Стратегията на Русия и ролята на САЩ: Какво следва в Украйна

Преговорите за Украйна продължават, но остава още дълъг път пред постигането на мир. Това заяви министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, като призова да не се изпада във възторг от позицията на президента Доналд Тръмп и действията на европейските лидери спрямо Украйна. Украинският президент обяви, че САЩ са поставили на Украйна и Русия краен срок до юни за постигане на споразумение за прекратяване на войната. През последните седмици се проведоха два кръга преговори с представители на САЩ, но не бе постигнат мирен договор. Все пак двете страни се споразумяха за първата размяна на военнопленници от пет месеца насам.

Велизар Шаламанов и проф. Румен Кънчев бяха гости в „Твоят ден“, за да коментират ситуацията. Въпросът за размяната на военнопленници бе обсъден като първа стъпка.

Лавров: Преговорите за Украйна продължават, има да се извърви още много път

„Това не е стъпка напред. Така се прави винаги в подобни конфликти. Това е традиция и добър стил между воюващите страни“, смята Кънчев. Той изрази скептицизъм относно реалистичността на срока за приключване на войната, цитирайки изявленията на Лавров и Песков, които обявяват, че срокът е нереалистичен и Русия не вижда основания да го спазва. Основната цел на Москва остава да ослабне значително украинската армия и да има слаба Украйна, което поражда недоверие и сред западните държави.

Според експертите анализът на руската военна операция показва изключително бавен темп на настъпление – средно между 7 и 23 метра на ключови позиции по фронтовата линия, като единствено в Копянск се отбелязват 70 метра. В сравнение с Първата световна война, когато средният темп на настъпление е бил около 80 метра, това показва, че руската армия е с ограничен оперативен капацитет.

„Срокът, поставен от Съединените щати чрез президента Зеленски, е по-скоро сигнал, че се опитват да се оттеглят от отговорността. Русия не търси напредване с километри по фронтовата линия, а продължава терористичните удари по граждански обекти, за да сломи волята за съпротива и да внесе разделение сред европейците“, коментира Шаламанов.

Медведев: Русия ще използва ядрено оръжие само при заплаха за съществуването на държавата

Той подчерта, че гаранциите за сигурност на Украйна зависят преди всичко от Украйна, Европа и САЩ, а не от Русия. Той очерта три основни стъпки за подпомагане на страната:

► Подготовка на операции по гражданска защита за защита на населението.

► Антитерористични действия за спиране на удари срещу цивилни обекти.

► Подписване на гаранции за сигурност в кратки срокове, което ще прехвърли отговорността върху Европа.

„Ролята на България като част от ЕС и НАТО трябва да получи реализация чрез координация с Украйна и намаляване на риска от успешни терористични атаки“, добави Шаламанов.

Проф. Кънчев подчерта, че резултатът от действията на западните държави ще определи дали конфликтът ще се ескалира, или деескалира. Американците действат внимателно, защото се опасяват от ядрена ескалация, която би засегнала до 20 европейски града.

„Не става въпрос за страх от Русия – руската военна машина е изтощена. САЩ искат да избегнат ескалация в Европа“, каза Кънчев, като отбеляза и икономическата слабост на Русия, инфлацията и високите разходи за военна промишленост.

Според Шаламанов стратегическата цел на Москва не е само контрол върху фронтовата линия, а ревизия на световния ред и европейския ред, установен след Втората световна война и края на студената война. Русия се стреми към разделение на Запада, страх и отслабване на ангажимента на САЩ в Европа.

Русия върна на Украйна над 1000 тела на загинали войници

„Важно е Европейският съюз да създаде екипи за гражданска защита около болници, училища и други ключови обекти. Ние вече предоставяме финансова помощ на Украйна, но трябва да гарантираме, че тя няма да бъде унищожена с руски ракети“, каза Шаламанов.