични болести можем да постигаме големи неща.

♦ Кое беше най-трудното изпитание пред теб?

Честно казано ми е много трудно да отлича едно, защото всяко ми е коствало усилия и време. Все пак мога да изтъкна този – в продължение на една седмица слизах и се качвах по стълби. Всеки ден по 14 часа, последният дори бяха 21 часа. Беше страшно, имайки предвид цялата натрупана умора. Това разстояние беше равностойно осем пъти на изкачването на височината на Еверест. Представяш ли си колко ми беше трудно? Особено с моя диабет.

♦ И какво почувства накрая? Умора или може би огромен адреналин от постигнатото?

Изпитах най-вече адреналин, да. Вече можех да вдигна победоносно ръце и да кажа, че съм постигнал целта си. Макар че, честно да ти призная, и да не бях успял, пак щях да се чувствам горд. През цялото време си мислех да дам всичко от себе си, за да постигна мечтата си, но и да не се справя, ще знам, че съм вложил сърцето си. Чувството ми беше необяснимо, но най-близо е безкрайното удовлетворение.

♦ Колко време обикновено ти отнема подготовката за един рекорд?

Най-малко съм прекарвал шест месеца в подготовка, а най-много – три години. Вярно е, че съм в много добра физическа форма, а това е фундаментално за моите предизвикателства. Отделям страшно много време, за да съм сигурен, че когато заявя официален опит, той ще бъде успешен. Например през юли направих сполучлив опит за рекорд на живо по известна спортна телевизия в Испания. Той се състои в най-много главички с футболна топка за час. За подобряване ми бяха необходими над 11 341 докосвания. Брутално постижение! Над две години посветих на подготовката за този рекорд – започнах през февруари 2023 г.

♦ Като запален фен на футбола това ми звучи впечатляващо. Изглежда ми невъзможно, но ти си доказал многократно, че няма невъзможни неща. Много от постиженията ти съчетават устойчивост и оригиналност, но как избираш „странните“ рекорди, които да подобриш?

Най-напред поглеждам в статистиката на „Гинес”. Там има повече от 140 000 рекорда. Пиша ключови думи на английски според дисциплините, които владея, и започвам да избирам кое да подобря. Написах „да вървиш заднешком“ - нещо, което правя много добре. Виждам, че има различни дистанции - 50 метра, 100, 200, 1 км, 10 км, и стартирам тренировките, за да видя кои нормативи ще мога да покрия. Подавам молба за официален опит и се записвам. Междувременно обаче виждам, че през това време имам възможност да жонглирам с три обекта наведнъж и да подобря още един рекорд. Така си казвам, че мога да комбинирам двете неща. Виждам дали ми се отдава и се осмелявам да подобря ново постижение. Имал съм и рекорди, в които е трябвало да тичам в права линия с превръзка на очите, носейки на поднос различни предмети. Тичал съм и на 9-сантиметрови токчета. За мен мотивацията идва от това да изляза от монотонността на ежедневието. Адски много се забавлявам и го приемам като мое хоби. Никак не е лесно да поддържаш високо ниво на физическа форма толкова много години и да си в кондиция.

♦ Вече спомена диагнозата диабет, но как всъщност той промени живота ти и се превърна в източник на сила, а не в ограничение? Имало ли е момент, в който си бил напът да се откажеш?

Да, да имам диабет тип 1 неведнъж е поставяло трудности пред мен. Замислял съм се дали мога да продължа. Тъкмо в такива моменти е много важно да тренираш и ума си, защото понякога, когато си достигнал лимита на физическите си възможности, именно съзнанието те води докрая. Дори не подозираш каква сила има в умовете ни. Винаги се опитвам да прожектирам в мислите си как ще се справя в конкретно предизвикателство, особено имайки предвид трудностите, които може да ми създаде диабетът. Когато нивата ми на глюкоза се повишат много или пък спаднат до критични нива, имам план как да се справя. В първия случай обикновено имам обилно отделяне на пот, получавам крампи и сърцебиене, а във втория е сякаш на колата ви ѝ е свършило горивото. Колкото и да искаш – не можеш да се движиш. Опитвам да предвидя ситуациите, затова си нося сокове, безалкохолни, както и глюкоза. Все пак понякога е много трудно да продължа, защото имам сериозни болки в мускулите на краката, ръцете, дори на лицето. За всички тези тежки моменти се опитвам да се подготвя като ги разигравам предварително в съзнанието си и така знам какво да правя, когато ме сполетят.

♦ Казваш, че рекордите са твое хоби. Тогава каква е професията ти?

Аз съм университетски преподавател, като моят предмет е физическото възпитание във връзка със здравето. Обичам да помагам за подобряването на живота на хората. В моите курсове има хора с диабет тип 1 и 2, патологични състояния, затлъстяване, фибромиалгия. Съставям им програми за тренировки, за да им съдействам с това да живеят пълноценно със своите заболявания. Освен това се занимавам с мотивационно ораторство. От съвсем малки деца до възрастни хора – искам всеки да се чувства добре в живота си, без да се сравнява с никой друг. Всеки е уникален сам по себе си и има специални качества. Тези виждания опитвам да предам на другите и това ме изпълва с надежда.

