От руините на Паленке до ритуалите на Папантла – пътуване през историята, културата и магията на страната

Време е отново да подредим виртуалните си куфари и да потеглим на път. Поредната спирка в „Непознатите земи“ ни отвежда на другия край на света - в Мексико. В тази земя на контрасти древното и модерното съжителстват в необикновена хармония. Сред джунглите, пирамидите и цветните улици се преплитат историите на маите, испанските конкистадори и съвременните мексиканци - хора, за които животът е празник, а музиката е начин на дишане.

В сърцето на джунглата и наследството на маите

Пътешествието започва дълбоко в мексиканската джунгла. Далеч от столицата и земите на страховитите ацтеки екипът ни навлиза в територията на маите - цивилизация, чиито следи векове наред са били скрити под гъстата зеленина. Днес, благодарение на нови технологии и специален радар, учените успяват да сканират хиляди квадратни километри от полуостров Юкатан, разкривайки десетки древни градове и храмове.

„Непознатите земи”: Експедиция в джунглата на маите

Тези открития дават нов поглед върху живота на маите, върху тяхната архитектура, вярвания и социален ред, но поставят и много въпроси. Как са изчезнали тези развити общества? И какво можем да научим от тях днес?

Градът на духовете - Паленке

С местния водач Гиермо пътешествието продължава към Паленке, в щата Чиапас. Някога там е кипял живот, градът бил важен търговски център, който свързвал крайбрежието с планините. „Около VI век повече от 20 хиляди души са живели тук“, разказва Гиермо, докато сочи руините, обрасли от вековни дървета.

Два века по-късно градът е напуснат. Никой не знае със сигурност защо. Джунглата постепенно поглъща всичко, а откриването му започва едва в средата на XIX век.

Днес археолозите са изследвали едва два процента от територията му - хиляди храмове и къщи все още спят под зелената пелена на времето.

Маската на Пакал Велики

Сред най-знаковите находки на Паленке е гробницата на Пакал Велики - владетел, управлявал 68 години. През 1952 г. археолозите откриват в един от храмовете погребална камера с изящна нефритена маска, обсидиан и мидени черупки. „Нефритът идва от планините на Гватемала. За маите това е бил символ на сила и висок статут. Маската е направена специално за пътя му към отвъдното, защото смъртта за маите е само преход“, обяснява Гиермо.

„Непознатите земи”: По следите на ацтеките в Мексико (ВИДЕО)

Това откритие променя разбиранията на учените по света. До този момент никой не е вярвал, че подобни погребални ритуали могат да съществуват извън Древен Египет.

Пазителите на джунглата

Днес сред руините на маите продължават да живеят техните наследници. В околностите на Паленке е домът на племето Лакандони - едно от малкото, което все още пази езика и традициите на предците.

„Ние прекарваме целия си живот тук, в джунглата. Тя ни храни и ни дава всичко необходимо. В замяна ние я пазим“, споделя Енрике Чанкин, местен майстор, който изработва гривни и украшения за туристите.

Тези хора са живият мост между древността и съвремието - общност, която се адаптира към модерния свят, без да изоставя корените си.

Кампече - портата към Новия свят

Пътешествието отвежда екипа към бреговете на Мексиканския залив и пристанищния град Кампече. Някога това е била една от портите към Новия свят — място, от което са отплавали корабите, натоварени със злато и съкровища за Испания.

„Кампече е единственият запазен колониален град в Мексико. През XVII и XVIII век достига разцвет като едно от главните пристанища на страната“, разказва Кристи от екипа.

Градът е опасан с масивна крепостна стена с осем бастиона и четири порти. Днес всяка сграда там е боядисана в ярки цветове, а закон изисква фасадите да останат такива - като спомен за времето, когато Кампече е бил перлата на континента.

Мерида - сърцето на Юкатан

Следващата спирка е Мерида - град, в който испанското наследство среща ритъма на латиноамериканската душа.

„Преди да дойда тук, бях в Мексико Сити, но Мерида е истинското лице на Мексико - музика по улиците, файтони, усмивки, аромат на бурито и текила“, разказва Джеймс, който е фотограф от Калифорния.

Тук всеки ден е празник, всяка вечер е сцена - място, където миналото и настоящето живеят в едно цветно съзвучие.

Как е изглеждала столицата на империята на ацтеките (ВИДЕО)

Чичен Ица — чудото на света

На час път от Мерида се издига Чичен Ица - един от най-запазените и внушителни комплекси на маите, част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО и сред Новите седем чудеса на света.

Най-емблематичната му постройка е Храмът на Кукулкан. Той представлява пирамидална структура, изградена с изумителна математическа точност, съобразена със слънцето и звездите. „Под главния храм се намират още две пирамиди. Първата е висока десет метра, втората - двадесет, а най-голямата, която днес виждаме, е 30-метровият Храм на пернатия змей“, обяснява гидът.

Маите използвали дългосрочен календар, по който отброявали епохите. Когато през 2012 г. приключил последният им „бактун“, мнозина решили, че това е краят на света. „Всъщност това бе просто краят на 5125-тата година от цикъла - едно ново начало, а не край“, усмихва се местният водач.

Водата - свещената сила

В околността на Чичен Ица джунглата крие сенотите - подземни езера, в които маите извършвали свещени ритуали. „С естествената светлина и природата около теб се чувстваш като русалка“, казва турист, дошъл от Франция.

Дори днес тези места носят усещане за мистика. Стотици хора идват всеки ден, за да се потопят в студената вода и в магията на древността.

Папантла - танцът към небето

Последната спирка на пътешествието е край Канкун, на брега на Карибско море, където небето се изпълва с ритуала Папантла - древен танц на благодарност към боговете за дъжд и плодородие.

„Започнахме да се учим още на пет години. Височината на стълба е 18 метра, понякога и 30. В началото страхът е голям, но после изчезва. Музиката те води“, разказва млад участник от групата.

С флейта и полет, вплетен между облаците, ритуалът остава жив през вековете - символ на връзката между човека и природата, между земята и небето.

Повече гледайте във видеото.

Последвайте ни