„Гората стана мой дом“: Историята на италианка, която от над 20 години живее в амазонската джунгла

Амазонската гора, известна като „белите дробове на планетата“, е най-голямата тропическа джунгла на Земята. Тя се простира върху над 5,5 милиона квадратни километра в девет южноамерикански държави, като най-голяма част се намира в Бразилия. Там - сред гъстата зеленина и безбройните реки, живее невероятно разнообразие от животински и растителни видове, които не се срещат никъде другаде. Тъкмо там решава да заживее и една смела италианска активистка, посветила живота си на опазването на околната среда. Тя е повече от изследователка – тя е пазителка на живота, защитник на природата и глас за тези, които не могат да говорят.

И не просто говори за природата – тя я защитава, вдъхновявайки хората да видят джунглата като символ на живот, сила и отговорност към нашата планета. Специално от амазонската гора – Емануела Еванджелиста представя книгата си, която отскоро има и българска версия.

Здравейте от далечна Амазония!

За мен е удоволствие, г-жо Еванджелиста!

Моля те, наричай ме Емануела!

Срещаме се, за да представим историята ти, която е разказана в книгата „Амазония“. Прочетох я и я препоръчвам на всеки, който иска да почерпи вдъхновение от невероятната ти история.

Много благодаря! Ще се радвам всеки, който пожелае, да се запознае с историята ми.

Тя започва с едно важно решение – да напуснеш родината си. Какво те накара да напуснеш Италия и да избереш да живееш в сърцето на амазонските дъждовни гори?

Обичам да казвам, че не е точно решение или пък мой избор, а по-скоро нещо, което се случи, без да го планирам. Беше процес. Тъй като живея на брега на река, бях понесена по течението на живота. Не съм се съпротивлявала, животът ми предложи тази невероятна привилегия и възможност и аз я приех.

Имало ли е някога момент, в който си се съмнявала в решението си да живееш за постоянно в джунглата?

О, имала съм много. Буквално всеки път, когато съм изтощена, уморена или изпитам страх, у мен започват да нахлуват съмнения. Те обаче съжителстват наравно с убеждението ми, че трябва да остана, така че продължавам напред и оставам в джунглата.

Как се промени възприятието ти за „дом“, след като започна да живееш сред местните общности? И какво те накара да осъзнаеш, че това място се е превърнало в твоя дом?

Моментът, в който се почувствах вкъщи, беше първият път, когато започна да ми липсва. В продължение на повече от 10 години аз постоянно пътувах между Амазония и Европа, но в един момент усетих, че всъщност в Стария континент не се чувствам много добре. Гората ми липсваше много. Тогава осъзнах, че я приемам като свой дом, по различен начин от познатия на всички. Тук се чувстваш част от природата, не просто си заобиколен от общност от хора. Обграден си с толкова много растения, реки и животински видове, че усещаш, че принадлежиш към едно голямо семейство. Така че определено понятието „дом“ тук се усеща много различно.

А кога работата ти те изложи на реална опасност и как реагира в този момент?

Тъкмо в книгата разказвам, че такова чувство изпитах в Сантарéм - град в щата Парá. Тогава сякаш щяха да ни линчуват. Бяхме заобиколени от група хора по време на акция на „Грийнпийс“. Те бяха производители на почва и компост и ме смятаха за свой враг, защото съм чужденка. Тогава усетих, че съм в опасност. Федералната полиция ни спаси. В онзи момент, както и сега, реакцията ми винаги е била да опитам да намеря начин за диалог, защото аз разбирам техните основания да се държат така. Затова смятам, че именно разговорът, дори когато изглежда много трудно да се проведе, е ключовото решение за изясняване на конфликтите, макар всеки спор да е комплексен.

Чувствала ли си се някога като „аутсайдер“, въпреки че живееш там от десетилетия?

Абсолютно! Още съм такъв. Винаги ще си остана. Никога не ставаш пълноценна част от този различен свят, ако не си роден тук. Завинаги остават физическите ограничения, защото местните имат много по-развити сетива – зрение, слух и обоняние. Това си личи и по обръщението към мен – все още ми казват гринга, което обозначава чуждоземците тук. Наясно съм, че винаги ще бъда външен човек и ще ми казват, че не мога да бъда като тях. Приела съм го, ще си остана аутсайдер.

В книгата си описваш ежедневието в джунглата. Кое е най-важното послание, което се надяваш читателите да извлекат от тези истории?

Бих искала читателите да осъзнаят, че има разнообразни начини да живеем на тази планета. Да бъдеш човешко същество не означава задължително да рушиш околната среда. Напротив - можеш да живееш хубав живот и без да вредиш на природата. Щом местните хора тук успяват да се справят от хилядолетия с простичките си навици, макар понякога да е тежко, доказва, че можем да променим битието си и да не унищожаваме.

Как избра кои преживявания и истории да включиш в книгата и кои да запазиш лични?

Честно казано, най-вече разчитах на спомените си. Ние, хората, имаме склонността да помним моментите, които са ни докоснали. Начинът да подбера историите беше точно такъв – коя от тях е оставила отпечатък в съзнанието ми. Такъв пример е разказът за златотърсача Тарзан. Той започва да търси благородния метал едва на 8, докато живее в мина. Наречен е Тарзан от баща си заради едноименния филм, който по онова време е бил току-що пуснат по кината. Той наистина открил злато, но продължил да живее в мината, защото го чувствал като кръвта във вените си. Така че да го срещна беше незабравимо преживяване за мен, затова и избрах да разкажа историята му.

Има ли момент или среща, която според теб най-силно символизира връзката между хората и гората?

Мисля, че всеки миг, прекаран в амазонската гора, по някакъв начин го символизира. Тук нивото на водата постоянно ту се покачва, ту спада, а това представлява важен природен феномен, защото говорим за повишения от 10-15 метра. Така че всеки път щом видиш местната общност да планира дейностите си според прогнозата за нивото на водата, знаеш, че връзката между хората и природата е неразрушима и много важна.

Кой аспект от природата на Амазония най-добре отразява едновременно нейната крехкост и устойчивост?

Бих казала, че отново е свързано с водата, тъй като амазонската джунгла има особената способност да абсорбира дъжда в себе си. Тя представлява напълно автономно и независимо тяло, което оцелява самостоятелно. Гората генерира валежите, защото се нуждае от тях, и после ги „пие“. Крехкостта ѝ се проявява заради климатичните промени. Амазонската гора се променя, защото макар да е устойчива, заплахата е толкова сериозна, че количеството дъжд намалява. По мое мнение именно връзката на природата с водата показва както силата, така и слабостта ѝ.

Какво научи от местните общности за връзката между традицията, знанието и опазването на природата?

Определено научих, че природата има много разнообразни видове - както животински, така и растителни. Защото нали знаеш - в градската среда виждаме твърде малко от тях и нямаме представа всъщност какво разнообразие има в природата. Това е един вид аномалия, защото в града доминира човекът, но отидеш ли сред природата те обгръща един съвсем различен свят. Всъщност обаче светът съществува заради общностите, в които животинските видове, хората и растенията съжителстват заедно и се подкрепят. Невъзможно е да съществуват само едните и всичко да е постарому. Затова смятам, че най-важният урок е да осъзнаем това и да пазим еднакво всички елементи от природата, защото без дори един от тях, тя не може да живее пълноценно.

Амазонската гора не е просто зелена територия. Тя е жив организъм, който поглъща въглерод, произвежда кислород и поддържа живота на милиони видове растения и животни, включително мистериозни ягуари, разноцветни папагали и безброй непознати видове, все още чакащи да бъдат открити. Сред дърветата, които достигат височини от над 60 метра, се крият удивителни обитатели – от пъстри птици като ара и тукани, до мистериозни котки като ягуарите. Амазония е не само дом на животни и растения, но и на над 400 племена, някои от които все още живеят в изолация, пазейки вековни традиции и знания за природата.

Науката често остава в рамките на академичните публикации. Как се трансформират научните данни в реална защита на територии?

Определено, връщайки се към местните общества, това се получава най-успешно. Науката не може да достигне до такива изолирани места и просто да си тръгне. Трябва да се върнем с информацията, с която разполагаме, и да помогнем чрез нея тук. Всички събрани данни могат да бъдат от полза на тукашните хора. Това може да обогати знанията им, да им даде повече възможности и дори по-добри доходи. Така че мисля, че академичните среди трябва да се отплатят по-ефективно за получените познания, като ги споделят с местните и така им помогнат да живеят по-добре.

Кои са най-сериозните заплахи за регионите, в които работиш днес, и как са се променили те през последните 20 години?

Виждаш, че ти говоря от дома си – това е той. Имам прикачен покрив, изработен от дърво, живея в непокътната част от амазонската гора. Тук най-голямата заплаха са климатичните промени. В последните десетилетия условията са се променили много. Можеш с просто око да видиш и дори да докоснеш разликите, например сезонните водоизточници намаляват, а сушата става екстремна. Това има огромно влияние върху околната среда. А в последните години Амазония преживява ужасни суши в сравнение с последните 100 години, измервайки нивата в Манаус. Дори делфините умират, тъй като температурата на водата е твърде висока и не могат да оцелеят. Рибите също намаляват популациите си, защото нивото на кислород във водата е много ниско.

Как успяваш да съчетаеш научните изследвания с активизма и практическата защита на земята от обезлесяване?

Голяма част от работата ми в днешни дни представлява улесняване на проучванията. Искам да привлека вниманието на институциите и изследователите насам, така че да използват знанията и властта си, за да помогнат за опазването на джунглата. Важна част от задачата ми е комуникацията, да говоря за Амазония и особеностите ѝ, което и правя в книгата си. Искам хората по цял свят да се осведомят за богатството и голямата важност на амазонската гора за световния климат. Където и на тази планета да се намираш, ти се нуждаеш неизменно от нея, за да живееш пълноценно.

Какво означава за теб опазването на 600 000 хектара гора – цифра, която звучи впечатляващо, но носи и огромна отговорност?

Смятам усилията за опазването ѝ за колективна работа. Необходима е голяма мрежа от хора, които да заговорят за важността на Амазония, за да направим промяната. Това е огромна площ, която се равнява на 2/3 от площта на остров Корсика, например. Хиляди хора заедно работим за опазването на природата. Ние нямаме лична собственост. Земята не принадлежи на конкретни хора, а на света. Споделена отговорност е да пазим природата и трябва да работим ежедневно за тази цел.

Кое е било най-трудното решение или момент в твоята работа по защита на общности и екосистеми?

Бих определила като най-трудно възприятието за време тук. То е съвсем различно от останалата част на света. Ритъмът на живот е особен, а доверието на местните хора не се печели лесно - да повярват, че дошъл да опазваш дома им, а не да го рушиш. Определено е необходимо време да смениш начина си на живот и да свикнеш с особеностите на новия.

Накъде отива глобалната климатична криза и каква роля играе Амазония като „белите дробове“ на планетата?

Климатичната криза е най-важният и спешен проблем, който трябва да разрешим. Макар да се намира в доста отдалечен район, Амазония страда много от нея. От изключителна важност е да разберем, че без амазонската гора няма да бъде възможно поддържането на постоянна благоприятна температура на нашата планета. Няма да можем да оцелеем като човечество, ако тя не функционира.

След всичките години, през които си живяла и работила в Амазония, какво би искала да бъде бъдещето на гората и на хората, които живеят там?

Мечтая си за амазонска джунгла, за която няма риск от обезлесяване или изчезване на видове. Според много проучвания има опасност до 20 години гората да се превърне в савана, което е тип екосистема и растителен пояс, характеризиращ се с широки открити тревисти пространства с разпръснати дървета и храсти. Тоест с по-разредена флора. Едно от решенията за този проблем е спиране на обезлесяването, а също и презалесяване, повторно засаждане на растения в унищожената част от екосистемата на Амазония. По този начин в бъдеще отново пълноценно ще могат да съжителстват хора, животни и растения.

Автор: Цветина Петкова