Снимка: Стопкадър, NOVA
Българо-румънският Мич Бюкянън е извадил близо 100 души от морето
Летният сезон по родното Черноморие вече започна. За разлика от други години, концесионерите във Варна уверяват, че недостиг на спасители няма. Причината за това донякъде се крие във факта, че в техните редици всяко лято се включват истински ветерани, които не изневеряват на професията си.
Една от емблемите на варненския плаж е мъж, когото наричат българо-румънския Мич Бюкянън, тъй като е наполовина българин, наполовина румънец. Но за разлика от героя в сериала „Спасители на плажа”, 74-годишният Азат Мелконов работи тази професия в реалния живот много преди Холивуд да я превърне в хит.
В края на сезона: По-малко спасители, но не и по-малко туристи на плажа
„Като кажа на някой на колко съм години, не вярват”, споделя той с усмивка. Въпреки възрастта си, Азат не е пропускал нито едно лято на плажа от 1969 година насам. Този невероятен стаж предизвиква недоволство единствено у съпругата му, която постоянно настоява той най-после да си почива. „Кара ми се постоянно и ме пита докога ще работя. Но аз не мога да стоя вкъщи, работи ми се. Истинският спасител не може да се откаже”, категоричен е ветеранът.
Всичко започва съвсем случайно, докато 19-годишното тогава момче работи като бояджия. Докато боядисвал кабинките, Азат постоянно се качвал на спасителния пост от любопитство. Началникът го забелязал, попитал го дали има желание за тази работа и веднага го пратил на проби в басейна. Азат издържал курсовете и още в първите си две седмици като спасител спасил двама души.
Днес той не може да преброи всички, които е извадил от водата, но твърди, че са близо 100 души. Спомня си забавен случай от 1981 година, когато спасил момиче с дюшек, което се обърнало навътре в морето. „Изкарах я, а тя ми казва, че била плувкиня. Попитах я – като си била плувкиня, защо викаш за помощ?”, разказва спасителят.
Други истории избледняват с времето, но не и благодарността на хората. Наскоро жена, която е спасил в миналото, го разпознала на плажа, прегърнала го и му благодарила за втория шанс за живот.
Да охраняваш плажа обаче изисква и твърда ръка. Често туристите не спазват правилата при червен флаг и влизат навътре във водата. Според Азат, понякога това води до агресия, като се случва летовници да ги чакат след работа, за да ги бият заради направените забележки.
Оказва се, че Азат не е единственият ветеран в жълто-червена униформа на плажа. Това лято той дели поста с набора си Йосиф Велков. Йосиф е бил спасител до 1970 г., след което животът го насочва към градския транспорт на Варна. Веднага щом се пенсионира обаче, той отново слага банските.
„Сега ми е за първа година от 56 години насам. Тръпка е. Морето винаги привлича. Пътуваш из планини и някак се потискаш, а тук е свободно, шир, душата ти се отваря”, описва емоцията си Йосиф.
Двамата ветерани не се дават лесно на младите си колеги и са убедени, че работната етика не зависи от годините.
Повече гледайте във видеото.
Последвайте ни