Учени откриха два отделни подтипа на аутизъм в мозъка

Ново проучване, осъществено от международен екип от изследователи, идентифицира два подтипа на аутизъм въз основа на доказателства в мозъка както при хора, така и при мишки, съобщи „Сайънс алърт“, като се позова на публикация в Nature Neuroscience. Учените се надяват, че откритията ще помогнат за разработването на по-целенасочени терапевтични програми, слагайки край на универсалния подход, който често се прилага към това състояние.

„Десетилетия наред наблюдаваме огромна вариативност в проявленията на аутизма, но досега ни липсваха преки доказателства, че тези разлики отразяват специфични биологични механизми в основата му“, казва неврологът Алесандро Гоци от Италианския технологичен институт и допълва: „Методът ни даде възможност да изолираме конкретни генетични и имунни фактори, които след това съпоставихме с резултатите от сканирането на човешкия мозък. Така доказахме, че различните модели на свързаност съответстват на различни биологични процеси“.

Млад мъж с аутизъм има нужда от помощ, за да продължи обучението си в University College London

За да открият разлики в мозъчната свързаност, изследователите са анализирали сканирания на мозъка от 1036 невротипични лица, 940 деца и младежи с аутизъм, както и от мишки с 20 различни модела на сходни с аутизма промени в главния мозък.

Според изследователите са се очертали две групи със сходни модели. Първият подтип обхваща случаите на хипосвързаност, дефинирани с отслабени връзки в главния мозък. Тук активността е обвързана с гени, участващи в изграждането на синаптичните съединения, които позволяват на клетките да „общуват" помежду си.

Международно изследване не откри връзка между антидепресантите при бременност и аутизма при децата

При втория подтип се наблюдава хиперсвързаност, изразяваща се в повишена активност на невронните мрежи. Тази патология е обвързана с имунната система, като пациентите в тази група често показват малко по-тежки форми на състоянието.

Предстои още много работа, но ако подтиповете на хипо- и хиперсвързаност бъдат официално потвърдени, това ще позволи разработването на специфични терапии, съобразени с конкретните биологични характеристики на всеки пациент.