♦ Има ли някой рекорд, който все ти се изплъзва и те дразни, че не си го подобрил?

Наясно съм, че не мога да постигна всичко. Знам, че съм правил наглед невероятни неща и все още се целя в много рекорди. Например – за скачане на въже – колко скока ще направя за една минута или за час? В продължение на две години аз разучавах това и дори видях, че има състезание. Развиваха невероятна скорост на скоковете. Изглежда просто, защото го правят с лекота, но всъщност е доста сложно. Бях много близо до този любопитен рекорд, но не успях. Това обаче изобщо не значи, че няма да опитвам отново.

♦ Каква е дневната ти рутина, имаш ли дни без тренировки?

Опитвам се всяка седмица да има по един ден, в който да почивам. В това време се разхождам, отделям време за близките си. През останалите шест дни обаче не спирам да усъвършенствам физиката си, дисциплиниран съм да тренирам по едно и също време, по три-четири часа. Трудностите идват, когато тренирам за няколко рекорда едновременно в един ден. Давам пример – тренирам едно след друго силата си, баланса си, както и мощта на мускулите на краката си. Опитвал съм да задържа планинско колело на брадичката си, за да подсиля мускулите на врата си. Това ми беше необходимо и за последния ми рекорд – с главичките. Така че опитвам да комбинирам повече от едно упражнение, за да постигна по-ефективно множеството си цели.

♦ Как се промени като човек от първия си рекорд досега? Какво научи за себе си чрез физическата болка, изтощението и преживените предизвикателства?

Най-вече това, че човешкото тяло притежава невъобразима сила, особено в неблагоприятни ситуации. Дори когато ти е много тежко и си на косъм да се откажеш от мечтите си, трябва да знаеш, че има нещо специално, което ни мотивира да даваме най-доброто от себе си. Разбира се, това ме е научило никога да не се предавам, да опитвам до последния възможен момент, защото умът и тялото ни могат да ни изненадат приятно в най-напрегнатите ситуации. Всички имаме невероятен потенциал, но трябва да го тренираме ден след ден, за да открием своите лични максимуми. От първия до последния ми рекорд никога не съм си представял, че ще счупя толкова много и различни върхови постижения, защото всеки в нещо е най-добър - един в изкачването на стълби, друг в бягането, трети в баланса… Не ми беше минавало през ума, че ще успея да постигна толкова на брой рекорди и то с такава значителна трудност. Всичко това ми доказа именно, че невъзможни неща буквално няма.

♦ Ти сподели, че си обиколил Европа по време на подготовката си. Кой чуждестранен град те е вдъхновил най-много?

Без съмнение най-впечатлен бях от престоя си в Германия. Там не отидох заради рекорд, а за да изкача най-високата катедрала в света – тази в Улм. Тя разполага с повече от 700 стълби. Провеждаше се състезание и изобщо не очаквах, че хората ще пеят за мен и ще скандират името ми. Изненадах се, че вече знаят за мен и ме подкрепят. Това много ме развълнува и ме мотивира, защото се почувствах забелязан и оценен. Сякаш бях със своето семейство.

♦ Какво знаеш за моята родина – България? Посещавал ли си я и възможно ли е да те видим да подобряваш нов рекорд именно тук?

Виждал съм в интернет, че България предлага много възможности за страхотни рекорди сред природата. Страната ви притежава много красиви места. Много искам да посетя Рилския манастир. Тази обител се намира в невероятна сграда, възхищавам се на архитектурата му. Ще се радвам да посетя България по случай нов мой рекорд, но и само като турист. Знам и че имате много високи планини, изкушавам се да изкача върховете им, които са почти трихилядници. Би било прекрасно да дойда и да счупя нов рекорд в България и да опитам истинско кисело мляко.

Снимки: Instagram/_recordman

♦ Много благодаря за думите ти! Поканен си официално в България.

Ще се възползвам!

♦ Много бих искала да знам за какво си мечтае Кристиан Лопес?

Най-вече се стремя да продължа да изненадвам сам себе си с това, което съм способен да направя. Бих желал да продължа да правя опити, дай Боже успешни, в трудни за изпълнение дисциплини - например, да ходя на две ръце. Мечтая за още рекорди, от една година тренирам за това. Все още трябва да упражнявам силата на ръцете си, но аз винаги започвам от много ниско ниво и с постоянство и упорство успявам да достигна съвършенство. Мечтите се сбъдват само със здрава работа ден след ден.

♦ За финал, ако трябва да предадеш няколко вдъхновяващи думи на нашите зрители, какви биха били те?

Бих посъветвал хората да правят това, което ги кара да се вълнуват. Животът е твърде кратък, за да го прекарате във вършене на неща, които не ви носят щастие и удовлетворение. Не слушайте какво ви казват другите. Това, че нещо се харесва на тях, не бива да ви влияе. Призовавам да изживеем живота си с ентусиазъм и емоция, фокусирайки се върху това, което кара сърцата ни да бият учестено, защото само и единствено така животът ще има смисъл. Ако си щастлив, не забелязваш кой ден от седмицата е, живееш пълноценно и даваш най-доброто от себе си.

Целия разговор гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова