Ядрената енергия: Стратегическата грешка на Европа

Намаляването на ядрените мощности в Европа беше стратегическа грешка, но в момента има движение, което дава надежда за въобновяване на този тип енергия - бурното развитие на AI и центровете за данни, които имат нужда от огромна енергия. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS българският евродепутат и бивш външен министър Кристиaн Вигенин. Той коментира изказването от миналата седмица на председателката на ЕС Урсула фон дер Лайен, която заяви, че намаляването на мощностите е било именно "грешка". 

До това признание се стигна след поредната енергийна криза в Европа, този път причинена от войната на САЩ и Израел в Иран.  "Очевидно имаме сериозен проблем, защото от това, което се случва в Иран, най-потърпевшa е Европа, заради доставките през Ормуз. Цялостната нестабилност, реакцията на Иран към съседните страни, допълнително усложнява доставките. Ние отново се оказваме, след войната в Украйна, с проблем с доставките, които уж бяхме диверсифицирали. В тази ситуация е логично да търсим по-активно развитието на собствени източници, очевидно е, че ВЕИ не е достатъчно. Алтернативата на ядрената енергия изпъква на преден план. Макар и късно това признание е надежда, че ще се предприемат мерки", посочва Вигенин. 

Футуролог: Използването на ChatGPT консумира много енергия

Според Вигенин Европа трябва да се огледа в себе си и да започне да произвежда сама решения, без да разчита толкова много на САЩ: "Може би не стигна времето на ЕС, за да осъзнае собствената си сила. Това ни е основния проблем. Партньорите, особено САЩ, гледат на ЕС като на разнородна смес от държави, които трудно постигат съгласие. Затова Тръмп не гледа на ЕС като на глобален фактор, а да работи с отделните страни членки и ние доста му помагаме в това отношение. Но вторият му мандат доведе до осъзнаване, че повече така не може. Че всичко, за което си говорим от години - най-накрая трябва да се случи".

Евродепутатът изясни и един от важните въпроси по отношение на ядрената енергетика - Брюксел ли принуди правителствата да започнат да затварят блокове или това е национално решение: "Никой не е принуждавал страните членки да затварят централи или да не инвестират. Но политиката, която доскоро се водеше и която претърпява модификации с времето, не беше толкова против, колкото неглижираше ядрената енергетика, а вниманието беше насочено в друга посока. Очакваше се, че скоро Европа и света ще може да функционира без ядрената енергетика. Като цяло общата политическа настройка беше такава, дори тези страни, които защитаваха ядрената енергетика, не бяха толкова гласни и видими. Но никой не е насилвал страните да се отказват от причината. Разбира се, при България е различно, но при нас ставаше дума за безопасността".

Хърватия работи по проект за изграждане на атомна електроцентрала

Важното - развитието на технологиите около нас, вероятно ще ни накара да се обърнем към ядрената енергетика отново: "Има нещо, което дава шанс на ядрената енергетика. В последните години се случва взривно развитие на ИИ, който потребява огромни количества енергия и ВЕИ не са в състояние да произведат необходимите количества. Още по-трудно е да се съхранят и да се използват през нощта, когато няма слънце. Системите за ИИ, центровете за данни, не могат да функционират и да се възползваме от тях без масово строителство на нови ядрени мощности в двата им варианта - големите реактори и малки модулни реактори".

Коментарът на водещия: Историята на една грешка

Бърза хронология на развитието на мирния атом в Европа. Макар да говорим за Стария континент, трябва да признаем, че бумът на строителството на реактори идва след една реч - на американският президент Айзенхауер, който през 1953 година и 8 години след ужаса на Хирошима и Нагасаки, излиза пред публиката и разказва историята на атома на мира. Малко след това Великобритания пуска в действие първия в света търговски реактор, а до края на 50-те и в самото начало на 60-те години Франция, Германия и Италия започват да изграждат своите първи ядрени централи.

Втора среща на върха за ядрена енергия: България участва в един от най-важните енергийни форуми в света

Тогава ядрената енергия се приема като символ на прогрес и независимост от въглища и петрол. До 1985 година, само за 30-ина години, в Европа работят цели 150 реактора. Франция е постигнала такъв напредък, че по това време 80% от нейната енергия идва от този тип производство. Германия е постигнала 30% покритие, Швеция, Белгия, Швейцария - между 20 и 50%. Всички са щастливи, защото ядрената енергия е евтина, базова и чиста.

По онова време никой не говори за отработеното гориво и какво да правим с него. И тогава идва първата трагедия - Чернобилската авария е първият пирон в ковчега на доверието към атомните централи. Протестите в Западна Европа са огромни, но Франция и Източна Европа не се впечатляват. Продължават да строят.

Началото на новото хилядолетие започва с правителството на Шрьодер, което подписва т.нар. Атомен консенсус - план за постепенното затваряне на всички реактори в страната. Макар днес масовото мнение да е, че Меркел е убиецът на ядрената германска енергетика, тя е човекът, който първо удължава живота им с 8 до 14 години.

България и САЩ в стратегическо партньорство за инвестиции в модерни ядрени мощности

Но всичко се срива през 2011 година - аварията "Фукушима". Меркел казва: "Вече нямам доверие на ядрената енергетика". Историята започва да тиктака наобратно - през 1990 година Европа е получавала генерално 33% от своята енергия от мирния атом. Днес получава 15%. Редуциране наполовина.

Кои са държавите, които лидират процеса? Великобритания е затворила 18 реактора, Германия 17, Испания, Белгия, Швеция по 5. Франция само два. Когато Меркел обявява, че вече няма доверие в атома, Саркози казва: "Лудост е да се лишим от ядрената енергия". Тези две дихотомни тези обясняват защо днес големият страдалец на прехода е именно Германия. Така стигаме до днес, когато социалният министър в правителството на Меркел, което пое път към затварянето, позната днес като председател на ЕК - Урсула фон дер Лайен, обяви: "Май направихме грешка". Така ли е наистина? Може ли да се поправи и най-важното - нужно ли е да се поправя? 

Повече по темата гледайте във видеата.