Снимки: iStock
Как се приемат мерките на властите и ще укротят ли поскъпването на стоките?
Британското правителство призова супермаркетите да замразят цените на ключови хранителни стоки като яйца, хляб и мляко заради опасения от още по-голямо поскъпване, ако кризата с горивата продължи. То смекчи и част от санкции срещу Русия, въведени заради войната в Украйна, за да се позволи внос на дизел и реактивно гориво от руски суров петрол, който се рафинира в други страни.
Предложението за замразяване на цените на основни стоки на Острова се приема изключително негативно. Всички медии - включително Financial Times, призовават: „Не правете това“, позовавайки се на експерти и представители на браншови организации, включително председателя на Английската централна банка. Той предупреждава, че подобна мярка ще изкриви икономиката за много дълго време и най-вече ще удари производителите, защото англичаните вярват, че "безплатен обяд няма".
На прага на нов бойкот: Организаторите искат таван от 10% за надценките на основни храни (ОБЗОР)
Подобно нещо е правено през 70-те години на миналия век и не е довело до нищо. Затова мнозина смятат, че по-скоро става въпрос за популизъм. Управляващата Лейбъристка партия е принудена да предприеме мерки, след като загуби съкрушително местните избори. В момента в партията се водят вътрешни борби за смяна на лидера Киър Стармър на премиерския пост.
Предлага се хранителните вериги доброволно да замразят цените на част от основните стоки, а в замяна правителството да им даде отсрочки за въвеждането на екологични такси и допълнителни данъци, свързани с нездравословни продукти, като например данъка върху захарта. Според хранителните вериги обаче двете неща са несъпоставими. Те посочват, че цените във Великобритания в момента са изключително ниски в сравнение със Западна Европа.
Ще дадат ли ефект мерките на държавата срещу високите цени в магазините
В Германия пък съществува понятието „препоръчителна цена“. Това означава, че производителят на даден продукт теоретично може да посочи такава, но тя в никакъв случай не трябва да бъде обвързваща. Тоест търговците могат както да я завишават, така и да я занижават. Също така те не са задължени по закон да изписват тази препоръчителна цена.
Големите и по-скъпи вериги, където се смята, че храните са с по-високо качество, обаче не изписват тези препоръчителни цени. Най-често те се срещат при електротехниката, козметиката и автомобилите. Няма законово задължение тези цени да бъдат изписвани и търговецът е свободен или да ги посочи, или изобщо да не ги споменава.
Желязков: Ще вземем мерки за честно ценообразуване, а не за изкривяване на пазара
Тези практики обаче не остават без контрол. Тук трябва да споменем Bundeskartellamt - германският еквивалент на българската Комисия за защита на конкуренцията. Освен това в Германия има и много активни потребителски организации, които също играят сериозна роля.
Производителите се следят за незаконни практики като договорки помежду им и съгласувано пазарно поведение, както и за натиск върху търговците да спазват определени препоръчителни цени. От друга страна, търговците също се наблюдават за нелоялни практики - например изкуствено завишаване на препоръчителните цени или картелни споразумения за поддържане на определени ценови нива. Bundeskartellamt не налага глоби просто заради високи надценки или цени над препоръчителните. Глоби се налагат тогава, когато бъде доказан цял процес на нелоялни практики. А в такива случаи санкциите могат да достигнат милиони евро.
Повече по темата гледайте във видеото.
Последвайте ни