Актьорът е у нас по покана на фестивала „Синелибри“, където получи награда за изключителен принос към киноизкуството

Той е един от най-добрите актьори на нашето време. Любимец на режисьора Паоло Сорентино, за почитателите на киното Тони Сервило няма нужда от представяне. В България е по покана на фестивала „Синелибри“, където получи награда за изключителен принос към киноизкуството.

Житейският му път започва от едно малко градче близо до Неапол, а творческият от театъра. Създава своя трупа и точно там се запознава с младия режисьор и сценарист Паоло Сорентино.  Филмите „Божественият“ и „Великата красота“ носят на Сервило световна слава. А на Сорентино – наградата „Оскар”.

В творческия си път е изиграл Силвио Берлускони, нобеловия лауреат Луиджи Пирандело, Папа Павел VI и скандалния италиански премиер Джулио Андреоти. Сервило два пъти е печелил Европейската филмова награда. Много са и отличията в родната му Италия. През 2020 година "Ню Йорк Таймс" го нарежда сред най-добрите актьори на 21 век.  В България е за първи път и ще представи новия филм на Паоло Сорентино „Помилване“.

Преди всичко искам да Ви благодаря, че приехте поканата за това интервю. Добре дошли, за мен е удоволствие?

И аз много благодаря.

Светът познава Вас, познава Вашите филми, но пред коя публика се изправяте по-смело? Пред тази тук в България или тази в Италия?

Трябва да кажа, че с италианската публика, разбира се, имам навик, който прави всичко едновременно по-лесно и по-сложно. Българската публика не познавам, защото съм тук за първи път. Имах щастието да играя в театъра в много европейски столици. Никога не ми се беше случвало да идвам в София, но, съдейки по реакцията след вчерашната прожекция на "Великата красота" - тя беше толкова топла, че истински ме развълнува. Струва ми се, че българите много ценят работата на Сорентино и следователно и моята работа.

Ще говорим след малко и за българската публика и за филмите, които идвате да представите тук, но вашият голям пробив в световното кино е, след като сте на 40. От всичко, което се случи след това – какво не ви хареса?

Вярно е, винаги съм си представял, че театърът ще бъде целият ми живот. И театърът действително е моят живот. Действително започнах малко късно в киното, бях на около 40. Имах щастието да работя предимно, бих казал почти изключително, в авторско кино – с големи режисьори, интелектуалци, така че преходът от театъра, който винаги съм правил, дори като продуцент с моята трупа -  към авторското кино, беше преход без травми. Не беше нито рязък, нито болезнен. Това, което не ми харесва в киното е, че индустрията и производството го превзеха изцяло. Затова и много млади хора, които търсят различни начини на изразяване, не могат да намерят своя път. Това наистина ме притеснява.

Какво се променя за един актьор, когато целият свят започва да се интересува от него. Тежат ли ви очакванията да коментирате футбол, политика, прогнозата за времето?

Да, за съжаление това се случва. Аз предпочитам да говоря преди всичко за филма си, който промотирам, за моята професия в киното, за театъра, а не за личния си живот. Много често ми задават въпроси, на които не искам да отговарям.

Тоест – все пак успявате да държите шоубизнеса под контрол във вашата кариера?  

Да, напълно.Абсолютно.

Казвали сте във ваши интервюта, че възприемате театъра като съпротива, възможно ли е киното да бъде възприемано така?

Театърът е останал, заедно с големите изкуства - особено класическата музика, единствената форма, в която трупа актьори или оркестър полагат човешко усилие за диалог чрез великото произведение на драматург или композитор, достигайки по споделен начин до хората в една зала, където се създава общност около красотата на един голям текст. Всичко това е напълно човешко – няма технологии, няма машини. В този смисъл театърът е място на човешка съпротива.

А смятате ли, че киното трябва да влияе на обществените процеси? Питам Ви във връзка с филма, който ще представяте днес. В него играете ролята на президент, който се колебае какво да предприеме по темата за евтаназията. До каква степен според вас киното  може да влияе на тези процеси?

Има и винаги ще има филми, които поставят на преден план такива въпроси, като предлагат идеи, които подхранват размисъла на публиката. В Италия например от години има оживен дебат относно закона за края на живота. Мисля, че този филм, когато излезе през януари в Италия, ще се включи именно в този дебат. И ще продължи да се говори за това

Можете ли да ни представите филма „Помилване“, който ще покаже на българската публика, но не като актьор, а ако бяхте негов зрител?

Бих им препоръчал да гледат този филм. Той е за президента на републиката - човекът, най-висшата фигура в италианската държава,  който е в края на своя мандат и трябва да вземе много важни решения, като се оставя да бъде ръководен от съмненията си, гледайки към бъдещето и отказвайки да вярва, че миналото винаги съдържа най-добрите решения.

В кариерата си сте играли президенти, премиери, политически фигури. Имате ли отговор на въпроса защо властта блазни толкова много хора?

Изиграл съм много политици, хора от властта, но това е по-скоро случайност, отколкото мой личен избор. Сорентино е много привлечен от изследването на психологията и душата на властимащите. Трима от тези властимащи, които съм играл, са във филмите на Сорентино, макар тези филми да не са непременно за властта.

А Вие разбрахте ли – възможна ли е темата за политиката без корупцията, лицемерието във властта?

За съжаление често мислим, че политиката и корупцията са неразривно свързани. И това няма как да се промени. Но това никога няма да ме накара да мисля, както искат самите корумпирани, че политиката е нещо лошо. Но въпреки всичко - политиката е благородно изкуство, чиято задача е да урежда отношения та между хората в едно общество.

Споменахте преди малко Сорентино – работите заедно от почти 40 години. Не толкова често актьор и режисьор работят заедно толкова дълго време заедно. При вас защо се получи?

Той ме беше гледал в един от филмите на Марио Маркони. Следеше и моите постановки в театъра, който бях създал в Неапол. Определено много го харесвам, и мисля, че и той много ме харесва. Когато ми предложи първия филм, говорихме много, не можех да му откажа, но едва при втория вече намерихме пълно разбирателство. Всичко стана много естествено. Много е просто – чувствам се напълно спокоен, когато той е зад камерата, а той се чувства спокоен, когато аз съм пред нея.

Позволява ли да му се месите?

Разговаряме много, особено след като ми даде сценария, обсъждаме качествата на героите, които иска да се развият. Но аз никога не се намесвам в режисьорската му работа, а той, като режисьор, понякога се намесва в моята актьорска работа, както е нормално.

Вие представихте пред българската публика "Великата красота". За вас самия — открихте ли „великата красота“? Какво е тя?

Мисля, че великата красотата е нещо, което ни изненадва внезапно, нещо, което не трябва да търсим, а което идва при нас, когато не го очакваме,  когато сме разсеяни от живота. Наоколо има толкова много красота — просто трябва да можем да я видим, а често сме слепи за нея.

Благодаря Ви за това интервю!

Грацие!

Последвайте ни