Мястото на България в конфликтните точки в света - Украйна и Ивицата Газа

Новината, която дойде от „Файненшъл Таймс”, че Николай Младенов вероятно ще оглави изпълнителен комитет, част от следвоенната управленска структура на Газа, е доказателство, че България може да излъчва способни хора, които да спечелят международното доверие. Преди години той беше и посланик на ООН, който отговаряше за близкоизточния мирен процес и тогава отзивите бяха, че е се е справил много добре откъм безпристрастност. Това каза Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Той изрази надежда, че факторите, които не зависят от Младенов, ще се задвижат в положителна посока. И допълни, че към момента споразумението за мир буксува и остават много неясни въпроси.

Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество каза, че ако Младенов заеме тази длъжност, това не е свързано с България, а с личните му качества.

Димитров коментира и ситуацията в Газа. Той каза, че „Хамас” заявява, че израелските удари продължават, а Израел твърди, че организацията продължава да набира нови войници. И двете страни имат претенции една към друга, че не се спазва мирният план, допълни той и подчерта, че „Хамас” продължава да бъде най-силния фактор в Газа.

Войната в Украйна

Иванов и Димитров коментираха информацията, че ЕС иска България да поеме гаранция от 1,2 млрд. евро по заема за Украйна.

Иванов каза, че вече повече от година се говори по темата как да бъдат използвани замразените руски активи в полза на Украйна, като съюзниците търсят вариант как най-евтино да бъде осигурено финансирането на страната за военните разходи и бюджета. „Опциите не са безкрайни – или използването на замразените руски активи, или теглене на заеми от ЕС по подобие на други механизми като SAFE. Третият вариант е всяка страна да отдели от собствения си бюджет или да тегли заем, за да подкрепи Украйна”, обясни още той.

Иванов допълни, че голяма част от тези замразени активи са блокирани в Белгия и страната иска гаранция, че ако се стигне до съдебно решение за възстановяването на тези средства на Русия, тя няма да ги плаща самостоятелно - тежестта ще бъде разпределена между страните членки на ЕС. А всяка страна, пропорционално на икономическата си тежест, ще поеме гаранции за определена част от този дълг. Това, което ще бъде предоставено на Украйна, са 165 млрд. евро, от тях 115 млрд евро ще бъдат за подкрепа на военната индустрия, а 50 млрд.евро за подкрепа на държавния бюджет, посочи още той.

Димитров обясни, че няма да има общ заем от името на ЕС, защото няма съгласие за такъв – Унгария вече заяви, че е против. И затова вероятно ще се стигне до индивидуален принос от страна на европейските държави във фонд за Украйна. „Досега не съм чул българските власти да имат изявена позиция по този въпрос", допълни той.

Целия разговор гледайте във видеото.