Статутът на ЮНЕСКО - под въпрос: Световно наследство или туристически капан?

Специалният статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО дълго време се смяташе за престижно признание, което носи международна известност, туристи и финансова помощ. Все по-често обаче местни общности започват да поставят под въпрос дали ползите си заслужават "цената".

Жители на словашкото село Вълколинец и масаите в Танзания настояват техните обекти да бъдат премахнати от Списъка на световното наследство, тъй като според тях защитеният статут създава повече проблеми, отколкото решава, пише "Би Би Си".

ЮНЕСКО вписа нови емблематични културни и исторически места по света, сред тях и Олимп

Средновековното село Вълколинец, включено в списъка на ЮНЕСКО през 1993 г., днес посреща над 100 000 туристи годишно, въпреки че постоянните му жители са едва около 20 души. Според част от местните масовият туризъм е променил живота в селото и го е превърнал по-скоро в туристическа атракция, отколкото в нормално място за живеене. Подобни критики има и в защитената зона Нгоронгоро в Танзания, където представители на народа масаи твърдят, че природозащитните политики, свързани със статута на ЮНЕСКО, ограничават достъпа им до традиционните пасища и водят до изселване на местното население.

Снимка: iStock

Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО съществува от 1978 г. и днес включва 1248 обекта в 170 държави. Основната му цел е да опазва места с „изключителна универсална стойност“ за човечеството. Признанието даден обект да бъде включен осигурява международно финансиране с цел опазване и допринася за реставрация на ценни паметници и природни територии. Експерти обаче отбелязват, че почти неизбежен ефект от включването в списъка е рязкото увеличаване на туристическия поток. Това се наблюдава например във Венеция, Лидзян в Китай и Маракеш, където прекомерният туризъм води до покачване на цените на имотите, изслеване на местните жители и превръщане на историческите квартали в пространства, задоволяващи потребности на посетителите.

Свръхтуризмът притеснява жители на парижкия квартал „Монмартър”

Снимка: iStock

Изследователите определят този процес като „музеификация“ - постепенното превръщане на живи общности в своеобразни музеи на открито. Допълнително влияние оказват социалните мрежи, които значително ускоряват популяризирането на дадена дестинация. Според специалисти днес туристите все по-често следват препоръките на предишни посетители в платформи като TikTok и Instagram, вместо традиционните пътеводители, което увеличава натиска върху най-популярните обекти.

ЮНЕСКО също признава, че през последните години прекомерният туризъм се превръща във все по-сериозно предизвикателство за обектите на световното наследство. Според специалиста по устойчив туризъм към организацията Питър Дебрайн туристическият поток се е променил драстично през последните 10-15 години, което налага нов подход към управлението на тези места.

Италианско село ограничава достъпа до известната си в Instagram църква (СНИМКИ)

„Не се опитваме да обезкуражим туризма, а да помогнем той да подкрепя опазването на природното и културното наследство“, подчертава Дебрайн. По думите му ЮНЕСКО вече изисква всеки обект да разработи план за управление на посетителите, който да ограничава струпването на хора и натиска върху най-уязвимите зони. „Обектите на световното наследство са за всички. Те принадлежат на цялото човечество и искаме хората да ги посещават и преживяват“, допълва той.

Наблюдава се промяна в политиката на организацията. Ако в миналото туризмът е разглеждан основно като потенциален риск за съхраняването на културното и природното наследство, днес ЮНЕСКО го определя едновременно като предизвикателство и възможност - стига да бъде управляван устойчиво и в полза както на самите обекти, така и на местните общности.

Снимка: iStock

Въпреки това организацията признава, че възможностите ѝ са ограничени. ЮНЕСКО може да реагира, когато даден обект е застрашен от войни, климатични промени или неконтролирано строителство, но няма механизъм да се намесва, когато недоволството идва от хората, които живеят в тези места. Въпреки настояванията на жителите на словашкото село и обитателите на Нгоронгоро, на този етап не се очаква Комитетът за световно наследство да разгледа исканията им за преразглеждане на статута. 

Досега ЮНЕСКО е премахвала едва три обекта от Списъка на световното наследство - Арабския резерват за орикси в Оман, долината на Елба в Дрезден и историческата крайбрежна зона на Ливърпул. И в трите случая причината е била нарушаване на условията за опазване, а не натиск от местните общности. Според експерти исканията за отписване на Вълколинец и Нгоронгоро едва ли ще доведат до реална промяна на статута им, но поставят важен въпрос - дали опазването на едно място винаги означава и опазване на общността, която живее там.