Да плуваш като делфин: Той стана петкратен олимпийски шампион без ръце и с атрофирали крака (ВИДЕО)

Да бъдеш силен във време на силни глобални изпитания, психически предизвикателства на един постоянно променящ се свят, изпълнен със социалноикономически и чисто лични премеждия. На всички ни това се струва адски трудно, но да бъдеш силен, когато си изправен пред предизвикателството да се справяш с ежедневието си без ръце и с атрофирали още при раждането крака, а въпреки това усмивката да не слиза от лицето ти… Какъв е ключът? Силен характер, адаптивност, несломим дух, роден от отчаянието, но решен никога повече да не му се поддава. И така, Габриел Араужо се адаптира по невероятен начин към това, което е отредила за него съдбата — например използва пръстите на краката си, за да държи телефон или дистанционно, и дори чисти зъбите си, като държи четката с пръстите на краката си. Всъщност съдбата изобщо не му е отреждала негативни събития. Дали защото той сам е решил така? Да, той решава, че ограниченията няма да определят възможностите му и започва да плува като същински делфин, а движенията му са толкова изящни, колкото и бързи. Те му носят десетки медали, пет от които олимпийски, и то златни. Той не спира да се усмихва и да благодари, защото не е важно какво точно ще постигнеш в живота си, а как ще го направиш.

Здравей, Габриел! Благодаря, че прие поканата!

Здравей! Много ми е приятно да се срещнем!

Габриел, нека започнем отначало — какво си спомняш от детството? Какво дете беше и кога се зароди обичта ти към водните спортове?

Бях много добро дете, имах смели мечти, за които ми казваха често, че са невъзможни. Бях и дете, което винаги искаше да бъде в центъра на всичко, много социално и дружелюбно хлапе, постоянно заобиколено от хора, с много приятели. Откакто се помня, се стремя да надминавам себе си с всеки изминал ден и да се адаптирам по-добре в обществото.

Майка ти казва, че си започнал да се занимаваш с плуване, когато твоя учителка те е записала на състезание, без да ѝ каже. Какво си спомняш от онези първи дни в басейна, когато откри, че можеш да бъдеш различен по най-необикновения начин?

Винаги казвам, че беше любов от пръв поглед. Професор Агилар де Фрейтас ме запозна със света на параолимпийските спортове, изобщо с параолимпийското движение. В онзи момент аз открих нещо, на което можех да разчитам - 100% автономност. А аз, като човек с увреждане, винаги съм търсил самостоятелност. Плуването поражда в мен смесица от чувства - любов, радост и независимост.

ЕКСКЛУЗИВНО ПРЕД NOVA: Говори единственият атлет с 5 поредни олимпийски титли в историята на спорта

Кога осъзна, че плуването няма да бъде просто терапия или забавление, а мисията на живота ти?

Когато се върнах от Парапанамериканските игри в Лима през 2019 г. Тогава, без много опит – независимо дали говорим за житейски, или просто за необходимата строга дисциплина на спортист, постигнах забележителни резултати, които доста надминаха очакванията ми. Тъкмо от онзи момент нататък реших да започна да вярвам повече в себе си и да покажа, че с всяко състезание мога да стигам все по-далеч.

Как семейството ти те подкрепи в това пътуване — особено майка ти Инейда и дядо ти, за когото говориш с толкова много обич?

Винаги съм могъл да разчитам на тяхната уникална подкрепа, която безспорно е от фундаментално значение за мен. Те бяха тези, които винаги вярваха в мен, и то много повече, отколкото аз самият вярвах в себе си. Във всеки един момент те не спряха да бъдат до мен и да ме окуражават. Вярваха, че мога да постигна велики неща. Истински късметлия съм да имам толкова специално семейство. Ден след ден ме уверяваха, че мога да се справя, дори когато ми беше най-трудно. Без тях щях да бъда нищо. Всичко, което правя, е и винаги ще бъде посветено на тях – на майка ми, баща ми и сестрите ми.

Кои бяха най-трудните моменти по пътя — физически и емоционално — и как успя да ги превърнеш в сила?

