Без телефон, без интернет, без връзка със света: Как се оцелява в пустинята на „Бърнинг мен"

Всяка година в края на август цял град се появява в пустинята Блек рок в Невада. Градът е част от оцеляващият експеримент "Бърнинг мен". За първи път в българския ефир през това приключение ще ни преведе - от първо лице - нашият кореспондент отвъд океана Галина Петрова.

Преди да се отправим към това приключение обаче ни трябва сериозна подготовка - уреден лагер с кемпер или стабилна палатка, запаси от вода и храна, генератор за ток и принадлежности за оцеляване.

Един от основните принципи на Бърнинг мен е радикалната самостоятелност - затова е важно винаги да носите респираторна маска, защитни очила - едни за през деня, когато слънцето е заслепяващо, и едни за през нощта - с чисти стъкла. Трябва да носите също така забрадка или шал за покриване на цялата глава, раница с воден резервоар или термус, който може да е на вас през цялото време, челна лампа или лампи за през нощта, слънцезащитен крем, както и зимна шапка, ръкавици и палто.

Веднъж пристигнал, губиш представа за реалността - без обхват, без каквото и да е валута, без течаща вода и електрическа мрежа само километри от каравани и палатки, гигантски арт инсталации и десетки хиляди души свободни да изразяват себе си както намерят за добре.

Как започва тази идеалистична утопия?

През 1986 г. мъж на име Лари Харви, след тежка любовна раздяла, решава да изгори фигура на човек на плажа Бейкър в Сан Франциско заедно с приятели си Джери Джемс. Първата статуя е едва 25 метра висока и олицетворява пускането или освобождаването.

С течение на времето групата от хипита привлича толкова много последователи, че властите в Сан Франциско забраняват традицията и тогава "Бърнинг мен" намира своето ново място в пустинята. Оттогава стотици хиляди души от целия свят посещават мястото, което наричат “дом”

За първи път в българския ефир получамваме и ексклузивна разходка в небето над Блек рок сити”

От птичи поглед може да се види петограма, в който стои часовника - около 16 квадратни километра площ, както и красотата от която е заобиколен. Центъра на града е наречен плая или пясъчен плаж и се разпростира на около 11 кв.км. В него е трудно, ако не и невъзможно, да видиш всяка една арт-скулптура и повече от хората, развиват т. нар fomo или страх, че са пропуснали нещо.

Километрични опашки от бягащи от фестивала „Бърнинг мен”​

“Тук се чувстваш свободен да строиш, да даряваш, да прегръщаш всеки, който срещнеш, да бъдеш свободен да правиш живота си по-красив и по-шарен. За пръв път отидох на "Бърнинг мен" в много тежък за мен период в личен план. Мога да кажа, че "Бърнинг мен" и този лагер, който създадохме преди 10 години, спаси живота ми в много отношения. Помогна ми да се откъсна от материалното, помогна ми да погледна на проблемите си отвисоко и те станаха малки”, споделя Петро Душков.

Петро Душков е един от старите бърнари, както сами се наричат - група българи от Западния бряг, дръзнали не само да стартират този лагер с името "Кукер", който сега има над 120 души, а и да показват в него българската култура.

Мария Бобев и нейният съпруга Петър също са сред основателите. Тя с усмивка си спомня за 2023 г. когато хиляди останаха в кален капан.

“Когато заваля, всички бяхме заклещени тук и беше много весело", споделя тя.

Сред принципите на фестивала е, че пустинята остава толкова чиста, колкото е намерена, разтребена до последната свинска опашка. Всеки носи торбичка и събира боклуците след себе си и след другите. Усилието е взаимно.

Лагерът “Кукер” не е само български, в него може да намерите хора от целия свят, включително сънародници, пътували от България специално за фестивала. Всяка година лагерът организира традиционна вечеря, на която се сервира таратор, шопска салата, сухи мезета и разбира се българска скара.

Но най-атрактивното нещо в него е арт колата “Кукер”, която събира над 40 човека в движение и около 50, ако е спряна. Пълна с 20 000 вата звукова система, дигитални устройства, стотици кабели, светлини и контролери, тя е истинска атракция за сетивата.

“Решихме да използваме барабани на пералня и добавихме диско топлки, за да отразяват светлините. Добавихме чанове, защото по света има много традиции с подобни маски, а нашите кукери се отличават от това, че всички са окачени с много чанове”, казва дизайнерът на колата Юлиян.

А на пясъчната плая конкуренцията е голяма - арт коли за милиони долари, които са сцени за едни от известните ди джей в света.

Тази година, на една от големите сцени, по време на акробатичен балет, се чу и "Притури се планината".

Кулминацията на фестивала е изгарянето на Мъжа - ритуал, който ни позволява да се освободим от старото и да започнем на чисто. Зрелище, което запечатва погледите на всички посетители, служители и доброволци.

“Започнахме да работим по идеята на направим регионален "Бърнинг мен" в България, като най-вероятно ще се опитаме да го наречем "Балкански бърн", за да привлечем хора от съседни държави”, казва още Петро.

“Ние никога не спираме да танцуваме и тази година, в дъжда, във ветровете, големите бури, ние пак танцувахме”, споделя Мария.

Друг основен принцип на фестивала е декомерсиализацията - "Бърнинг мен" отхвърля търговията и консуматорството. До миналата година, когато организаторите стартираха кампания за набиране на средства, защото поради липса на спонсори фестивалът страда.

Не липсват и инциденти, както и странни събития, заобиколени от много полемика. Тази година 37 годишен руснак беше намерен мъртъв, според властите в локва от кръв. А жена, която твърди, че не е знаела, че е бременна, роди с помощта на медицинския екип там.

Повече гледайте във видеото.