Може ли България да стане косвена мишена на Иран и с каква ПВО разполагаме

Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев и капитан I ранг Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет на България, коментираха в ефира на „Здравей, България“ рисковете за страната ни на фона на ескалацията на напрежението в Близкия изток и възможните последици за сигурността.

И двамата гости се обединиха около тезата, че към момента няма непосредствена военна заплаха за България, но страната трябва да поддържа висока степен на готовност, координация в рамките на НАТО и активна работа по енергийната и вътрешната сигурност.

Повод за разговора стана случаят с прехваната балистична ракета над Турция. Тагарев подчерта, че Иран разполага с ракетен арсенал с достатъчен обсег, който теоретично може да достигне и територията на България. „Има такъв риск“, заяви той, но уточни, че за точни разчети са необходими данни, които не са публични.

Ескалацията в Близкия изток: Нови заплахи от Иран, удари на Израел и ракетни атаки в региона

Според него конкретният случай с ракетата към Турция вероятно е бил резултат от технически отказ или неизправност. 

И двамата гости обясниха, че България е част от интегрираната система за противоракетна отбрана на НАТО. Кап. Васил Данов подчерта, че системата работи автоматично и се управлява координирано - целият щит на НАТО се командва от един център и системите се припокриват.

Той посочи, че в България има два основни ПВО дивизиона, а в региона функционира и базата в Девеселу - Румъния, оборудвана със системата Aegis Ashore - най-голямата база в нашия район, с американски системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Тагарев допълни, че освен сухопътните системи, съюзническо военно присъствие в региона допълва защитата. „Нашите съюзници вече изпратиха кораби в източната част на Средиземноморието, които също имат системи за ПВО и ПРО“, каза той.

Тагарев направи критична оценка на техническото състояние на българската противовъздушна система: „Доста са остарели нашите противовъздушни системи. Най-новата С-300 е доставена през 1989 година. Самолетите МиГ-29 са още по-стари“.

Той призна, че способностите за противоракетна отбрана на тези системи са силно ограничени. В същото време Данов подчерта, че защитата от НАТО и американското присъствие компенсират тези дефицити: „Пазейки техните самолети, пазят и нас“.

Хиляди българи остават блокирани в Близкия изток след отменени полети

Въпросът за риска от атаки срещу цели на наша територия - например заради израелски граждани или чужди военни съоръжения - също беше обсъден.

Тагарев обясни, че потенциалните цели на Иран са предимно военни обекти, центрове за командване и контрол и дипломатически представителства. „Тези други възможни цели теоретично не можем да ги изключим на 100%, но към този момент са толкова малко вероятни, че няма място за притеснение“, подчерта той.

Дискусията засегна и темата за разполагането на американска авиация на българска територия. Данов уточни, че става дума за предварително разрешение: „То не е дадено вчера. Предвижда се тези самолети, с обслужващия състав, да бъдат разположени от 17 февруари до края на май“.

Той допълни, че това е старо решение, а не ново извънредно разрешение.

Тагарев изрази притеснение за прозрачността: „Според закона министърът трябва незабавно да информира Народното събрание и президента. А ние едва вчера научаваме подробности“.

Данов допълни, че част от детайлите вероятно не могат да бъдат публични, но подчерта: „Обясненията за учение звучат неубедително - трябва да са по-ясни, за да няма спекулации“.

В разговора бе засегната и темата за възможно европейско участие в ядрения чадър на Франция.

Тагарев обясни, че Франция е една от четирите държави със стратегическа ядрена триада - заедно със САЩ, Русия и Китай. „Това е хипотеза, която отива далеч във времето. Ако Европа загуби американския ядрен чадър, тогава ще се дискутира по-сериозно въпросът“, каза той.

Вилис Цуров, председател на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” каза в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS, че изстреляната към Турция ракета, е провокация от страна на Иран. „Дали е било нарочно? Във всички случаи беше тест за НАТО. А Алиансът показа, че може да реагира в такива случаи с противовъздушната отбрана на Турция”, допълни той. И поясни, че това е втората провокация след тази в Кипър, където са реагирали Гърция, Франция и Германия. „Този тест показа, че НАТО не е защитен”,  заяви Цуров.

Той каза, че трябва да се проведе не само Съвет по сигурността към Министерски съвет, а и Консултативен съвет към президента и в него да участва най-широк кръг от политически представители.

За противовъздушната отбрана на нашата страна той заяви, че сме пропуснали шанса да ги подменим старите ракети с нови „Пейтриът”. По отношение на малките системи за нисколетящи обекти – „имаме някакви способности, но те не са действали”, каза той. Цуров коментира още дали разполагаме с радарни системи. Той обясни, че се използват старите, които са съветски и нямат такава добра ефективност при отразяване на целите. България използва общата система на НАТО.

Цуров беше категоричен, че страната ни трябва да обърне внимание на сигурността на морските бази, военните бази, авиобазите, АЕЦ „Козлодуй” и големите градове. Стратегическите обекти трябва да бъдат защитени чрез киберсигурност, въздушни възможности, радари и антидрон системи, беше категоричен той. А управлението на всички системи трябва да се случва единно.

Цуров коментира и темата за бежанския наплив. Той смята, че такава може да бъде на по-късен етап и по-продължително, според продължителността на войната. Също така обясни, че Турция също предприема мерки, но и нашата страна трябва да насочи работата си в тази посока, за да не бъдем изненадани.

Цуров коментира още решението на МС, с което нашата страна дава разрешение за преминаване през въздушното ни пространство и пребиваването на територията на страната на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства. Той смята, че това не представлява опасност за нас. Също така напомни, че като членове на НАТО имаме както ползи от Алианса, така и ангажименти към него.

ВСИЧКО ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ИРАН ЧЕТЕТЕ ТУК