Определено връщането след пандемията беше много трудно, като причините са няколко. Най-вече заради лични проблеми, а необходимостта да оставя семейството си в такъв труден период за мен беше много тежко бреме. Но близките ми отново ме подкрепиха много и продължихме заедно в преследване на една-единствена цел - въпреки че сме физически далеч, винаги да сме един до друг във всеки един момент. Това ме успокоява и мотивира всеки ден да съм на висотата на професионален атлет и да бъда шампион.

Казват, че си изключително дисциплиниран и обичаш да тренираш в Жуиз ди Фора. Как преминава един типичен ден за теб между тренировки, учене и личен живот?

Животът ми е изцяло посветен на плуването и то е моят основен приоритет. Тренирам 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Всичко в моето съзнание е част от тренировките ми и в тяхна полза – много съм дисциплиниран. Опитвам се да поддържам ума си в добра кондиция, да мисля позитивно и да поддържам постоянна физическа активност. Разбира се, обичам да се отдавам на сън и на почивка, когато съм много уморен след тренировките, но докато текат те, се фокусирам напълно, отдавам се изцяло и чупя рекорди всеки ден, във всяка тренировка. Аз буквално се настройвам така - пристигам на състезанието с това мислене и готов да отработя всеки детайл, който трябва да бъде коригиран по време на надпреварата.

История за триумфа и битките на „различните”: Олимпийската шампионка Кастер Семеня

Твоят треньор Фабио Антунеш казва, че си „ракета във водата“. Кой е най-ценният урок, който си научил от него – в спорта и в живота?

Със сигурност ме е научил на желязна дисциплина, да бъда отговорен към тренировъчния процес, да извличам максимума от себе си всеки ден, дори в дните, когато съм си мислил, че не мога, съмнявал съм се в способностите си. Фабио ме научи да не подхождам импулсивно, а интелигентно. Така винаги имам план и знам как да постъпя във всяка една ситуация. Използвам тези виждания както в спорта, така и в живота. Дисциплината е най-големият урок и основният ни метод на работа.

Нямаш ръце и движенията ти във водата наподобяват тези на делфин. Как успя да превърнеш това, което мнозина биха нарекли ограничение, в най-голямата си суперсила?

В параолимпийските спортове всеки има своите различия и въз основа на моето увреждане аз трябва да се боря с оръжията, които притежавам. Всъщност, логично, следвайки именно разсъжденията и философията на моя треньор Фабио, винаги се стремя да мобилизирам цялото си тяло и да използвам физическите си данни като превъзходство, а така с времето се научих винаги да изпълнявам перфектното движение. Впоследствие мнозина ме оприличиха на делфин. Аз просто използвам наличния си арсенал, за да покажа, че няма невъзможни неща, дори в моето състояние.

Когато спечели първия си златен медал в Токио, светът видя не само шампион, но и млад мъж, изпълнен с радост и благодарност. Какво ти мина през ума в този момент, когато чу бразилския национален химн?

Онзи момент се върти като стар филм на лента в главата ми. Постоянно си спомням за всичко, което съм преживял и от което съм се отказал, за да бъда там на подиума. Обзе ме чувството за една изпълнена мисия. Не мога да обясня момента, в който чух националния химн в своя чест. Просто го пазя в паметта си като един много специален, уникален, неописуем и незабравим спомен. Бях толкова щастлив да представлявам родината си на такъв престижен спортен форум. Бразилия ме обгърна с много обич и подкрепа. От самото начало бях амбициран да накарам сънародниците ми да се гордеят с мен.

На олимпийските игри в Париж през 2024 г. вече беше звезда. Три златни медала, рекорди и многобройна фен база. Какво се промени в теб между Токио и Париж?

Много се промених. Станах по-зрял, подхождах с повече интелигентност, а концентрацията ми беше много добра. Съзнанието ми беше изцяло фокусирано над кариерата ми, а волята за победа - неизмерима. Това, от своя страна, ме накара никога повече да не правя досегашните грешки, тъй като вече знаех много добре какво да направя, за да спечеля. И, разбира се, както винаги, да се забавлявам и да бъда щастлив, независимо от момента или постигнатия резултат.

На тазгодишното Световно първенство в Сингапур счупи собствения си рекорд и спечели още две титли. Как успяваш да продължаваш да подобряваш себе си след толкова много победи?

Да, стремя се и, слава Богу, успявам да надминавам себе си всеки ден в тренировките. Страданието и болката, които се появяват по време на заниманията, са невидими за публиката. Аз ги преживявам и те ме правят по-силен. По този начин мога, когато пристигна на състезанието, да направя това, което е необходимо, това, за което съм тренирал, готов да коригирам всеки детайл и все пак да бъда шампион и да поддържам високи постижения, което е основната ми цел. Контролирайки себе си, аз знам, че мога да се представя по-добре от съперниците си и изобщо не мисля за тях.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Разкажи ни малко за минутите преди старта — как се подготвяш психически, какво си казваш, когато си сам в коридора?

Всъщност се опитвам да не мисля за нищо друго, освен за самото състезание. Това е периодът ми на максимална концентрация. Не мисля за друго, освен как да спечеля, как да се позиционирам във водата и какво сме отработили на тренировките. Разбира се, винаги съм много щастлив да бъда във водата и да плувам. Така се чувствам свободен.

Усмивките и танците ти след победи са се превърнали в запазена марка. Какво искаш да предадеш на публиката с тази заразителна радост?

Харесвам радостта, усмивките, привързаността на хората и добрата енергия. Това само ме улеснява да отвръщам със същото, защото когато получавам позитивни емоции и подкрепа, това ме задължава да представя всички свои почитатели и сънародници по подобаващ начин. Не мога да предам вярата им в мен. Взаимност е правилната дума в случая. Знам, че нося голяма отговорност и се опитвам да съм на висотата ѝ.

Извън басейна си известен с това, че се наслаждаваш на видеоигрите и социалните мрежи. Как успяваш да бъдеш толкова позитивен и близък с феновете си?

Да, обожавам да се събирам с приятелите си, за да поиграем и да се позабавляваме. Така разпускам след интензивните тренировки. Обичам и да разглеждам социалните си мрежи, опитвам да намирам време да благодаря на всеки, който ми е казал хубави думи и ме е окуражил. Усещам хубавата енергия и обичта и съм много признателен за тях.

Кой е най-ценният момент от живота ти досега — този, който би преживявал отново и отново, ако можеш?

Бих преживял отново всеки момент от живота си. Винаги съм бил много щастлив и благодарен за всичко, което ми се е случвало. Олимпиадата в Париж обаче със сигурност беше много специален момент както в кариерата, така и като цяло в живота ми.

Ти си пример за преодоляване на предизвикателства и смелост. Какво би казал на младите хора, които се чувстват различни и се страхуват от това?

Бъдете смели и винаги показвайте на всички, че можете да бъдете който си поискате и където пожелаете. Просто трябва да си повярвате. Не се страхувайте! Да, животът не е лесен, но не поставяйте граница за целите си. Не позволявайте на страховете ви да ограничат мечтите ви. Вижте мен и ще повярвате в това.

Кой те вдъхновява в спорта и в живота?

Тук няма нужда изобщо да се замислям - майка ми на първо място, и като цяло семейството ми. Това са най-големите ми вдъхновения.

Коя е голямата ти мечта – какво искаш да оставиш след себе си?

Много си мечтая да изградя една велика история, оставяйки незабравимо наследство, което да вдъхновява хората с недъзи и тези, които са в трудно положение, така че целият свят да знае кой е бил Габриел Араужо. Да вляза в историята на спорта.

А какво би искал хората да си спомнят, когато чуят името ти?

Искам да изпитват много радост и да се усмихват при спомена за мен, да ме свързват с упоритост, решителност и да съм човекът, който винаги е показвал, че всичко е възможно. Искам да ги вдъхновявам да мечтаят смело и с дисциплина и постоянство да вярват, че могат да постигнат наглед непостижимото.

И накрая — какво знаеш за България? Би ли дошъл да се състезаваш пред българска публика?

Не знам много за България, но искам да я посетя. Очаквам покана за турнир по плуване и се надявам да получа обичта на българския народ.

Много благодаря за това интервю! Желая ти още повече успехи, ти си страхотен спортист със сърце на шампион!

Много благодаря! До скоро, България!

Автор: Цветина Петкова